7 Р Е Ш Е Н И Е №33 гр. София, 09 май 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова Румен Петров при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора Антони Лаков, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 18 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Софийската градска прокуратура срещу нова присъда № 268 от 19 октомври 2015 година на Софийския градски съд, НО, 13-ти въззивен състав, по внохд № 1475 / 2015 година, с която е отменена присъда от 20 февруари 2015 година на Софийския районен съд, НО, 8-ми състав, постановена по нохд № 1585 / 2012 година по описа на този съд. В протеста формално са релевирани отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В допълнението към него са наведени доводи единствено във връзка със заявеното неправилно приложение на материалния закон при оправдаване на подсъдимия С. по повдигнатото му обвинение, към надлежно установените по делото факти. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения касационен протест при направените в него оплаквания и изложени доводи, които намира, че го подкрепят. Подсъдимият И. Г. С. участва в това заседание лично и със защитника си адвокат С. С., който изразява становище за неоснователност на протеста и моли да бъде оставен без уважение. Подсъдимият С., в рамките на упражненото си право на лична защита, поддържа становището на защитника и намира новата въззивна присъда за правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С постановената при условията на чл. 336, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 334, т. 2 от НПК нова присъда на въззивния съд, е отменена първоинстанционната осъдителна присъда и подсъдимият И. Г. С. е признат за невиновен за това, че на 13. 07. 2012 година, около 20.10 часа, в [населено място], от терасата на апартамент, находящ се в[жк], [жилищен адрес] е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважание към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост (произвел изстрели с газов пистолет и насочил огнен пламък, възпроизведен от запалка и дезодорант, по посока на свидетелката А. Й. С.), поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 325, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК. Съдът е отменил присъдата в частта относно приложението на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК и в частта относно присъдените по делото разноски. ВКС намира подадения касационен протест за основателен. Протестът срещу новата въззивна оправдателна присъда и допълнението към него съдържат недоволството на представителя на обвинителната власт от дадената от въззивния съд правна оценка на надлежно установените по делото факти. Твърди се, че извършените от подсъдимия действия – произвеждане на изстрели с газов пистолет от терасата на жилището му на първия етаж и възпроизвеждане на пламък от газова запалка към свид. С., обективно представляват непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото по смисъла на чл. 325 от НК. А при преценката на субективната страна на инкриминираното поведение на подсъдимия, акцентирайки върху наличието на лични мотиви за извършване на деянието, въззивният съд неправилно е приел липса на съставомерност на инкриминираните действия и е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение, с което е нарушил закона и не се е съобразил със съдебната практика. Видно от съдържанието на протеста, обвинението не оспорва доказателствената дейност на предходните съдебни инстанции и надлежността на установените в резултат на същата факти от предмета на доказване. ВКС също намира, че съдилищата са събрали всички посочени от страните и необходими за установяване на обективната истина доказателства и са ги обсъдили обективно, всестранно и пълно по действителното им съдържание, както изисква разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК. В резултат на това, двете съдебни инстанции са формирали идентични изводи по фактите, на които обаче са дали различна правна оценка. За да признае подсъдимия С. за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 2 от НК, въззивният съд е приел несъставомерност на деянието от субективна страна, за което е изложил съображения на л. 4 - 6 от мотивите на присъдата. В основата на този извод съдът е поставил установени по делото факти за предишни лични взаимоотношения между него и св. С. по повод стопанисването и отглеждането на две бездомни кучета, за които той полагал грижи и редовно връзвал пред блока, когато пребивавал там. Известно е, че въпросите за наличието и формата на вината се решават най-напред в дейност по установяване на фактите, т. е. по доказването и след това – в дейност по приложение на материалния закон, защото тези елементи от състава на престъплението се извличат от поведението на дееца, а не от субективната му преценка за деянието и резултата. Осъществяването на състава на престъплението по чл. 325 от НК от субективна страна предпоставя съзнаване от дееца, че извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Когато във волево отношение деецът пряко цели да бъде нарушен грубо общественият ред и спокойствие, за да бъде скандализирано обществото, е налице пряк умисъл, а когато грубото засягане на обществения ред и спокойствие е косвен резултат от целеното от дееца, престъплението е осъществено при евентуален умисъл (вж. т. 3 от Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 година на Пленум на ВС). Безспорно е установено по делото, че конфликтът между подсъдимия С. и свид. С. е възникнал по повод на двете бездомни кучета, за които подсъдимият полагал грижи и които на инкриминираната по делото дата завързал непосредствено до жилищния блок. Свидетелката направила опит да ги развърже, тъй като животните виели, което предизвикало острата реакция на подсъдимия. Разразил се словесен конфликт между тях, след който С. влязъл в апартамента на майка си, находящ се на първия етаж, излязъл на терасата на жилището и възпроизвел неустановен брой изстрели с газов пистолет по посока намиращата се на около метър С., която продължавала да развързва второто куче. Веднага след това възпроизвел и пламък от флакон от дезодорант, насочен срещу лицето на св. С.. Така предизвикан и развил се, конфликтът може да бъде определен като възникнал по личен мотив, който обаче съвсем не е несъвместим с наличието на хулигански мотиви за поведението на дееца, напротив – тяхното съчетаване не само е психологически възможно, но стои в основата на извършване на хулиганството при евентуален умисъл като форма на вината (в този смисъл вж. решение № 65 / 2010 година на ВКС, І НО, решение № 255 / 2015 година на ВКС, I НО, решение № 78/1972 година на ВС, II НО, решение № 257/2009 година на ВКС, I НО и мн. др.). В случая, действията на подсъдимия С. преимуществено са били насочени към преустановяване действията на св. С. по развързване на кучетата, но избраният от дееца начин за постигане на тази цел реализира като страничен (косвен) резултат засягането на реда и общественото спокойствие, ставайки достояние и на други хора и предизвиквайки тяхното възмущение, както и сигнализиране на органите на реда за намеса и прекратяване действията на подсъдимия (в този смисъл вж. показанията на свидетелите П., К. и А.). Поради това, настоящият състав не споделя изводa на въззивния съд, че представите на подсъдимия не обхващали проявата на явно неуважение към обществото (л. 6 от мотивите). Не съществува съмнение, че произвеждането на публично място и пред множество свидетели на поредица от изстрели с газов пистолет и на пламък от дезодорант по посока лицето на друг човек като средство за разрешаване на случайно възникнал конфликт, съставляват непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, извършването на които неминуемо формира представи за това в съзнанието на дееца. Още повече, действията на свид. С. са мотивирани не само от желанието й да освободи вързаните под прозорците животни, но и да спре по този начин техния непрекъснат лай, който безпокои живущите в блока. Подобно поведение на подсъдимия не е инцидентно и преди е предизвиквало реакцията на живущите там. Неприемливо е това поведение да се обвързва единствено с отношението на подсъдимия към обгрижваните от него кучета и да се обяснява с личностовите му особености, както е сторил съдът. Видно от заключението на приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, при подсъдимия е налице дисхармонична характерова структура от типа на параноидно личностно разстройство, която не е психично заболяване и не променя възприемането и осмислянето на действителността. Обстоятелството, че то рефлектира в общуването му с околните, правейки го по-чувствителен и склонен към импулсивни действия, не е от естеството да доведе до липса на възможност да осмисли естеството на поведението си и последиците от него. Посочените характерови особености могат да бъдат отчетени на плоскостта на индивидуализацията на наложеното наказание, но не обосновават изводи относно психическия и интелектуален капацитет на подсъдимия, различни от направените от съдилищата, които принципно са правилни. Впрочем, самият въззивен съд в мотивите си е приел, че инкриминираното поведение на подсъдимия С. разкрива характеристиките на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото по смисъла на чл. 325 от НК (л. 6, абз. 1 от мотивите). Същевременно е преценил, че те не са пряко целен от подсъдимия резултат, игнорирайки обаче безспорните правни констатации и изводи относно елементите от субективния състав на това престъпление и възможните форми на вина, посочени и обсъдени по-горе. На последно място, няма как да не бъдат споделени направените от съдилищата констатации, че възникнали конфликти между членовете на обществото не могат да бъдат разрешавани по подобен безцеремонен, брутален, агресивен и опасен за здравето на други граждани начин. Поради изложеното, касационната инстанция намира, че заявеното в касационния протест нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК е налице. Това предпоставя отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд, от стадия на съдебното заседание, с оглед изложените в решението съображения по приложението на закона. Поради това и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 268 от 19 октомври 2015 година на Софийския градски съд, НО, XIII-ти въззивен състав, по в.н.о.х.д. № 1475 / 2015 година. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.