Р Е Ш Е Н И Е № 50137 София, 15 февруари 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Нина Панчева, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело №589/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред касационната инстанция е образувано по депозирана касационна жалба от адв. Н. В. П., защитник на подсъдимия С. Й. Б. срещу въззивна присъда № 6 от 11.11.2021г., постановена по внохд № 310/21г. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Искането е за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по обвиненията му по повдигнатите му обвинения по чл.325, ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл.131, ал.2, т.3, вр чл.130, ал.1 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП пледира за оставяне без уважение на жалбата, тъй като атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон, не са допуснати съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е справедливо. Адвокат Н. П. защитник на подсъдимия поддържа изцяло касационната жалба по подробно изложени в нея и допълнението доводи. По отношение на обвинението по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което подзашитният му е признат за виновен твърди, че е нарушен принципа „non bis in idem“, тъй като Б. е санкциониран по административен ред с влязло в сила наказателно постановление. Досежно обвинението по чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК счита, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като в мотивите си не е обсъдил получените от частния обвинител и граждански ищец – С. Б. П. травматични увреждания от гледна точка на това, че съдебномедицинските експертизи не установяват категорично начина на причиняването им. Също така твърди, че деянието не е извършено умишлено. Частният обвинител и граждански ищец – С. П., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Адвокат А. Б., повереник на гражданския ищец оспорва касационната жалба. Счита, че присъдата на Окръжен съд – Кюстендил е постановена в съответствие със закона и моли да бъде потвърдена изцяло. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец намира, че в случая не е нарушен принципът „non bis in idem“ по отношение на обвинението за хулиганство, както и счита, че телесната повреда е причинена при форма на вина пряк умисъл. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда №260001/13.01.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 976/2019 г., Районен съд – Дупница е признал подсъдимия С. Й. Б. за невиновен по така повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 и чл.131, ал.2, т.3, във връзка с чл.130, ал.1 от НК и го оправдава. С първоинстанционната присъда е отхвърлен изцяло предявеният граждански иск. С присъда № 6/11.11.2021 г., постановена по в.н.о.х.д. № 310/2021 г., Окръжен съд – Кюстендил е отменил първоинстанционната присъда и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия С. Й. Б. за виновен в това, че на 10.08.2018г. в [населено място] е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществени ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост, като се е изразило в това, че е псувал, обиждал и хвърлял камъни по полицейските служители С. П. и В. С., поради което и на основание по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 10.08.2018г., при река С., причинил лека телесна повреда на полицейски служител С. П., поради което и на основание чл.131, ал.2, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението му за срок от три години. С въззивната присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец С. П. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като искът за разликата до 5000 лева е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл по разноските и дължимата се държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. При извършената проверка на съдебния акт, постановен от контролираната инстанция, настоящият състав на касационния съд в изпълнение на задълженията си да следи за точното и еднакво прилагане на закона от съдилищата, констатира допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните. Окръжен съд – Кюстендил е постановил нова въззивна присъда. Относно нейното съдържание е приложима разпоредбата на чл.339, ал.3 от НПК, препращаща към нормата на чл.305 от НПК. Принципно положение е, че мотивираността на съдебния акт следва да обективира вътрешното убеждение на съда. Мотивите на въззивната присъда е необходимо да съдържат фактически обстоятелства, такива каквито са били приети за установени от второинстанционния съд, анализ и преценка за допустимостта и относимостта на доказателствените материали, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Настоящият състав констатира, че мотивите на окръжния съд не отговарят в пълнота на тези изисквания. Същите в частта касателно анализа и оценката на доказателствата и доказателствените източници са напълно формални и повече от пестеливи, като преобладаващата част от доказателствения анализ са цитати от показанията на свидетели и общо заявени изводи за кредитирането на свидетелските показания и некредитиране обясненията на подсъдимия, което не покрива установените в практиката стандарти и изисквания по отношение на дължимата се аналитична дейност. Постановявайки въззивната присъда съдът е приел нови фактически положения, извел е правни изводи, различни от тези направени от първата инстанция, което е налагало извършването на задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. Необходимостта от прецизност в аналитичната дейност в случая допълнително е обусловена от наличието на противоречиви доказателства, които имат значение за изясняване на факти, релевантни към предмета на доказване. Доказателствените материали подлежат на прецизно и задълбочено обсъждане, в тяхната съвкупност и взаимна обусловеност, като съдът дължи мотивирани изводи защо дава вяра на едни доказателства и не кредитира други. По този начин ще бъде ясно обективирана волята на съда по доказателствената обезпеченост на приетите фактология. Надлежната оценка на доказателствата и доказателствените средства, установяващи отделните фактически положения е необходима, за да може да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. По-нататък контролираният съд в акта си дължи и отговор на възраженията на страните. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция двамата защитници на подсъдимия се възразили, че с признаването му за виновен в извършването на престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 НК и налагането му на наказание, е нарушен принципът „non bis in idem“. Позовали са се на данни за наказването му по административен ред, съгласно наказателно постановление №514/20.08.2018г.(копие от което се намира в кориците на делото), с което на подзащитният им е наложено административно наказание за същото деяние, което е предмет на наказателното производство. Въззивният съд е бил длъжен да обсъди в мотивите си направеното възраженията на защитата за нарушение на принципа „non bis in idem“. В обобщение, горното налага извод за липса на мотиви на въззивната присъда, тъй като такава е налице не само когато напълно липсват такива, но и когато те са формални и незадълбочени в степен, че не дават възможност за преценка относно начина на формирано вътрешното убеждение на съда. Липсата на мотиви е от категорията на абсолютните съществени процесуални нарушения. Настоящият състав намира, че не следва да се произнася по възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на въззивния съд по оценка на доказателствената съвкупност, попречили за разкриване на обективната истина. Това е необходимо, за да бъде гарантирана в максимална степен възможността на следващия състав на ОС - Кюстендил да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Допуснатото от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните, което препятства възможността на настоящата инстанция за надлежна проверка на атакувания акт /във връзка с релевираните в жалбата доводи/ подлежи на отстраняване от окръжния съд след връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 6/11.11.2021 г., постановена по в.н.о.х.д. № 310/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Кюстендил от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: