Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                         № 418                                 гр. София, 13 ноември 2009 година                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов                                   ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова        Блага Иванова                                                                                                                                                         при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Николай Любенов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 458/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения Т. Т. Д. за отмяна по този ред на решение № 66 от 25 май 2009 година на Старозагорския окръжен съд, по внохд № 153/2009 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 181 от 03 декември 2008 година на Старозагорския районен съд, постановена по нохд № 1628/2008 година по описа на този съд. В искането се възразява доказателствената дейност на двете редовни съдебни инстанции и формираните в резултат на тази дейност изводи по фактите, което ангажира отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Възразява се и правната оценка на съда на приетите за установени факти, като алтернативно се навеждат доводи за осъществяване на инкриминираното деяние по непредпазливост, което предпоставя приложението на друг наказателен състав, на което сочат (според осъдения) данните по делото. Направено е и оплакване за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Основното отправеното до ВКС искане е за отмяна на присъдата и оправдаване на осъдения Д. по повдигнатото му обвинение, а алтернативното – за намаляване на наложеното му наказание. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Т. Д. участва лично и с назначения му служебен защитник адв. В, която поддържа искането за възобновяване на делото. Представя писмени бележки с доводи в негова подкрепа. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда, атакувана сега по реда на възобновяване на наказателните дела, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Т. Т. Д. за това, че на 03. 02. 2008 година, в гр. С., в района на „Прасковена градина”, е причинил на А. Н. А. – лице от състава на МВР, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се разкъсно-контузна рана на долната устна, причинила му временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 130, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на две години и десет месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Осъден е да заплати на пострадалия А. обезщетение за причинени му от престъплението неимуществени вреди, в размер на 700 лева, заедно със законните последици. Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса върху присъденото обезщетение, като са възложени в тежест на осъдения Д. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е частично основателно. Всъщност, ангажираните в него отменителни основания по т. 1 и т. 2 на чл. 348, ал. 1 от НПК, са подкрепени и с доводи за недоказаност на обвинението, вкл. за неговото авторство, които са относими към обосноваността на фактическите изводи на редовните съдебни инстанции. Те обаче няма как да бъдат обсъждани в настоящето производство, ако се държи сметка за естеството и характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателните дела, която препраща към основанията за касационен контрол, при това ако допуснатите нарушения са съществени. Доколкото съдържанието на искането обаче позволява да се установят действителните причини за недоволството на осъдения Д. от постановената по отношение на него и влязла в законна сила осъдителна присъда, ВКС извърши проверка и установи следното: Известно е, че проверката по приложението на материалния закон е възможна само в рамките на признати от обжалващата страна фактически положения, какъвто очевидно не е настоящият случай, или след констатация за надлежно формиране на фактите, каквато в случая ВКС прави. Направените от осъдения оплаквания (развити и в писмените бележки на защитата) за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му, не намират опора в данните по делото. Твърди се, че на осъдения не е осигурено участие на защитник в досъдебната фаза на процеса, каквото е било задължително при наличие на основанието по чл. 94, ал. 1, т. 2 от НПК - неграмотност на осъдения Д. От данните по делото се установява, че от момента на привличането на Д. в качеството на обвиняем, същият е имал договорен защитник – адв. Д от АК – гр. С. за правна защита и съдействие на л. 49 от сл. д.), който е участвал във всички процесуално-следствени действия, извършени по отношение на подзащитния му. Твърди се също, че съдебният разпит на свид. Нейка П. е проведен в нарушение на разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от НПК, възлагаща на разследващия орган да осигури на обвиняемия и неговия защитник, ако има такъв, възможност да участват при провеждане на разпита. В случая, разпитът на посочената свидетелка по реда на чл. 223 от НПК е проведен пред съдия на 07. 07. 2008 година (л. 56 от сл. д.), преди привличането на осъдения Д. като обвиняем по делото и ангажирането на неговия защитник за участие в производството, което е станало на 08. 08. 2008 година (л. 49 – 52 от сл. д.). В основата на фактическите си изводи съдът е поставил съдържанието на събраните и проверени по предвидения процесуален ред гласни доказателствени източници - показанията на свидетелите-очевидци на инцидента А. П. и Н. П. (вкл. депозираните пред съдия на досъдебното производство и приобщени в съдебно заседание на 25. 11. 2008 година), на свидетелите Н полицейски служители, извикани от пострадалия и пристигнали незабавно на мястото на инцидента, показанията на пострадалия А. , както и заключенията на съдебно-медицинските експертизи (д-р Т. ), първоначална и допълнителна, базирани на данните по делото и на данните от СМУ № 25 от 07. 02. 2008 година. Показанията на посочените свидетели са източници на преки доказателствени факти и са оценени от съда по действителното им съдържание, поради което правилно са кредитирани за достоверност. Всички те установяват по категоричен и безпротиворечив начин нанасянето на удар с ръка от осъдения в областта на устата на пострадалия А. Експертните заключения също така безпротиворечиво изясняват характера на причиненото на пострадалия А. увреждане, както то е прието от съда – разкъсно-контузна рана на долната устна, причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота (в тази насока вж. и ППВС № 3/1979 година, т. 15). Поначало, като се е съгласил с приетите за установени от първоинстанционния съд факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда отново всички доказателствени източници, ако не приема за установени факти, различни от приетите от първоинстанционния съд, какъвто несъмнено е настоящият случай. Независимо от това, извършеният от този съд собствен доказателствен анализ дава възможност на страните и на контролната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното му убеждение. Този анализ не разкрива игнориране или превратност при оценката на доказателствата по делото (стр. 3 – 5 от решението на въззивния съд). Затова, заявената в искането процесуална незаконосъобразност в доказателствената дейност на съда не е налице. Съдът е посочил и обсъдил доказателствените източници за направените от него изводи по фактите. Няма причина оценката за достоверност на тези източници да не бъде споделена, както и отказът на съда да кредитира изцяло за достоверност показанията на свидетелите Д, Д. , К. , Б. – роднини и близки на осъдения Д. При така приетите за установени факти от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка, в рамките на повдигнатото срещу осъдения Д. обвинение, обуславя законосъобразността на съдебния акт. Правните изводи на съда за съставомерността на деянието по чл. 131, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 130, ал. 1 от НК, а не по чл. 133 от НК, както се претендира от осъдения, почиват на надлежно установените факти, а твърдението за осъществяване на деянието по непредпазливост е произволно и лишено от доказателствена основа. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения Д. наказание, ВКС преценява като основателно. Поначало, индивидуализацията на наказанието е извършена в рамките на предвиденото в закона, при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства по чл. 54 от НК. Определяйки обаче наказанието на осъдения Д. в размер, близо до средния, предвиден в закона, съдът е надценил значението на отегчаващите отговорността му обстоятелства, които се свеждат основно наличието на многобройни минали осъждания за извършени от него престъпления. Процесуалното поведение на осъдения не би следвало да бъде ценено в тази посока, както това е сторил въззивният съд. От друга страна, съдът е подценил значението на утежненото семейното и материално положение на осъдения и начинът му на живот, базиран на изначално нисък социален статус и минимални възможности за промяната му, породили и неглижирането на установения в страната ред и незачитането на институциите в поведението на осъдения. В тази връзка ВКС намира, че целите на наказанието по чл. 36 от НК биха могли да бъдат постигнали и с изолиране на осъдения за по-кратък срок, а именно – за една година и осем месеца, в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода. От значение несъмнено е и конкретната тежест на причиненото телесно увреждане, което е относително леко в рамките на телесната повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Така определено, наказанието би удовлетворило изискванията на чл. 54 от НК и би изпълнило целите на наказанието по чл. 36 от НК, най-вече осъществяването на личната превенция по отношение на осъдения. Изменяването на атакувания съдебен акт в този смисъл е в рамките на правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела решение № 66 от 25 май 2009 година на Старозагорския окръжен съд, по внохд № 153/2009 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 181 от 03 декември 2008 година на Старозагорския районен съд, постановена по нохд № 1628/2008 година по описа на този съд, като н а м а л я в а наложеното на осъдения Т. Т. Д. наказание на една година и осем месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.