Р Е Ш Е Н И Е № 274 София, 14.10. 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3227 по описа за 2014г. и приема следното: Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молбата на адвокат П. като процесуален представител на А. А. М. от [населено място], [община], за отмяна на решението на Смолянския окръжен съд /СОС/ от 17.ІІ.2014г. по гр.д. № 542/2013г. Твърди се в молбата, че М. е съпруга на ответника по посоченото дело С. Ш. М. по сключен помежду им през 1974г. граждански брак и че придобитите от М. по време на брака им възмездно /по договор за доброволна делба със заплащане на суми за уравнение на дялове/ права на собственост върху имота, предмет на делото, представляват съпружеска имуществена общност. С оглед на това и на предмета на спора – иск по чл.53 ал.2 ЗКИР – молителката била необходим другар по делото и постановеното решение имало сила и спрямо нея, въпреки че тя не е участвала като страна по него. Ето защо се иска отмяна на решението на основание чл.304 ГПК. Ответниците по молбата Ю. Я. Б., С. Р. Б. и М. Р. Б., всички от [населено място], в отговора си по реда на чл.306 ал.3 ГПК чрез адвокат Ив. А. са заели становище за нейната неоснователност. Ответникът С. Ш. М. от [населено място] не е заявил становище по молбата за отмяна. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение СОС е потвърдил решението на Девинския РС от 08.ХІ.2013г. по гр.д. № 262/2013г., с което е признато за установено по иска с правно основание чл.53 ал.2 ЗКИР, предявен от Ю., С. и М. Б. срещу С. М., че към момента на влизане в сила на кадастралния и регулационен план на [населено място], утвърден със заповед от 04.VІІ.1990г., Ю., С. и М. Б. са собственици по наследство, давностно владение и делба в съсобственост със С. М. при квоти за първите трима общо ½ ид.част и за М. ½ ид.част на дворно място, представляващо на скица № 1, неразделна част от решението, оградените в жълто и оранжево части от п-л ХVІ-206 кв.21 по плана на [населено място] от 1960г., понастоящем попадащо в имоти с пл. № 467 и 468, п-ли ІІ-467 и ІІІ-468 кв.30 по плана от 1990г., напълно идентични с п-л ХVІ-206, която част по скицата погрешно по плана от 1990г. е заснета в два отделни имота – 467 и 468, на отделни собственици, за които са отредени съответно УПИ ІІ-467 на Б. и УПИ ІІІ-468 на М., вместо в един общ съсобствен на четиримата имот. От представеното с молбата за отмяна удостоверение, издадено от кметство [населено място], е видно, че С. Ш. М. и молителката А. А. М. са сключили граждански брак на 29.І.1974г. От представения по делото договор за доброволна делба, сключен на 08.VІІ.1987г. между А. Я. Г., С. Я. Г. /С. Ш. М./, Л. Я. Г., С. Я. К. и Ю. Я. Б. като наследници на Я. К. Г., починал през 1984г., е видно, че С. Г. и Ю. Б. са получили в общ дял цялото дворно място, съставляващо имот пл. № 206 кв.21 по плана на [населено място], за което е отреден самостоятелен п-л ХVІ-206 в същия квартал. За уравнение на дяловете С. Г. е заплатил 5270лв. на Албена Г. и по 1317.70лв. на Л. Г., Ю. Б. и С. К.. Съгласно чл.304 ГПК, на каквото основание е подадена молбата за отмяна с оглед твърдяните в нея обстоятелства, отмяна може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото. Разпоредбата изрично препраща към чл.216 ал.2 ГПК, с което свързва отмяната с необходимото другарство. Следователно, отмяната по чл.304 ГПК е средство за защита на тези трети лица, по отношение на които силата на пресъдено нещо на постановеното решение се разпростира поради неделимостта на спорното правоотношение, в което и те участват. Решение по спор за права върху вещ, която е съпружеска имуществена общност /СИО/, постановено при участие в производството само на единия съпруг, има сила на пресъдено нещо и по отношение на другия /неучаствал/ съпруг с оглед естеството на спорното правоотношение, което като неделимо /СИО е бездялова собственост/ е еднакво за двамата съпрузи. При посочените по-горе обстоятелства и по силата на чл.19 ал.1 и ал.3 СК /отм./, на пар.4 от ПЗР на сега действащия СК и липсата на данни С. и А. М. да са избрали законов режим на разделност или да са сключили брачен договор /основания за прекратяване на съпружеската имуществена общност, предвидени в чл.27 ал.3 СК/, в разглеждания случай правото на собственост, придобито по договора за доброволна делба, е съпружеска имуществена общност на С. М. и молителката А. М.. Ето защо последната е била задължителен необходим другар по делото. И тъй като тя не е била конституирана като страна по него, са налице предвидените в чл.304 във вр. с чл.216 ал.2 ГПК предпоставки за отмяна на въззивното и на потвърденото с него първоинстанционно решение и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав след указване на ищците да предявят иск и срещу молителката като условие за допустимостта на претенцията. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Смолянския окръжен съд, ГО, № 52/17.ІІ.2014г. по гр.д. № 542/2013г., както и потвърденото с него решение на Девинския районен съд № 286/08.ХІ.2013г. по гр.д. № 262/2013г., и ВРЪЩА делото на Девинския районен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: