4 Р Е Ш Е Н И Е № 201 С. 13.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 23 септември две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Майя Русева При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 7329/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 526 от 11.04.2014г., постановено по настоящото дело № 7329/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 08.07.2013г. по в.гр.д. № 340/2013г., с което е потвърдено решението на Районен съд – Дупница от 01.03.2013г. по гр.д. № 2293/2012г. с което са уважени предявените от Е. С. И. против Б. [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправните въпроси „следва ли да има умисъл при извършване на нарушение на трудовата дисциплина, квалифицирано като злоупотреба с доверието” и „следва ли да има имуществена вреда при злоупотреба с доверието и не е ли достатъчна самата възможност за вредоносен резултат”. По поставения въпрос ВКС намира следното: С решение № 513/14.01.2013г. по гр.д. № 1559/2011г. ВКС, ІV г.о., в отговор на въпроса за обхвата и съдържанието на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя” е прието, че работникът е злоупотребил с доверието на работодателя когато възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица независимо, дали действията са извършени при пряк умисъл с цел извличане на имотна облага. Както с това решение, така също и в решение № 86/25.05.2011г. по гр.д. № 1734/2009г. ІV г.о., по поставения въпрос за съдържанието фактическия състав на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, ВКС приема, че освен преднамерените действия с цел извличане на имотна облага, злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага работникът е извършил действия, компрометирани оказаното му доверие и злепоставящи работодателя. Настоящият съдебен състав споделя дадения отговор на поставените въпроси. По основателността на касационната жалба: За да уважи предявените от Е. С. И. против Б. [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че при извършената проверка от контролните органи във влака е имало пътници без билет, но допуснатото от ищеца нарушение на трудовите му задължения не е извършено умишлено. Липсват категорични доказателства от които да се направи извод, че ищецът е допуснал нарушението съзнавайки, че в резултат на същото посочените лица биха се облагодетелствали, желайки настъпването именно на този резултат или допускайки настъпването му. Не е налице „злоупотреба с доверието на работодателя”, тъй като не е имало умисъл и намерение от страна на ищеца да не издава билети на пътуващите във влака пътници, или да е причинил вреда на ответника, съответно облага за себе си или другиго в резултат на това неиздаване на билети. В касационната жалба са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на решението. Изложени са доводи, че за да е налице злоупотреба с доверието не е необходимо да е настъпила имуществена вреда. В настоящия случай Е. И. е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя. Касационната жалба е основателна. В. съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства е установено извършването на описаното в заповедта за уволнение нарушение на трудовите задължения. Ищецът, заемал по трудово правоотношение длъжността „кондуктор”, не е изпълнил основното си трудово задължение да издаде превозни документи на пътуващи във влака пътници, които се качват от спирки, на които не се продават билети. От пътуващите общо 11 пътници в обслужваната от ищеца част от влака, контролните органи са констатирали 6 пътници без документи за пътуване. Неправилно при така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не е осъществен съставът на чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. първо КТ, посочен като основание за издаване на заповедта за уволнение. На първо място следва да се отбележи, че не е основание за отмяна на дисциплинарното наказание неправилната правна квалификация на описаното в заповедта за уволнение нарушение на трудовите задължения. Правната квалификация в заповедта за дисциплинарно наказание не обвързва съда, който може да определи друга правна квалификация на описаните дисциплинарни нарушения. На следващо място, с оглед дадения отговор на поставения въпрос, макар и ищецът да не е извършил нарушението при пряк умисъл с цел причиняване на имотна вреда или облагодетелстване на трето лице, деянието може да се квалифицира по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. Наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на нарушението по критериите на чл. 189, ал. 1 КТ. Ищецът не е изпълнил свое основно трудово задължение да издаде превозни документи на пътуващи във влака лица – от всички, качили се без билет, такъв е издаден само на един пътник, а 6 пътници не са били таксувани към момента на проверката. Нарушението пряко засяга финансовата сфера на работодателя, а ищецът не е дал никакво обяснение пред контролния орган в мамонта на проверката /св. М. С./. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и предявените от Е. С. И. искове по чл. 344, ал. 1-3 КТ да се отхвърлят. Ответникът е поискал да му се присъдят разноските по делото за всички инстанции по представен списък на разноските, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. С. И. следва да бъде осъден да заплати на Б. [фирма] сумата 1356,70 лв. разноски по делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 08.07.2013г. по в.гр.д. № 340/2013г. и потвърденото с него решение на Районен съд – Дупница от 01.03.2013г. по гр.д. № 2293/2012г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. С. И. от [населено място], против Б. [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ – за отмяна на уволнението, извършено със заповед № Н-201/22.08.2012г. на управителя на [фирма], за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. ОСЪЖДА Е. С. И., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, да заплати на Б. [фирма] [населено място] сумата 1356,70 лв. разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: