Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 279
гр. София, 29.06.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1380/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :


Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба /неправилно наименована „частна касационна жалба“/ на „Нитро“ ЕООД срещу определение № 260137 от 22.03.2021 г. по т. д. № 14/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е оставено без уважение молбата на „Нитро“ ЕООД за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 260107 от 07.12.2020 г. в частта за разноските.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е присъдил на насрещната страна в производството разноски за адвокатско възнаграждение с начислен върху възнаграждението ДДС, без законът да предвижда включване на ДДС в разноските по чл.78 ГПК, и е изчислил неправилно разноските, които се дължат на всяка от страните съобразно изхода на делото и правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се взема предвид, тъй като определението на въззивния съд подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК и произнасянето по частната жалба не е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Ответникът по частната жалба „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД - [населено място], е депозирал отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното с нея определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение № 260107 от 07.12.2020 г., постановено по т. д. № 14/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив, е потвърдено решение по т. д. № 575/2017 г. на Окръжен съд - Пловдив в обжалваната от ищеца „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД част, с която са отхвърлени предявените срещу „Нитро“ ЕООД осъдителни искове /заявени като частични/ за заплащане на суми в размер на 14 953.95 лв., 198 988.41 лв. и 3 572.84 лв., претендирани като дължими на основание маркетингов консултантски договор от 15.06.2016 г., и са присъдени разноски на ответника „Нитро“ ЕООД в размер на сумата 7 752.29 лв., и след отмяна на решението в останалата част е отхвърлен предявеният от „Нитро“ ЕООД срещу „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД насрещен иск за сумата 224 807.40 лв., претендирана като недължимо платено консултантско възнаграждение по договора от 15.06.2016 г., като на първоначалния ищец - ответник по насрещния иск, са присъдени разноски за производството пред първата инстанция в размер на 6 689.53 лв. В зависимост от изхода на спора във въззивното производство „Нитро“ ЕООД е осъдено да заплати на „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД разноски по делото, съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбата, в размер на 12 324.47 лв. При постановяване на решението съдът е констатирал, че жалбоподателят - ответник „Нитро“ ЕООД не е представил доказателства за извършени във въззивното производство разноски.
В срока по чл.248 ГПК ответникът „Нитро“ ЕООД е сезирал въззивния съд с молба за изменение на постановеното по т. д. № 14/2020 г. решение в частта за разноските.
С обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд - Пловдив е оставил молбата без уважение, след като е преценил, че няма основание за коригиране на присъдените с решението разноски. В мотивите към определението въззивният съд е посочил, че отговорността за разноски е разпределена в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, като при доказани от ищеца по първоначалните искове разноски за въззивното производство в размер на 24 246.45 лв. са присъдени 12 324.47 лв., съразмерно на отхвърления насрещен иск, като е отхвърлено възражението на „Нитро“ ЕООД за прекомерност на включеното в разноските адвокатско възнаграждение от 14 400 лв. Предвид преценката, че са спазени правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, въззивният съд се е произнесъл, че не се налага преразпределение на присъдените с решението разноски.
Въззивният съд не е възприел доводите в молбата по чл.248 ГПК за недължимост на ДДС върху адвокатското възнаграждение, претендирано от „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД като част от разноските по чл.78 ГПК. Позовавайки се на разпоредбата на § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е изложил съображения, че за регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху дължимото от клиента на адвоката възнаграждение по наредбата и се счита за неразделна част от него, като платеното от клиента се взема предвид при присъждане на разноските по чл.78 ГПК. С оглед на така изложените съображения въззивният съд е приел, че липсва основание за изключване на ДДС върху платеното от „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД възнаграждение на процесуалния му представител - адвокат /регистриран по ЗДДС/ от сумата на разноските, присъдени с въззивното решение.
Обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него е неоснователна.
Отговорността за разноски по чл.78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора, за разглеждането на който страните са направили разноски пред съда. Съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска/исковете, а ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска/исковете. Правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК се прилагат при разпределяне на отговорността за разноски във всички съдебни инстанции до окончателното приключване на делото, като присъждането на разноските е предпоставено от представяне на доказателства за реалното им извършване пред съответната инстанция.
В производството пред Апелативен съд - Пловдив ищецът по първоначалните искове и ответник по насрещния иск „Интернешънъл Милитъри Консултант" ЕООД е представил доказателства за извършени разноски, отразени в списък по чл.80 ГПК, както следва : 8 846.45 лв. - платена държавна такса за въззивно обжалване, 800 лв. - депозит за експертиза, и 14 400 лв. - платено адвокатско възнаграждение. В списъка е посочено, че разноските на дружеството за производството пред първата инстанция са в размер на 13 160.60 лв. Разноските за адвокатско възнаграждение са доказани с договор за правна помощ от 17.09.2019 г., 2 бр. данъчни фактури от 18.09.2019 г. и 12.12.2019 г. за дължимо адвокатско възнаграждение по договора от 17.09.2019 г. с начислен ДДС и преводни нареждания за плащане на възнаграждение в размер общо на 14 400 лв. с ДДС. Видно от договора, адвокатското възнаграждение е уговорено общо за защита и процесуално представителство на дружеството пред въззивната инстанция по отхвърлените с първоинстанционното решение първоначални искове и по уважение срещу дружеството насрещен иск.
С въззивното решение Апелативен съд - Пловдив е потвърдил решението на първата инстанция в частта, с която са отхвърлени първоначалните искове, а след отмяна на решението е отхвърлил и насрещния иск. При този изход на спора, съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът по първоначалните искове има право на разноски само за защитата срещу насрещния иск, респ. на ответника се дължат разноски само за защитата срещу първоначалните искове. Изчислени съразмерно на отхвърления насрещен иск /224 807.40 лв./ при съобразяване на общия сбор от всички предявени искове - първоначални и насрещен, дължимите на ищеца разноски за производството пред въззивната инстанция възлизат на сумата 12 324 лв. - така, както са определени от въззивния съд при постановяване на въззивното решение. Настоящата инстанция споделя напълно извода на въззивния съд, че претендираното под формата на разноски адвокатско възнаграждение от 14 400 лв. не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и не подлежи на редуциране. Възнаграждението е уговорено общо за защита на ищеца по първоначалните искове и по насрещния иск и неговият размер е съобразен както с фактическата и правна сложност на делото, така и с обема и действителното съдържание на предоставените във въззивното производство адвокатски услуги. Разноските за производството пред първата инстанция не са предмет на производството по чл.248 ГПК, а частният жалбоподател не е доказал извършване на разноски във въззивното производство, поради което доводите в частната жалба за неправилно изчисляване от въззивния съд на дължимите в негова полза разноски не могат обосноват неправилност на обжалваното определение. Поради изложеното молбата на „Нитро“ ЕООД за изменение на решението по в. т. д. № 14/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив в частта за разноските правилно е оставена без уважение от въззивния съд.
Неоснователни са доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение поради присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС. В разпоредбата на § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Както е посочено в мотивите към определение № 109/18.02.2016 г. по ч. т. д. № 1983/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., съдържащата се в § 2а на Наредба № 1/2004 г. правна уредба кореспондира с разпоредбата на чл.67, ал.1 ЗДДС, от която се извежда правилото, че когато при договаряне на доставка е посочено изрично, че данъкът не се е включен в договорената цена, окончателният размер на цената се формира след начисляване на ДДС. По същия начин се формира и окончателният размер на адвокатското възнаграждение в случаите на предоставена услуга от адвокат, регистриран по ЗДДС, която има характер на облагаема „доставка“ по смисъла на ЗДДС /чл.2, т.1 вр. чл.8 ЗДДС/. В тези случаи върху адвокатското възнаграждение се начислява ДДС и начисленият данък е неразделна част от възнаграждението, което клиентът дължи на адвоката. Когато адвокатското възнаграждение е заплатено за процесуално представителство и защита по водено от или срещу клиента дело, цялата платена сума има характер на разноски по смисъла на чл.78 ГПК и ако бъде поискана, при благоприятен за клиента изход от делото се присъжда на последния под формата на разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК. Според произнасянето в цитираното определение, отношенията на страната с държавния бюджет са ирелевантни за отговорността за разноски по чл.78 ГПК, поради което дали страната - ползвател на облагаема по ЗДДС услуга има право на възстановяване на данъчен кредит не е от значение при преценката за ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна. Разрешенията, дадени с посоченото определение, се споделят от настоящия състав на ВКС, а с оглед на тях искането на частния жалбоподател за изключване на ДДС, начислено върху платеното от „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД адвокатско възнаграждение /в полза на регистриран по ЗДДС адвокат/, от сумата на разноските по чл.78 ГПК е неоснователно и правилно не е уважено от въззивния съд.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260137 от 22.03.2021 г. по т. д. № 14/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :