Ключови фрази
Частна касационна жалба * освобождаване от внасяне на държавна такса


2
ч. гр. д. № 1704/2017 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 87

София, 19.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 1704/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ж. И. Д., приподписана от назначения особен представител адв. Д. Г., против определение № 1283/19.05.2016 г. по ч.гр.д. № 757/2016 г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е потвърдено определение № 1268/29.01.2016 г. по гр.д № 7433/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски в производството, както и за предоставяне на правна помощ.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка, като твърди, че въпроси относно приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК и преценката на критериите за освобождаването от внасяне на държавни такси и разноски са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Сочи противоречие с възприетото в т. 12 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, както и с определение №366/2010 г. по гр. д. № 333/2010 г., определение № 436/22.06.2015 г. по гр. д. № 2878/2015 г.по описа на ВКС, IV г.о., определение № 389/20.06.2013 г. по гр. д. № 3691/2013 г. описа на ВКС, IVг.о., определение № 37/04.02.2016 г. по ч. гр. д. № 159/2016 г. по описа на ВКС, I г.о.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима по отношение на определението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима срещу въззивното определение в частта, в която се потвърждава отказът за предоставяне на безплатна правна помощ. Съгласно чл. 95, ал. 6 ГПК това определение е окончателно. Ето защо в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
За да се произнесе по частната касационна жалба в допустимата й част настоящият състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното:
В обжалваното въззивно определение Окръжен съд – Варна е приел, че искането на Ж. И. Д. за освобождаване от внасянето на държавна такса и разноски по предявения от нея иск с правно основание чл. 34 ЗС е неоснователно. Съдът е посочил, че от приложените от ищцата доказателства и извършените служебни справки, се установявало, че тя е безработна (като до края на януари 2015 г. е получавала обезщетение за безработица и епизодично е получавала трудово възнаграждение), но е в работоспособна възраст, без данни за влошено здравословно състояние, притежава няколко недвижими имота (поземлен имот, ведно с построените в него сгради в [населено място], апартамент в [населено място]), върху които са наложени възбрани, притежава лек автомобил със заличена регистрация, разведена е, с една дъщеря, която е пълнолетна. При тези данни съдът е направил изводи, че молителката има възможност да получава доходи от трудова дейност, а тежестите върху имотите не изключват възможността да реализира доходи от отдаването им под наем. Приел е и че тя има юридическо образование, тъй като е била вписана като адвокат. С тези мотиви е счел исканията за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски и за допускане на правна помощ за неоснователни.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Спазвайки дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че поставените въпроси в изложението на основанията за допускане до касационно обжалване могат да бъдат конкретизирани и уточнени до въпроса относно приложението на критериите за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски, предвидени в чл. 83, ал. 2 ГПК, при преценката на всички установени обстоятелства по делото и с оглед средствата, необходими за заплащане на такси и разноски в цялото производство. Така конкретизиран въпросът е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС и са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване на определението.
По поставения правен въпрос Окръжен съд – Варна е приел, че за преценка на липса на достатъчно средства следва да вземат предвид доходите на лицето, общото му имуществено състояние, установено с декларация, семейното положение, здравословно състояние, трудова заетост и възраст. Трайната практика на касационния съд е, че преценката на тези обстоятелства се прави въз основа на конкретни данни, а не на предположения и доводи за хипотетични възможности (определение № 366/27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 333/2010 г. по описа на ВКС, II г.о, определение № 47/21.01.2015 г. по ч.гр.д № 7154/2014 г. по описа на ВКС, III г.о.). При постановяване на обжалваното определение съдът е достигнал до извод за възможни доходи от трудова заетост на молителката предвид трудоспособната й възраст, но без да прецени твърденията и данните, че живее в [населено място], където трудно би могла да започне работа предвид високата безработица. Отделно изводите за възможни бъдещи доходи от предоставянето под наем на имоти под наем също не обуславят извод за неоснователност на молбата, предвид липсата на каквито и да е данни за наличието на интерес за евентуални облигационни възмездни отношения и без да са изследвани каквито и да било обстоятелства относно това дали имотите са годни за реализиране на доход (с оглед местоположението и състоянието им). Още повече, че самата молителка твърди, че вече се е разпоредила с един от имотите. В своята жалба същата е посочила, че съдът е направил и грешни фактически изводи относно наличието на юридическо образование, като е заявила, че е била вписана като адвокатски сътрудник, а не адвокат. Може да бъде заключено, че по делото липсват каквито и да било данни за доходи на Ж. И. Д., включително и данни за имущество, което би й послужило да реализира такива.
Предвид изложеното, следва да бъде направен изводът, че обжалваното определение е постановено при нарушение на процесуалните правила - не са обсъдени конкретните данни, относими към установените критерии по чл. 83, ал. 2 ГПК. Това е основание то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение, с което молбата за освобождаване на Ж. И. Д. от заплащане на държавни такса и разноски да бъде уважена, предвид липсата на необходимост да се събират нови доказателства. Съвкупната преценка на данните по делото относно имущественото и гражданското състояние, възрастта и здравословното състояние на молителката дават основание да се приеме, че заплащането на дължимите държавни такси и разноски за воденето на процеса са непосилни за молителката и отказът от освобождаване би бил равносилен на отказ от правосъдие, тъй като по делото се съдържат достатъчно данни, че страната е материално-затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1283 от 19.05.2016г. по ч.гр. д. № 757/2016 г. на Окръжен съд - Варна.
ОТМЕНЯ определение № 1283 от 19.05.2016г. по ч.гр. д. № 757/2016 г. на Окръжен съд – Варна и вместо него постановява:
ОСВОБОЖДАВА Ж. И. Д. от заплащането на държавни такси и разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 4309/14.02.2017 г. против определение № 1283 от 19.05.2016г. по ч.гр. д. № 757/2016 г. на Окръжен съд – Варна в частта относно искането за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 95 ГПК във връзка със чл. 25 от Закона за правната помощ.
В частта, с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, в останалата част определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: