2 Р Е Ш Е Н И Е № 554 гр. София, 13 януари 2010 г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Севдалин Мавров с участието на прокурора Красимира Колова и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 589/09 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимата Р. Б. Т. и нейният защитник, против решение № 251 от 16.07.2009 год. по внохд № 256/09 год. на Софийски апелативен съд. В жалбите на подсъдимата Р. Т. и на договорния защитник-адв.М. се правят доводи за наличието на касационните основния по чл.348 ал.1, т.1-3 НПК.Твърди се, че деянието извършено от подсъдимата е несъставомерно, защото обещаните от нея действия не са от кръга на службата която изпълнява.В случая е обещана облага, но не е получена.Правилната квалификация е приготовление за извършване на престъпление по чл.301 ал.1 НК, което не е наказуемо и не съставлява престъпление.Прави се искане за оправдаване по повдигнатото обвинение, или алтернативно наказанието и глобата се намалят при условията на чл.55 НК.В съдебно заседание защитата и подсъдимата Т. оттеглят искането си за оправдаване поради несъставомерност на деянието и за намаляване на наказанието лишаване от свобода, като поддържат жалбата единствено в частта за намаляване на глобата от 10 000.00 лв. на 1 000.00 лв. С оглед направената корекция в жалбата, и поддържаното от касаторката и защитата в съдебно заседание само намаляване на кумулативно наложеното наказание глоба, становището на представителят на Върховната касационна прокуратура е за неговата неоснователност, защото не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 90 от 10.03.2009 год. по нохд № 52/09 год., Софийски градски съд е признал подсъдимата Р. Б. Т. в извършено престъпление по чл.302 ал.1, т.2 и т.4, б.”а”, вр. с чл.301 ал.2, вр. с ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъдена на три години лишаване от свобода, глоба от 10 000.00 лв. и лишаване от право да заема длъжност в структурата на данъчната администрация за срок от две години.Определен е първоначален „общ” режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С обжалваното решение присъдата е изменена, като на основание чл.66 ал.1 НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години.В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Относно оплакванията за квалификацията на деянието, като по-леко наказуемо /несъставомерно/, както и за формата на изпълнителното деяние в мотивите на л.10-12 абз.1 от обжалваното решение е отговорено с подробни и убедителни съображения, които си споделят от касационния състав и не се налага дори и лаконично да бъдат обсъждани и потвърдени, след като и не се поддържат.При правилно установените фактически положения, възприетата квалификация за квалифициран подкуп по чл.302 т.т.2 и 4, б.”а”, вр. с чл.301 ал.1, вр.с ал.1 НК съответства на закона и практиката по приложението му. Единствено поддържаното пред касационната инстанция възражение за завишен размер на определеното кумулативно наказание „глоба” е правено и пред въззивната инстанция, която е приела, че е справедливо.Изложените в тази насока констатации и изводи направени по реда на чл.339 ал.2 НПК са основателни и законосъобразни.Това наказание определено в средния размер предвиден в закона е напълно съобразено с личността на подсъдимата, проявената престъпна упоритост, високата степен на обществена опасност на деянието, като са отчетени и критериите по чл.47 ал.1 НК.По голяма снизходителност, както се иска в жалбата да бъде намалена до размер на 1 000.00 лв. не може да бъде проявена, за да бъдат изпълнени в пълен обем предвидените в чл.36 НК цели наказанието, и в случая най-вече на общопревантивното въздействие. Поради липса на други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно, следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1,т.1 НПК,Върховният касационен съд на РБ,в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 251 от 16.07.2009 год. постановено по внохд № 256 по описа за 2009 год. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: