Р Е Ш Е Н И Е № 233 София,20.12.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3586/2015 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Н. Т. от [населено място] срещу решение № 1435 от 03.07.2015 г. по в. гр. д. № 1019/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-13 състав решение от 16.12.2014 г. по гр. д. № 8217/2013 г. за отхвърляне на предявения от същото лице иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ (сега отм.) срещу Гаранционен фонд – [населено място] за разликата от 90 000 лв. до пълния претендиран размер 150 000 лв. Касаторката поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Релевира оплаквания срещу размера на присъденото й обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че същият е занижен, не съответства на претърпените страдания и при определянето му не са взети в достатъчна степен всички значими обстоятелства, в т. ч. и конкретните обществено-икономически условия и лимитите на отговорност на застрахователите. С определение № 761 от 13.10.2016 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част по въпроса: „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и с конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси”. Ответникът – Гаранционен фонд, [населено място] – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за доказани елементите от фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ (сега отм.) – наличие на увреждане, причинено по вина на лице, управлявало лек автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; настъпили в резултат от произшествието вреди – смърт на пътувалия в автомобила син на ищцата; причинна връзка между неправомерното деяние и вредоносния резултат. По отношение на единствения спорен във въззивното производство въпрос – относно размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди – решаващият състав е преценил, че определената от първата инстанция сума от 90 000 лв. е съобразена с критериите на съдебната практика за справедливост, установени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и с конкретните данни по делото относно възрастта и личността на пострадалия, както и с близките им отношения, които са имали приживе. Решението е частично неправилно. При постановяването му въззивният съд е взел предвид задължителната съдебна практика (ППВС № 4/68 г.) във връзка с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и в съответствие с нея е посочил преценените от него като съществени за случая обстоятелства. Безспорно, възрастта и личността на починалото лице, както и близките отношения между него и майка му (ищцата) са такива обстоятелства. Решаващият състав обаче не е съобразил формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика на ВКС, доразвиваща постановките на посоченото пленумно постановление, според която удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 266 във вр. с § 27 ПЗР на КЗ (отм.). В този смисъл са: решение № 749 от 05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о; решение № 66 от 03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ІІ т. о.; решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о. и др. Следователно, икономическите условия в страната към датата на настъпване на вредите и повлияните от тях лимити на застрахователно покритие представляват обстоятелства, които също е следвало да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото на ищцата обезщетение. Съобразявайки и тези обстоятелства, в тяхното проявление към датата на процесното пътно-транспортно произшествие – 30.03.2013 г., настоящият състав приема, че справедливо в случая би било обезщетение в размер на сумата 120 000 лв. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено частично – за разликата над 90 000 лв. до 120 000 лв., като на ищцата бъде присъдена допълнително сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.08.2013 г. (изтичането на 3-месечния срок по чл. 288, ал. 7 КЗ – отм.). до окончателното й изплащане. В останалата му част въззивният акт е правилен и следва да бъде потвърден. При посочения изход на делото, с оглед уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцата заплащане на разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 398 лв., т. е. половината от сумата 2 796 лв., посочена в списъка по чл. 80 ГПК, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати и държавна такса за касационното производство за уважената част от иска в размер на 1 230 лв., в т. ч. и 30 лв. за допускане на касационното обжалване. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд решение № 1435 от 03.07.2015 г. по в. гр. д. № 1019/2015 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Н. Т. от [населено място] срещу Гаранционен фонд – [населено място] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 30.03.2013 г. за разликата от 90 000 лв. до 120 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица] да заплати на И. Н. Т. от [населено място], [улица], на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, допълнително сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие от 30.03.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2013 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица] да заплати на И. Н. Т. от [населено място], [улица], разноски по настоящото дело в размер на сумата 1398 (хиляда триста деветдесет и осем) лева. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1435 от 03.07.2015 г. по в. гр. д. № 1019/2015 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса върху допълнително присъдената сума в размер на 1 230 (хиляда двеста и тридесет) лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: