Р Е Ш Е Н И Е № 7 София, 19.05.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 60053 /2016 година, преобразувано по описа на ГК и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. „ Р.“ /Б./ ЕАД , със седалище и адрес на управление [населено място], чрез юрисконсулт Д. И. О. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение No 78 от 02.03.2016 година, постановено по гр. В.д. Nо 660 / 2015 год. на АС-Пловдив , в частта с която е отменено решението на ОС-Пловдив по отношение на ответника- въззивник С. Г. и е постановено ново решение , с което исковете срещу нея по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК за дължими суми по договор за банков кредит са отхвърлени. Иска се постановяване на решение , с което и по отношение на С. Г. искът по чл. 422 ГПК бъде уважен. Поддържа се , че обжалваното решение, е неправилно , поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Доводите за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение се поддържат по отношение приетият за недоказан факт, че ответника С. Г. , като съдлъжник по договора закредит , не е била надлежно уведомена за волеизявлението на Банката , че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и относно възможността да се отхвърли иска и по отношение на „падежиралите„ /просрочени/ вноски, чиито падеж и изискуемост са настъпили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в хода на исковото производство. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса към кой момент, в производството по чл.422 ГПК във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК следва да се установи съществуването респ. несъществуването на вземането на Банката по издадената Заповед за изпълнение по реда на заповедното производство и изискуемо ли е , по смисъла и в хипотезите на иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 т.2 ГПК и чл. 60 ал.2 от ЗКИ , но безспорно е налице неизпълнение на падежиралите вноски по договора за банков кредит към момента на подаване на молбата за издаване на Заповед за изпълнение на парични задължения въз основа на документ , респ .такива с настъпил падеж в хода на делото ? Ответникът по касация С. Г. чрез адв. Г. Д.- АК П., поддържа , че липсва обжалаваем съдебен акт , тъй като с определение на първата инстанция / правилно и законосъобразно/ не е допуснато съединяването със заявения при условията на евентуалност осъдителен иск, а по същество на касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е правилно и законосъобразно , тъй като не е налице подлежащо на принудително изпълнение вземане на Банката. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С посоченото решение , Апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение No 382 от 25.06.2015 година по т.д. No 386/214 год. на ОС-Пловдив, в частта с която по отношение на С. Н. Г. са били уважени обективно и субективно предявените искове на „Р. /Б./“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК за признаване за установено , при условията на солидарност със длъжника К. В. Г. , че Банката има вземане , произтичащо от Договор за банков кредит от 02.07.2007 година, изменен и допълнен с Анекс No 1 от 13.05.2011 година , съответно за сумата 176 677,01 лв. - главница , ведно със законната лихва за забава върху същата , считано от 07.08.2013 година до изплащане на вземането; за изискуема редовна лихва от 9 415.70 лв. , начислена за периода 25.03.2012 година до 18.09.2012 година вкл. ; за изискуема наказателна лихва в размер на 29 627.80 лв., начислена за периода 25.03.2012 год. - 06.08.2013 год. вкл. ; за сумата 4 284.80 лв., лихва съгласно чл. 3 от Анекс No 1 от 13.05.2011 година начислена за периода от 25.04.2011 година до 24.06.2011 год., за които суми е издадена Заповед No 535 за изпълнение на парични задължение въз основа на документ по чл. 417 т.2 ГПК по ч. гр.д. No 1212/2013 год. на РС-Асеновград и изпълнителен лист , с което решение С. Н. Г. е осъдена да заплати сумата от 16 130.38 лв. , разноски по делото и вместо него постановява ново решение , с което исковете срещу С. Н. Г. са отхвърлени като неоснователни, като в останалата част / без изричен диспозитив/ решението е оставено в сила. По изведения правен въпрос С разясненията на ТР 4/2013 година на ОСГТК на ВКС , т.17 , т.18 във вр. с т.2 и т.9 , ОС на Гражданската и Търговска колегии приема , че „предметът на делото“, предявен по реда на чл. 422 ГПК , се определя от правното твърдение на ищеца /кредитор/ в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане , за което е издадена заповед за изпълнение. Когато вземането произтича от Договор за банков кредит , чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника/ ответник по иска / преди подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, поради неплащане на една или повече вноски / арг. чл. 60 ал.2 Закон за кредитните институции/, то не може да се поддържа, че има едностранно изменение на договора относно начина на плащане и изискуемостта на цялото вземане и е допустимо да се търсят последиците в рамката на това изменение на договорната връзка. Наред с това не може да се игнорира обстоятелството, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията договорени между страните кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях анекси. Липсата на точно изпълнение по договорните клаузи, без настъпилите последици на надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението- главница или лихви , следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по чл. 422 ГПК. По отношение на онази част на неточно / забавено / изпълнено на задължението за погасяване на кредита спрямо кредитора/ Банка/, т.е. неизпълнената част на задължението, съставляващо сбора на непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция/ арг. чл. 235 ал.3 ГПК/, доколкото същият винаги може да бъде установен , не може с решението на съда, базирано на основание чл. 124 ал.1 ГПК да бъде отречена, като недължима част на признатото по реда на заповедното производство вземане на кредитора. Това е така , тъй като се касае до вземане , възникнало на основание съществуващ валидния договор за кредит, по който договор длъжника-ответник по иска дължи изпълнение макар и само до онази част , по отношение на която е настъпил падежа , договорен от страните, както и не може да бъде отречена възможността за тази неизпълнена част, касаеща т.н. падежирали вноски на задължението по банковия кредит, кредиторът да предприеме принудително изпълнение въз основа на заповед за изпълнение , издадена в заповедното производство.Доколкото не може да се приеме , че вземането е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост при условията на закона , то не може въобще да се отрече съществуването на самото вземане като се отхвърли иска, в обема на безспорно установеното неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежиралите вноски. Уговорената по договор солидарност на задължението между двама и повече длъжници , уредена с чл. 121 ЗЗД , не предполага действие на обявената от Банката предсрочна изискуемост по отношение на един от съдлъжниците. За да бъде изискуемо изцяло задължението по банковия кредит спрямо всички съдлъжници, предсрочната изискуемост поради неизпълнение на задължението следва да е обявена надлежно на всеки един от тях . По отношение на неизпълнените падежирали вноски условията по договора нямат промяна. По основателността на касационната жалба След преценка на наведените доводи на страните и с оглед на изложените по-горе съображения , настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за основателна . От фактическа страна е безспорно , че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка , възникнала на основание сключен Договор за банков кредит от 21.09.2007 година, изменен и допълнен с Анекс No 1 от 13.05.2011 година . Съгласно договора, кредитополучателят К. Г. е получил кредит на обща стройност от 195 000 лева с краен срок на погасяване на задължението 25.09.2027 година. Лихвите , таксите и комисиони уговорени в чл.4 от Договора , а в ал.5 от Договора е уговорен реда и начина на погасяване на кредита, със съответния погасителен план , като неразделна част от договора подписан от двамата кредитопоучатели. С Анекс 1 от 21.09.2007 година е предоговорен начина на уреждане на правоотношенията по вече просрочени плащания, като в чл.3 и чл. 4 е договорено , че останалите плащания ще бъдат дължими, съобразно на подписания по договора погасителен план. От фактическа страна и правна страна е преклудиран спорът / в тази насока в касационната жалба липсват каквито и да са доводи и посочени основания за отмяна по повод незаконосъобразността на въззивното решение/, че едностранно волеизявление на Банката-кредитор относно настъпилата поради неизпълнение предсрочната изискуемост , не е настъпила по отношения на съдлъжника С. Н. Г. и няма основание да се приеме ,че е налице едностранно изменение на договора от страна на Банката-кредитор при условията на чл. 60 ал.2 от ЗКИ с нея. По силата на чл. 60 ал.2 ЗКИ /ДВ. бр.59/2006 год./ Банката кредитор може , когато „ кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на посочените дати за плащане , както и в случаите , когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем“ , да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК въз основа извлечение на счетоводните книги. Т.е. предмет на делото по заявения установителен иск е вземането, основано на представения от кредитора писмен документ- извлечение от счетоводните книги на Банката за вземане, произтичащо от валиден и действащ договор за кредит, с който общия размер на задължението, отделните негови компоненти- главница , лихви, такси и комисионни както и начина на погасяването им са били определени при сключването му. В тази аспект , наведеният от защитата на ответника по касация довод за неоснователност на касационната жалба , не може да бъде споделено като основаващо се на закона и данните по делото. Дадените задължителни разяснения по ТР 4/2013 год. , прието на 18.06.2014 година на ОСГТК на ВКС по проблемите на заповедното производство относно предмета на иска , заявен по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 60 ал.2 ЗКИ за установяване съществуването на договорно правоотношение по договор за кредит относно част / изцяло, отчасти ли предсрочно изискуем/ в определен размер, за което е призната възможността за принудително изпълнение по чл. 417-418 ГПК и е издаден изпълнителен лист, споделена и в други решение по чл. 290 ГПК на ВКС , поставя въпроса в рамките на исковото производство , при определяне размера на дължимото вземане за приложение на чл. 235 ал.3 ГПК. Настоящият състав , приемайки , че моментът на подаване на заявлението по чл. 417-418 ГПК без съмнение преклудира фактите относно размера на непогасените вноски с настъпил падеж, размера на дължимите лихви и такси по обслужване на кредита, както и тези , свързани с надлежното упражняване правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост на цялото вземане по кредита. В рамката на исковото производство по установяване съществуването на материално право – неизпълнената част на задължението за погасяване на кредита, съдът е длъжен, при установяване на размера на падежиралите вноски , да съобрази разпоредбата на чл. 235 ал.3 ГПК като зачете и фактите, от значение за спорното право, в който смисъл са и изложените общи мотив на съдебния акт по поставения правен въпрос. Обжалваното решение на апелативния съд е неправилно, тъй като с постановеният изцяло отхвърлителен диспозитив по отношение на съдъжника С. Н. Г. , съдът е отрекъл принципното съществуването на вземане на Банката по договора за кредит респ. задължението на длъжника-кредитополучател , в размера по издадения изпълнителен лист по реда на чл. 418 ГПК. Изводът на съда , че вземането не съществува в размера по издадения по реда на заповедното производство изпълнителен лист , не кореспондира на доказателствата по делото , че е налице неизпълнение по договора . В рамката на исковото производство не е спорно нито , че има валидно сключен договор за кредит с С. Н. Г., нито че е налице неизпълнение по отношение на вноски с настъпил падеж. С постановеният съдебен акт на апелативния съд, изцяло признал недължимостта от страна на С. Г. на задължението по кредита имплицитно се приема , че и непогасените вноските с настъпил падеж не се дължат и не подлежат на принудително събиране по издадения изпълнителен лист. Формираната сила на пресъдено нещо , с която се отрича съществуването на вземането по изпълнителния лист за цялото вземане по отношение на Г. , издаден въз основа на заповедта на незабавно изпълнение , отрича и дължимостта на вземането по непогасените в срок, на уговорения падеж , вноски по договора, които извод е в нарушение и на закона. Ненадлежното право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит , в хипотезите когато същият се е снабдил по реда на заповедното производство с изпълнително основание за вземането в пълен размер и изпълнителен титул за провеждане на принудителното изпълнение, не може да изключи дължимостта на онези неизпълнени вноски за погасяване на кредита до момента на подаване на заявлението по чл. 417-418 ГПК, нито възможността за снабдяване с изпълнителен титул по посочения ред- по арг. на чл. 60 ал.2 ЗКИ, нито възможността на база на издадения изпълнителен лист , до размера на тази част на неизпълненото парично задължение да се предприеме принудителното събиране на вземането. След като е приел, че не се дължи от С. Г. изцяло задължението- главница и лихви, разноски по обслужване на кредита, т.е. и по отношение на падежиралите вноски от главницата и лихвите, то обжалваното решение е постановено в нарушение на разпоредбата на материалния закон - чл. 60 ЗКИ , и следва да биде отменено. За да се даде точен отговор на размера на съществуващото парично задължение на С. Н. Г. по всяка една от заявените претенции , касаеща частта на задължението , произтичащо от сбора на вноските с настъпил падеж, делото следва да се върне на въззивния съд за изслушване на съдебно –счетоводна експертиза. Искането на касатора за частична отмяна на обжалваното въззивно , без събиране на посочените доказателства , не може да се реализира в рамките на касационното обжалване , поради което делото следва да се върне на инстанцията по същество, за постановяване на ново решение при спазване на дадените указания по приложение на закона , като за установяване на данните относно падежиралите вноски и лихви , служебно събере необходимите доказателства. По исканията на страните за разноски за касационното обжалване следва да намери приложение чл. 294 ал.2 ГПК По изложените съображения , настоящият състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия и на основание чл. 293 ал.1 и 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение No 78 от 02.03.2016 година, постановено по гр. В.д. Nо 660 / 2015 год. на АС-Пловдив , в частта с която е отменено решението на ОС-Пловдив по отношение на ответника- въззивник С. Г. и е постановено ново решение , с което исковете срещу нея по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК за дължими суми по договор за банков кредит са отхвърлени изцяло и ВРЪЩА делото на Апелативен съд- Пловдив за ново разглеждане , от друг състав на съда от етапа на открито съдебно заседание за събиране на нужните доказателства. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: