2 Р Е Ш Е Н И Е № 259 София, 23 декември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1168 по описа за 2016 година. Постъпил е касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Плевен против присъда, постановена по внохд № 556/16 г. на Окръжния съд-гр.Плевен. С протеста се претендира наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и иска отмяна на оспорената присъда и връщане на делото за ново разглеждане за осъждане на подсъдимата Н. Р. М. по предявеното й обвинение по чл.234, ал.1 от НК. След запознаване с мотивите на съдебния акт прокурорът е депозирал на 25.10.2016 г. (вх № 11172 по описа на ПОС) допълнително становище към подадения протест. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Подсъдимата, редовно призована не се явява. Защитата й – адв.Н., представя възражение, прието по реда на чл.351, ал.3 от НПК, като изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 1088/15 г. РС-гр.Плевен осъдил подсъдимата М. на основание чл.234, ал.1 и чл.54 от НК на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, условно за срок от 4 години, на глоба в размер на 3900 лева и я лишил от право да упражнява търговска дейност за срок от 1 година. На основание чл.234, ал.3 от НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. Направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимата. По жалба на подс.М. с решение по внохд № 834/15 г. ПОС отменил посочената присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ПРС. С присъда по нохд № 78/16 г. ПРС осъдил подс.М. на основание чл.234, ал.1 и чл.55 от НК на 3 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, като не наложил наказанията глоба и лишаване от права. Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата и подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски. По внохд № 556/16 г., образувано по жалба на подсъдимата, ПОС отменил присъдата изцяло и вместо нея на 27.09.2016 г. постановил нова присъда под № 44, с която оправдал подс.М. по предявеното й обвинение по чл.234, ал.1 от НК, постановил веществените доказателства по делото да се върнат на същата, а на основание чл.190 от НПК – разноските по делото да останат за сметка на държавата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: С касационния протест е заявено наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като не са посочени никакви данни, в подкрепа на същото, съответно на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК. По-късно в допълнително становище, извън срока за обжалване, прокурорът е изложил данни относно твърдяната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт и наред с това е ангажирал и касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, подкрепено с редица аргументи. Касационните основания могат да бъдат ангажирани само в срока за обжалване/протестиране и не могат да се допълват извън този срок, по реда на чл.351, ал.3 от НПК. Това препятства ВКС да даде отговор по възражението на прокурора за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, доколкото то е релевирано ненадлежно. Отговор може да бъде даден само относно основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. На плоскостта на казаното по-горе, проверката за правилното приложение на закона, е възможна само в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. За да постанови атакувания съдебен акт ПОС е извел обективна и субективна несъставомерност на инкриминирания престъпен състав по чл.234, ал.1 от НК. Доводите на прокурора (на последния лист от допълнителното му становище), свързани със субективната страна, не държат сметка за това, че вън от предмета на доказване стои собствеността на инкриминираните вещи и не за това става дума в мотивите на въззивния съд. По-важно е друго, че в доказателствената съвкупност не се съдържат елементи, които да опровергават заявеното от подсъдимата незнание за вида и характера на тези вещи. Като споделя изцяло съображенията на ПОС, в тази насока, ВКС намира за необходимо да добави, че мястото на което са намерени вещите не се отличава с потайност, нито пък очертава стремеж за прикриване – обстоятелства, които биха могли да индикират на друг извод, различен от направения от ПОС. При установената несъставомерност от субективна страна, коментарът относно обективната, няма практическо значение, тъй като не може да предопредели друг, различен изход на делото. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 44 от 27.09.2016 г., постановена по внохд № 556/16 г. на Окръжния съд-гр.Плевен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: