О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 446 С., 01.08.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на първи август през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 768 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] против Определение № 362 от 28.02.2017г. по ч.гр.д.№ 205/2017г. на Бургаския ОС, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията при РС Карнобат за вписване на акт № 32, том.І, дело № 16/2017г. на нотариус рег.№ 581 за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 188, том ІV, дело № 536/2014г. на нотариус рег.№ 581. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на съда и потвърденото с него определение за отказ за вписване на съдията по вписванията като неправилно. Искането е за допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК /обоснована с позоваване на Решение № 138 по т.д.№ 27/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, на Решение № 110 по т.д.№ 1568/2014г. на І т.о./ по въпроса: нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение на размера на лихвата представлява ли договор за новация на задължението за годишна лихва. При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение на размера на лихвата на вписване /в тесен смисъл/ ли подлежи или на отбелязване; По кой член от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, следва да се определи дължимата държавна такса. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезиран с частна жалба по реда на чл.577,ал.1 ГПК срещу отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е констатирал, че страните по договор за инвестиционен кредит чрез допълнително споразумение са подновили задължението си за годишна лихва по кредит, обезпечен с ипотека по смисъла на чл.171, във вр. с чл.107 ЗЗД; че нотариалният акт за изменение на нотариалния акт за учредяване на ипотека върху недвижими имоти подлежи на основание чл.17,ал.1,б.”д” от Правилника за вписванията на вписване чрез отбелязване - чл.17,ал.4 от Правилника. Счетено е, че за вписването е приложима таксата по чл.3,ал.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от А. и тъй като в заявлението и в представения за вписване нотариален акт не е посочена сумата, за която следва да бъде направено отбелязване, таксата следва да се определи върху половината от сумата, за която е направено първоначалното искане. Отчетено е, че внесената сума от 10 лв. не покрива пълния размер на дължимата такса за вписване и с позоваване на т.6 от ТР № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че отказът за вписване при невнасяне на дължимата за това такса е основателен. Искането за допускане на обжалването е основателно. По поставените въпроси е формирана задължителна съдебна практика, която настоящият състав споделя. По първия материално правен въпрос с позоваване на трайноустановената практика в решения по чл.290 ГПК относно елементите на договора за обективна новация по чл.107 ЗЗД, е даден отговор в Определение № 419 от 27.07.2017г. по ч.т.д.№ 770/2017г. и в Определение № 401 от 31.07.2017г. по ч.т.д.№ 922/2017г. на І т.о. - нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение на размера на лихвата не представлява договор за новация на задължението за годишна лихва. По следващите поставени въпроси дадените в същите определения разрешения са, че нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение на размера на лихвата не подлежи на отбелязване по чл. 17, ал. 1 от Правилника за вписванията във връзка с чл. 171 от ЗЗД. Той може да бъде вписан като допълнителна ипотека за разликата между първоначално вписаната сума и увеличения размер на лихвата по реда на чл. 15 от Правилника за вписванията. Дължимата държавна такса за вписване на нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека по отношение на размера на лихвата следва да бъде определена по чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. С оглед горните отговори, изводът в обжалваното определение, че с нотариалния акт, чието вписване е бил сезиран съдията по вписванията е извършено подновяване на задължението за лихви по кредит, обезпечен с ипотека, е неправилен; неправилно е и становището, че нотариалният акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение на лихвата подлежи на отбелязване, както и следващият извод, че държавната такса за вписването следва да бъде определена по реда на чл.3,ал.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от А.. Независимо от погрешно формираните правни изводи по тези релевантни въпроси, атакуваното определение следва да бъде потвърдено по следните съображения: Съгласно чл.2 ал.1 от Тарифата, за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1%, но не по-малко от 10 лв., а когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към ЗМДТ.В представения за вписване нотариален акт № 32 от 26.01.2017г. липсва посочване на удостоверявания материален интерес - не е посочен материалният интерес, по който е таксуван нотариалният акт /отразена е само определената пропорционална и обикновена такса - общо 44лв./. В тази хипотеза, дължимата държавна такса за вписване подлежи на определяне по реда на чл.2 ал.1, предложение 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията - в размер на 0,1 % върху данъчната оценка на недвижимия имот. Такава данъчна оценка не е представена, молбата за вписване е нередовна, а съгласно т.1 от ТР №7/2012 от 25.04.2013г. по тълк. дело №7/2012г. на ОСГТК на ВКС при нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. Следователно, крайният извод в обжалваното определение, че липсват доказателства, въз основа на които да се направи извод, че внесената такса е дължимата, е правилен. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И : Оставя в сила Определение № 362 от 28.02.2017г. по ч.гр.д.№ 205/2017г. на Бургаския ОС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: