1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
гр. София, 01.10.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2741 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Бони Холдинг“ АД, [населено място] чрез „Т. и Д. Адвокатско дружество“ чрез адв. С. В. Б. срещу решение № 1977 от 31.07.2019г. по в. т. дело № 2102/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което след отмяна на решение № 60 от 09.01.2019г. по т. дело № 2138/2017г. на Софийски градски съд, ТО са отменени всички решения, приети на общо събрание на акционерите на „Бони Холдинг“ АД, проведено на 30.06.2017г. и обективирани в протокол от 30.06.2017г. като незаконосъобразни.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че недопускането на ищците до самостоятелно участие в заседанието на общото събрание на акционерите /ОСА/ на 30.06.2017г. в качеството им на акционери, съпритежатели на 1/6 идеални части от всяка от общо 341 003 поименни акции от клас А с право на глас представлява нарушение на материалноправните разпоредби, обезпечаващи правото на участие на акционера в управлението на дружеството; неправилно е приложил разпоредбата на чл. 177 ТЗ, като не е извършил съпоставка с разпоредбата на чл. 132 ТЗ; неправилно е прието, че недопускането на ищците до самостоятелно участие в заседанието на ОСА е осъществено нарушение и рефлектира върху законосъобразността на взетите от ОСА решения и същите подлежат на отмяна; неправилно е прието, че чрез участието си в събранието акционерите ще реализират правото си да бъдат информирани за хода на дружествените работи, като не е съобразена разпоредбата на чл. 224 ТЗ и разликата й с разпоредбата на чл. 123 ТЗ; неправилно е прието, че при упражняването от съпритежател на акция на неимуществените членствени права по нея, а именно правото на участие в ОСА и правото на глас, се дерогира изискването на чл. 177 ТЗ за определяне на общ пълномощник, доколкото в противен случай биха се ограничили негови лични права от категорията на неотменимите права на акционерите; неправилно е отхвърлено възражението на ответното дружество, че пълномощникът на ищците не е участвал на процесното ОСА, доколкото е закъснял и го е изпуснал.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл по релевантни материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Дали наследниците на починалия акционер, притежаващи заедно идеална част от общия брой на притежаваните от наследодателя акции, е признато правото да участват лично в работата на общото събрание на акционерите на дружеството? Намира ли приложение правилото на чл. 177 ТЗ за упражняване на правата по акциите чрез определянето на общ пълномощник на съпритежателите им по отношение на упражняването на отделните права на участие в ОСА и право на глас? – противоречие с определение № 604/26.09.2013г. по ч. т. д. № 2860/2013г. на ВКС, ТК, 1 т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. Има ли право съпритежател на идеални части от акции да участва самостоятелно в ОСА без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл.177 ТЗ? Дали наследниците на починалия акционер, притежаващи заедно идеална част от общия брой на притежаваните от наследодателя акции, е признато правото да участват лично в работата на ОСА на дружеството? /т. 2.1. и т. 3 от изложението/.
3. Разрешението, че съпритежаването на дялове по реда на чл. 132, изр. 3 ТЗ не лишава съпритежателите им от участие в работата на ОСА и не ги лишава от право на глас, стига упражняването на това право да е еднопосочно от всеки един от съпритежателите, приложимо ли е към съпритежаването на акции от техните съпритежатели? /т. 2.2. и т. 4 от изложението/.
4. Съвместното упражняване на право на глас, което е допуснато в хипотезата на съпритежаване на дялове, допустимо ли е в хипотезата на съпритежание на акции по смисъла на чл. 177 ТЗ? /т. 2.3. и т. 4 от изложението/.
5. Недопускането до участие на ОСА на част от съпритежателите на акции, чийто глас няма да бъде зачетен при неучастието на останалата част на съпритежателите на тези акции на проведеното ОСА, опорочава ли проведеното ОСА и това може ли да се приеме за основание за отмяна на приетите на него решения? /т. 2.4. и т. 5 от изложението/.
По отношение на посочените в т. 2 от изложението четири правни въпроса касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липсата на формирана константна практика на ВКС и решаването на някои от въпросите противоречиво от съдилищата.
Касаторът поддържа също, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като разрешението относно участието на всеки съпритежател на акции в ОСА самостоятелно противоречи на разпоредбата на чл. 177 ТЗ.
Ответниците Б. Б. Н., Пресиана Б. Н. и Б. Б. Н. /ищци в първоинстанционното производство и въззивници във въззивното производство/, трите чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д. и чрез процесуални представители адв. М. Д. и адв. П. Д. оспорват касационната жалба и правят възражение за липса на твърдените предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор, представен в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Поддържат становище, че посоченото определение № 604/26.09.2013г. по ч. т. д. № 2860/2013г. на ВКС, ТК, 1 т. о. е неотносимо, тъй като в него е разгледан различен правен въпрос, евентуално въззивният съд се е произнесъл съобразно това определение. Считат, че първите два въпроса по т. 2 от изложението /т. 2.1., респективно т. 3 от изложението/ не обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; третият и четвъртия въпроси /т. 2.2. и т. 2.3., респективно т. 4 от изложението/ са решени в съответствие с решение № 127/10.02.2015г. по т. д. № 3197/2013г. на ВКС, ТК, определение № 88/15.02.2016г. по ч. т. д. № 2857/2015г. на ВКС, ТК, 2 т. о. и решение № 159/12.12.2017г. по т. д. № 375/2016г. на ВКС, ТК; петият въпрос /т. 2.4., респективно т. 5 от изложението/ не е релевантен. Ответниците поддържат становище, че решението е правилно, постановено е съобразно нормативната уредба и постоянната практика на ВКС, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговско отделение, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието ѝ отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е приел за безспорно, че Б. Г. Н. към датата на смъртта си - 14.05.2014г., е бил акционер в „Бони Холдинг“ АД като е притежавал 341 003 броя поименни налични акции от клас А от капитала на това дружество, и след смъртта си е оставил следните наследници по закон: Ю. П. Н., Б. Б. Н., Г. Б. Н., Б. Б. Н., Б. Б. Н. и Пресиана Б. Н., всеки от които притежава по 1/6 ид. част от оставеното от него наследство, в което се включват и правата върху описаните акции. Констатирал е, че на 30.06.2017г. в 9.00ч. в [населено място] е проведено общо събрание на акционерите на „Бони Холдинг“ АД, на което са взети оспорените решения – за приемане на годишния доклад за дейността на дружеството, приемане на годишния финансов отчет за 2016г., избор на одитор, който да извърши заверка на годишния финансов отчет, за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите на дружеството, вземане на решение за неразпределение на печалба за 2016г., а тя да се отнесе към съответна сметка „Печалби от минали години“, потвърждаване на всички решения, приети на Общите събрания на акционерите на 10.09.2015г. и 29.07.2016г.
Съдебният състав е приел, че процесният конститутивен иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на посоченото ОСА е допустим, тъй като е предявен от активно легитимирани ищци, притежаващи права върху акции от капитала на „Бони Холдинг“ АД /ако не изцяло, то поне в идеални части/, т. е. имат качеството на акционери в него, както и е заведен в установения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок.
За да отмени приетите на 30.06.2017г. от ОСА на „Бони Холдинг“ АД решения, въззивният съд е приел, че същите са незаконосъобразни, тъй като пълномощникът на ищците не е допуснат в общото събрание на акционерите на дружеството, което е опорочило процедурата по неговото провеждане. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл. 177 ТЗ, съгласно която, когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата си по нея заедно като определят пълномощник, не е основание да са отрече правото на всеки от съпритежателите на акцията да участва лично в работата на общото събрание. Посочил е, че правото на участие в общото събрание е едно от основните лични права на акционера в едно акционерно дружество, признато от закона – чл. 220, ал. 1 ТЗ; определянето на представител съгласно чл. 177 ТЗ не лишава акционера от правото да участва лично в работата на събранието; чрез участието си в събранието акционерите ще реализират правото си да бъдат информирани за хода на дружествените работи и по този начин ще могат да определят мандата на представителя си при гласуване на решенията по дневния ред.
По отношение на правото на глас съдебният състав е приел, че възможността от участие на отделния акционер в дейността на общото събрание и начина на упражняване на общите права на акционерите на съпритежание на акция в хипотеза на чл. 177 ТЗ следва да бъдат разграничавани. Посочил е, че с оглед съвместното притежаване на акцията в хипотезата на чл. 177 ТЗ упражняването му от всички акционери, притежаващи общи права по отношение на акцията, следва да е еднопосочно. Когато не са определили лице, което да ги представлява пред дружеството, акционерите - съпритежатели на акция по чл. 177 ТЗ могат да участват в работата на общото събрание и да гласуват и лично, но упражнявайки правото си на глас, инкорпорирано в притежаваната в съсобственост акция. Въззивният съд е изложил съображения, че еднопосочното упражняване на правото на глас предполага чрез гласуване на всеки акционер да се формира един общ глас, пропорционален на размера на общия дял, като формирането на общ глас е възможно само при постигнато от акционерите съгласие относно начина на гласуване - за или против приемане на конкретно решение от дневния ред на събранието, и гласуване на събранието в съответствие с постигнатото съгласие. В хипотезата на непостигнато съгласие между съпритежателите на акция относно начина на гласуване и при изразяване на разнопосочна воля за приемане или неприемане на подложеното на гласуване решение /при лично гласуване на всеки от тях/ индивидуалните гласове на акционерите ще бъдат правно ирелевантни за дружеството, няма да формират общ глас, съответстващ на дружествения дял, и не следва да се вземат предвид, а следва да се приеме, че съответстващото на съвместно притежаваната акция неимуществено право на глас не е упражнено с произтичащите от това последици.
Въз основа на представения констативен протокол на помощник нотариус К. Т. от 30.06.2017г. и свидетелските показания съдебният състав е констатирал, че пълномощникът на ищците адв. С. Г. се е явил на 30.06.2017г. навреме, точно в 9.00ч. в сградата на посоченото в поканата за свикване на ОСА място на провеждане на събранието – в кантората на адвокатско дружество „Т. и Д.“, и поради липса на указателни табели, сочещи за точното място на провеждане на събранието, адв. Г. е поискал информация от служителка от адвокатската кантора. Въззивният съд е приел, че служителката от адвокатско дружество „Т. и Д.“ целенасочено не е завела адв. Г. в залата, в която се е провеждало ОСА на дружеството, а в друго съседно помещение именно с цел да се препятства възможността му за участие; ответното дружество /настоящ касатор/ не е имало намерение да допусне представителя на ищците до участие в събранието, като лично управителят на адвокатското дружество адв. С. Т., избран за председател на общото събрание на акционерите, го е уведомил, че „чака на грешното място“ едва след приключване на събранието. Въззивната инстанция е направила извод, че недопускането до участие на пълномощника на ищците в ОСА е опорочило процедурата по неговото провеждане, което е довело и до незаконосъобразност на взетите от събранието решения, поради което ги е отменила на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните в т. 1, 2.1., 2.4., 3 и 5 от изложението материалноправни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за изхода на спора, включени са в предмета на делото и са обосновали правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на тези въпроси е формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 58/10.08.2020г. по т. дело № 101/2019г. на ВКС, ТК, 1 т. о., съгласно която не може да се отрече правото на част от съсобствениците на акция да присъстват лично на ОСА, но „чл. 177, пр. 2 ТЗ се отнася не до присъствието, а до участието като активно поведение на изявяване становища и предложения по включените в дневния ред въпроси и съответно гласуване по същите, което „участие” законодателят зачита само като изходящо от волята на всички съсобственици на акция. Дали отделният съсобственик на акция би бил лишен от възможност да присъства или присъствайки - лишен от правото да заяви становища и предложения по въпросите от дневния ред на ОСА, вкл. чрез пълномощник, но не такъв на всички съсобственици на акцията, съответно е бил лишен от правото да гласува, поради липса на общ с останалите съсобственици пълномощник, е без значение за законосъобразността на взетите решения.“. В решението е посочено, че „правото на глас е обективно обусловено от правото на участие в ОСА и само с тази им взаимосвързаност правото на участие е от значение за законосъобразността на взетите решения, доколкото с предоставянето му не е препятствано упражняване правото на глас“. Прието е, че правото на участие в ОСА, въпреки липса на предпоставки за упражнимо право на глас при вземане решенията на същото, не е самостоятелно защитимо с иска по чл. 74 ТЗ. След като участници в ОСА са само акционерите с право на глас, а самостоятелно такова не притежават само част от съсобствениците на акция, съгласно чл. 177, пр. 2 ТЗ, то недопускането на последните до работата на Общото събрание – лично или чрез техен, а не на всички съсобственици на акциите пълномощник, не е от естество да обоснове нарушение на членственото управленско право на глас, вкл. посредством осуетено право на участие в ОСА. По отношение на посочените в т. 1, 2.1., 2.4., 3 и 5 от изложението материалноправни въпроси е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка съответствието на даденото от съда разрешение по тях с практиката на ВКС.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по останалите два материалноправни въпроса, посочени в т. 2.2, 2.3 и 4 от изложението, по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като въпросите не отговарят на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ТЗ - не осъществяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване поради това, че въззивният съд не ги е обсъдил и не се е произнесъл по тях в обжалвания въззивен съдебен акт.
С оглед допускане на касационно обжалване на въззивното решение преценката за правилността/неправилността на обжалвания съдебен акт следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 40 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1977 от 31.07.2019г. по т. дело № 2102/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 40 лв. по сметка на ВКС, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |