Р Е Ш Е Н И Е № 103 София, 20.03. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 07.03.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ТОДОРКА КЬОСЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 1117/2011 година Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№9544/26.04.2011г.,подадена от Х. П. С. и Ф. Х. С./Т./,чрез пълномощниците им адвокат С. К. и адвокат А. Б.,против решение №370/14.03.2011г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№410/2003г. по описа на същия съд. С определение №1075/25.11.2011г. по настоящото дело,касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта му,с която е уважен предявеният иск с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ от Н. А. Г. Д. по отношение на ответниците по иска Х. П. С. и Ф. Х. С.,поради наличие на предпоставките на член 280 ал.1 т.1 от ГПК,във връзка с евентуална недопустимост на въззивното решение в тази му обжалвана част,с оглед предвиденото в т. 1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС. В касационната жалба се излагат оплаквания,че въззивното решение в частта му,с която въззивният съд се е произнесъл по същество по ищцовите претенции на Н. Д.,въпреки,че този ищец е оттеглил възззивната си жалба и на основание член 203 ал.1 от ГПК/отм/ въззивният съд е прекратил производството по делото в тази част, с определение от 25.10.2004г.,влязло в законна сила като необжалвано,и по този начин решението на първоинстанционня съд в тази част е влязло в законна сила,поради което е постановено едно недопустимо решение от една страна и пререшаване на спора,който вече е бил решен с влязло в законна сила решение. Ответницата по касационната жалба П. В. К. от [населено място],в писменото си становище,счита че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответникът по касационната жалба Н.-А. Г. Д.,моли жалбата на касаторите относно допуснатата до обжалване част от въззивното решение да се остави без уважение,като неоснователна. Върховният касационен съд,като обсъди доводите,изложени с наведените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на член 290 от ГПК и член 293 от ГПК приема следното: Видно от исковата молба,депозирана от Д. Г. К./първоначалната ищца-починала в процеса на производството по делото и заместена от законната си наследница П. В. К./ и Н. Д.,чрез изричния си пълномощник Г. Н. К.,са предявени обективно съединени искове с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ и член 26 от ЗЗД, против 22 физически лица и Община [населено място],като е образувано гр.д.№3204/2001г. по описа на Пловдивски районен съд,Х гр.с.,приключило с постановеното от съда решение №115 от 01.11.2002г.,с което предявените искове са отхвърлени. Срещу горепосоченото решение на първоинстанционния съд е постъпила жалба с вх.№7106 от 11.11.2002г.,подадена от Д. Г. К.-починала в производството по делото и заместена от законната си наследница П. В. К.,както и въззивна жалба с вх.№7299/19.11.2002г. подадена от Н.-А. Г. Д.,чрез пълномощника му адвокат П. Ат.М.. В хода на въззивното производство по гр.д.№410/2003г. по описа на Пловдивски окръжен съд, е постъпила молба с вх.№115/20.10.2004г. от жалбоподателя Н.-А. Г. Д.,чрез пълномощника му адвокат П. А. М./лист 311-том І от делото/,с която се завявява от последния,че не поддържа и оттегля изцяло представената въззивна жалба и моли производството по отношение на Н. А. Г. Д. да бъде прекратено. В закрито заседание от 25.10.2004г., във връзка с горепосочената молба,с която въззивния съд е сезиран,последният е постановил определението си,с което прекратява производството по в.гр.д.№410/2003г. по описа на Пловдивски окръжен съд по отношение на въззивната жалба,подадена от Н.-А. Г. Д.,чрез адвокат П. М.,което като необжалвано е влязло в законна сила.Оттеглянето на въззивната жалба е един способите за прекратяване на въззивното производство.Според член 203 ал.1 от ГПК/отм/,жалбоподателят може да оттегли изцяло/както е в настоящия случай/ или отчасти жалбата си по всяко време на въззивното производство,без да е необходимо съгласието на противната страна.Ако това оттегляне на въззивната жалба е предприето след изтичане на срока за обжлаване,а видно от горепосоченото същото е направено от жалбоподателя Д. ,с писмена молба, в хода на въззивното производство,оттеглянето на въззивната жалба има за последица влизането на първоинстанционното решение в сила по отношение на последния.Според разпоредбата на член 219 б.”б” от ГПК/отм/ това става не от деня на оттеглянето,а от деня,когато влезе в сила определението на въззивния съд,с което той прекратява производството по делото. Видно от постановеното определение от 25.10.2004г. по в. гр.д.№410/2003г. по описа на Пловдивски окръжен съд,с което е оттеглена въззивната жалба,подадена от жалбоподателя Д. и е прекратено производството по делото по отнаошение на последния,в същото е посочено,че определението може да се обжалва в частна жалба пред ВКС в седмодневен срок,като на жалбоподателя Д. е изпратено съобщение/лист 337 от делото-томІ/ за горното определение,чрез пълномощника му адвокат М.,връчено на 03.11.2004г.,редовно оформено.По делото няма данни, и не се спори от самия жалбоподател Д.,за това,че определението не е обжалвано и е влязло в законна сила след изтичане на горепосочения седмодневен срок от връчване на съобщението.Неоснователни са доводите на касатора Н. –А. Г. Д.,изложени в писмената му защита и чрез пълномощника му адвокат М.,че ищците по делото са необходими другари,поради което процесуалното правоотношение продължава да съществува,тъй като въззивната жалба на първоначалната ищца К. не е била оттеглена и постановеното решение обхваща всички страни.Както вече бе посочена,с исковата молба са предявени обективно съединени искове за собственост,с които всеки от ищците претендира за се признае за установено по отношение на посочените ответници,че е собственик на съответна за всеки от тях идеална част от процесните имоти.В случая не е налице необходимо другарство,тъй като всеки от съсобствениците може да предяви и поиска от съда да бъде установено неговото право по отношение собствеността върху недвижимия имот,поради което в този случай не е налице хипотезата,с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда да трябва да е еднакво спрямо всички другари. Въпреки липсата на въззивна жалба от Н.-А. Г. Д.,поради гореизложеното,и наличие на влязло в сила решение на първоинстаницонния съд по отношение на последния , въззивният съд,с поставеното решение е отменил решението ,с което се отхвърлят предявените от първоначалната ищца Д. К. и Н. Д. искове,с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ срещу посочените ответници двадесет и две физически лица и [община],като е признал за установено че Н. Д. е собственик на посочените в решението идеални части от описаните недвижим имоти,т.е произнесъл се е по съществото на спора. При това положение,след като въззивната жалба,подадена от Н.-А. Г. Д. срещу първоинстанционното решение е оттеглена и решението е влязло в законна сила в тази му част,въззивният съд е постановил едно недопустимо решение,като се е произнесъл по същество по предявените искове с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ от ищеца Н. Д.,отменяйки първоинстаницонното решение в тази му част,с която тези искове са били отхвърлени спрямо всички ответници и е решил спора по същество.Ето защо, в тази му част решението като недопустимо следва да бъде обезсилено,но само по отношение на обжалвалите го ответници Х. С. и Ф. С.,тъй като за останалите,като необжалвано възззивното решение е влязло в законна сила,и макар и порочно недопустимото решение в тази му част, поражда всички правни последици по отношение на последните. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение №370/14.03.2011г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно гражданско отделение-девети състав,постановено по гр.д.№410/2003г. по описа на същия съд,в частта му,с която се признава за установено по отношение на ответниците Х. П. С. и Ф. Х. С.,и двамата от [населено място],че Н.- А. Г. Д.,гръцки гражданин,се собственик на 4/15 идеални части от недвижим имот,понастоящем находящ се на административен адрес в [населено място], [улица],както и граничещ с [улица]/№5/ в [населено място],като двата имота,понастоящем представляват общ ПИ с идентификатор 56784.521.474 по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на изп.директор на А.,съгласно скица №27048/28.09.2010г. на СГКК- [населено място],както и че Н.-А. Г. Д.,гръцки гражданин, е собственик на 1/18 идеални части от недвижим имот,находящ се на административен адрес:гр.П., [улица],понастоящем,представляващ ПИ с идентификатор 56784.520.1078 по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед РД-18-58/03.06.2009г. на изп.директор на А.,съгласно скица №27046/28.09.2010г. на СГКК-гр.П.,както и че Н.-А. Г. Д.,гръцки гражданин,е собственик на 1/18 идеални части от недвижимия имот,находящ се на административен адрес:гр.П., [улица],понастоящем,представляващ ПИ с идентификатор 56784.520.1077 по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед РД-1848/03.06.2009г. на изп.директор на АГГК,съгласно скица №27045/28.09.2010г. на СГКК-гр.П.,както и че Н.-А. Г. Д.,гръцки гражданин,е собственик на 4/15 идеални части от недвижим имот,находящ се на административен адрес :гр.П., [улица]/бивша”Света М.”№5/,понастоящем представляващ ПИ с идентификатор 56784.519.731 по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със Заповед РД-18.48/03.06.2009г. на изп.директор на А.,съгласно скица №27044/28.09.2010г. на СГКК-гр.П.,като в останалата му обжалвана част решението е влязло в законна сила. ОСЪЖДА Н.-А. Г. Д.,гръцки гражданин,да заплати на Х. П. С. и Ф. Х. С./Т./ сумата 3030 лева/три хиляди и тридесет лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: