Р Е Ш Е Н И Е № 60160А гр. София, 13.12.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 174/2021 година Производството е по реда на чл.48 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба на М. А. Т. от [населено място] - чрез адв. В. И. от АК Пловдив, с която са предявени искове против Г. Т. Т. за прогласяване нищожност на основание чл.47, ал.2 ЗМТА или за отмяна на основанията по чл.47, ал.1, т.2, т.4, т.6 ЗМТА на арбитражно решение от 07.10.2020 г., постановено по арб. дело № 29/2020 г. от Арбитражен съд при Асоциация „Български арбитражен съд“ със седалище в [населено място]. В исковата молба се поддържа, че арбитражното решение е нищожно, тъй като е постановено при и по повод семеен спор и развод между съпрузи, неподлежащ на разглеждане и разрешаване от арбитраж, респ. по спор с участието на потребител /заемополучател по договор за заем/ по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП. Излагат се твърдения, че ищцата - ответник в арбитражното производство, не е подписвала договор за заем със съдържанието, отразено в арбитражното решение, и че липсва валидно арбитражно споразумение, тъй като клаузата за арбитраж, с която арбитражният съд е обосновал компетентността си, се съдържа в неподписан от нея договор за заем, чийто текст е манипулиран. Като основание за отмяна на арбитражното решение се сочи ненадлежно уведомяване на ищцата за образуване на арбитражното производство /поради изпращане на препис от исковата молба на адреса на съпруга - ищец, а не на нейния личен адрес; поради връчване на исковата молба и на съобщението за образуваното арбитражно дело от ЧСИ А. А. с рег. № 826, който е бил заинтересован и не е имал правомощия да участва в процедурата по връчване на книжа в арбитражното производство; поради неприлагане към исковата молба на правилник за арбитражната процедура и на списък с възможните арбитри/. Навеждат се и твърдения за конституиране на състава на арбитражния съд в нарушение на разпоредбите на 12, ал.3, чл.13 и чл.24 ЗМТА, за липса на професионална компетентност на председателя на арбитражния съд, за провеждане на арбитражното производство при липса на правилник за работата на арбитражния съд, за постановяване на арбитражното решение без участие на посочения от ищцата арбитър и без произнасяне по всички нейни доводи и възражения, за нарушение на чл.31, ал.1 ЗМТА поради „пълна неяснота по въпросите колко на брой заседания са проведени, какви процесуални действия са извършени, кои лица са присъствали и как са били призовавани“. Предвид изложените фактически твърдения, в петитума на исковата молба се прави искане арбитражното решение да бъде прогласено за нищожно или да бъде отменено с присъждане на разноски. Ответникът Г. Т. Т. от [населено място], представляван по пълномощие от адв. Д. М. от АК Пловдив, оспорва исковете като неоснователни и изразява становище за тяхното отхвърляне по съображения, изложени в писмен отговор от 25.03.2021 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доказателствата и на доводите на страните, приема следното : По допустимостта на исковете : Исковете процесуално допустими - предявени са от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА и не съществуват процесуални пречки за разглеждането им. По основателността на исковете : Производството по арб. дело № 29/2020 г. по описа на Арбитражен съд /АС/ при Асоциация „Български арбитражен съд“ е образувано по подадена от Г. Т. Т. искова молба, с която са предявени осъдителни искове срещу М. А. Т. /с предишно фамилно име Т./ за заплащане на сумите 47 000 лв. и 70 500 лв., дължими по договор за паричен заем от 17.02.2020 г. В исковата молба ищецът е посочил, че в т.14 на договора страните са се споразумели на основание чл.19, ал.1 ГПК всички спорове помежду им да се разглеждат от сезирания от него арбитражен съд и е посочил за арбитър Д. В.. От приложеното арб. дело № 29/2020 г. се установява, че на 20.07.2020 г. арбитражният съд е изпратил съобщение до ответницата М. Т. за образуваното арбитражно дело, ведно с препис от постъпилата искова молба, като е указал възможностите за подаване на отговор, за представяне на доказателства, за посочване на арбитър от списъка с арбитрите и за оспорване на компетентността на арбитража. Съобщението е връчено лично на М. Т. на 03.08.2020 г. от служител в кантората на ЧСИ А. А. с рег. № 826. В предоставения срок ответницата е подала отговор на искова молба, изготвен от упълномощен за целите на арбитражното производство адвокат - адв. С. М. от АК Пловдив, с отбелязване в титулната част на молбата, че отговорът се подава „на основание чл.10 от Правилника на АС при Асоциация „Български арбитражен съд“. С отговора е оспорена компетентността на арбитражния съд по съображения, че представеният от ищеца договор за заем е подписан от ответницата „без самата тя да знае, че подписва такъв договор“, и са въведени възражения за нищожност и за унищожаемост на договора. В съответствие с предоставената й възможност ответницата е посочила за арбитър адв. И. А. и за резервен арбитър адв. В. К. - Б.. На 28.08.2020 г. е проведено заседание на арбитрите по арб. дело № 29/2020 г. Д. В. - посочен от ищеца, и адв. В. К. - Б. - посочена от ответницата, които на основание чл.13, ал.4 от Правилника на АС са избрали за председател на арбитражния състав адв. Т. Т.. След конституиране на арбитражния състав е постановено определение от 28.08.2020 г., с което арбитрите са се произнесли по възражението на ответницата за липса на компетентност на арбитражния съд, както и по направените в исковата молба и в отговорите доказателствени искания и оспорвания, и са насрочили делото за разглеждане в открито заседание на 14.09.2020 г. В мотивите към определението е отразено, че участието на резервния арбитър адв. В. К. - Б. е резултат от направения на основание чл.14 от правилника на арбитражния съд отказ за участие в делото на посочения от ищцата предпочитан арбитър адв. И. А.. Възражението на ответницата за липса на компетентност на арбитражния съд е преценено като неоснователно с мотиви, че спорът по делото е облигационен и подлежи на разглеждане от арбитраж, респ. че договорът за заем от 17.02.2020 г. съдържа изрична арбитражна клауза - т.14, съгласно която компетентен при решаване на възникнали между страните спорове по договора е арбитражният съд, пред който са предявени исковете. Препис от определението е връчен на 28.08.2020 г. лично на адв. С. М. в качеството му на пълномощник по арбитражното дело на ответницата М. Т.. В насроченото за 14.09.2020 г. открито заседание по арбитражното дело ответницата е представлявана от адв. С. М.. В хода на заседанието е изслушано вещо лице по допуснатата с определението от 28.08.2020 г. съдебно - техническа и графологична експертиза и делото е отложено за събиране на доказателства за 16.09.2020 г. от 15.30 ч. По повод молба от адв. М. с искане за отлагане на делото и след констатация, че един от арбитрите - адв. В. К. - Б., е ангажирана служебно, с определение от 16.09.2020 г. арбитражният състав е пренасрочил арбитражното дело за 24.09.2020 г. от 10.30 ч. с указания за уведомяване на страните. В изпълнение на указанията са изпратени съобщения на електронния адрес и на служебния адрес на адв. С. М., като с писмо изх. № 218/17.09.2020 г. председателят на арбитражния съд е поискал на основание чл.18, ал.5 ЗЧСИ във вр. с чл.11, ал.7 от правилника съдействие от ЧСИ А. А. с рег. № 826 за връчване на второто съобщение. Към арбитражното дело е приложен констативен протокол от 17.09.2020 г., изготвен от ЧСИ А. А. с рег. № 826, в който е удостоверено, че на основание чл.42, ал.2 вр. чл.18, ал.5 ЗЧСИ и постъпило искане от АС при Асоциация „Български арбитражен съд“ служител в кантората на съдебния изпълнител е посетил на 17.09.2020 г. в 11.40 ч. служебния адрес на адв. С. М. - пълномощник на ответницата по арб. дело № 29/2020 г. М. Т., и е намерил там лицето К. К., която се е представила за служител в кантората и след запознаване със съдържанието на книжата /изпратеното от арбитражния съд съобщение за заседанието на 24.09.2020 г./ е отказала да ги приеме с мотив, че не е упълномощена да получава документи; При повторно посещение в по-късен час на същия ден служителят от кантората на частния съдебен изпълнител не е допуснат до офиса на адв. М. от лице с неустановена самоличност. На 24.09.2020 г. арбитражният състав е провел открито заседание, след като е констатирал, че ответницата е уведомена редовно за датата на заседанието чрез пълномощника си адв. М. със съобщение, получено от последния на електронния адрес, от който е подаден отговора на исковата молба, и със съобщение, връчено в кантората на адв. М. при отказ на служителката К. К., която е представила пълномощно по арбитражното дело, съдържащо упълномощаване за приемане на адресирани до адвоката арбитражни книжа. В заседанието е изслушан допуснат по искане на ответницата свидетел и е даден ход на устните състезания. На 29.09.2020 г. по делото е депозирана писмена защита от адв. С. М., придружена със становище за нарушено право на участие на ответницата в заседанието на 24.09.2020 г. С решение от 07.10.2020 г. АС при Асоциация „Български арбитражен съд“ е осъдил М. А. Т. да заплати на Г. Т. Т. на основание чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД сумата 47 000 лв. - неизплатена заемна сума по договор за паричен заем от 17.02.2020 г., на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 70 500 лв. - неустойка по договора, законна лихва върху сумата 47 000 лв. от подаване на исковата молба до окончателното плащане и разноски за арбитражното производство в размер на 8 875 лв. В мотивите към решението е прието, че между страните е сключен валиден договор за паричен заем от 17.02.2020 г., по силата на който ищецът Г. Т. е предоставил на ответницата М. Т. заем в размер на 47 000 лв. за закупуване на МПС със срок за връщане 15.06.2020 г., но поради невръщане на падежа ответницата дължи на ищеца получената в заем сума, ведно с уговорена в договора неустойка за забава в размер на 70 500 лв. Арбитражният съд се е произнесъл в мотивите към решението по всички възражения в отговора на исковата молба за нищожност и за унищожаемост на договора за заем и за нищожност на клаузата за неустойка, като с оглед фактите и доказателствата по делото е направил извод, че договорът и неустоечната клауза са действителни. Относно възражението на ответницата, че тя не е подписала договора за заем и че страниците на договора са отпечатани разделно с допълнително „наслагване“ на копие от личната й карта, арбитражният съд се е позовал на приетото в хода на арбитражното дело експертно заключение, според което всички страници на договора са отпечатани последователно на един и същ принтер, няма данни за допълнително отпечатване на части от текста и/или за манипулиране на текста чрез последващо вмъкване на копия от лични карти и подписът, положен в графа „заемополучател“ на стр.2 от договора, е изпълнен от М. Т.. Предвид изводите, че договорът е подписан от ответницата М. Т. и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и унищожаемост, арбитражният съд е потвърдил становището си, изразено в определението от 28.08.2020 г. и в първото арбитражно заседание, че е компетентен да разгледа спора за неизпълнение на договора за заем по силата на постигнатото от страните действително споразумение за арбитраж, обективирано в т.14 от договора. Преценявайки установените по делото факти, съставът на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните в исковата молба основания за нищожност и за отмяна на арбитражното решение, постановено по арб. д. № 29/2020 г. от АС при Асоциация „Български арбитражен съд“. С разпоредбата на чл.19, ал.1 ГПК е предоставена възможност на страните по имуществен спор да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т.1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. От съдържанието на чл.19, ал.1 ГПК следва категоричен извод, че всички други имуществени спорове, които не попадат сред изчерпателно изброените изключения, могат да бъдат предмет на разглеждане и разрешаване от арбитраж при наличие на валидно постигнато от страните арбитражно споразумение. Арбитражното решение, по повод на което са предявени исковете по чл.47, ал.1 и ал.2 ЗМТА, е постановено по имуществен спор за неизпълнение на договор за паричен заем, който не е сред визираните в ал.1 на чл.19 ГПК имуществени спорове, изключени императивно от компетентността на арбитражния съд. Обстоятелството, че арбитражното производство е инициирано по време на висящо пред държавен съд производство за прекратяване на брака между страните, е ирелевантно за валидността на постановеното арбитражно решение, тъй като нито в ГПК, нито в ЗМТА, е предвидена забрана за паралелно развитие на двете производства. Мотивът на съпруга - ищец в арбитражното производство, да предяви исковете си от неизпълнение на договора за заем /сключен при избран законов режим за разделност на имуществените отношения между съпрузите по смисъла на чл.18 вр. чл.33 и сл. СК, съгл. представена по делото декларация по чл.9, ал.2 СК/, както и постигнатото в хода на брачния процес споразумение за уреждане на личните и на имуществените отношения помежду им, също са лишени от правно значение за валидността на арбитражното решение. Разрешаването на спора, възникнал като последица от неизпълнението на поетите с договора за заем задължения на заемополучателя, е в очертаните от чл.19, ал.1 ГПК предели на компетентност на арбитража, поради което не може да се приеме, че арбитражното решение е постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж. Според легалната дефиниция на § 13, т.1 ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, което не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Физическото лице - заемополучател по сключен с друго физическо лице договор за заем, не придобива стоки и не ползва услуги, с оглед на което като страна по договора няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП и възникналите по повод на такъв договор спорове не са потребителски, съответно по отношение на тези спорове не намира приложение забраната на чл.19, ал.1 ГПК за уговаряне на арбитраж. Отнесени към конкретния казус, посочените разрешения обосновават извод, че като страна по сключения на 17.02.2020 г. договор за паричен заем ищцата няма качеството на потребител и разгледаният от арбитражния съд спор за неизпълнение на поетите от нея задължения по договора не е потребителски. Предвид изложеното, арбитражното решение, с което са уважени предявените срещу ищцата в настоящото производство осъдителни искове по чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, не е нищожно и искът с правно основание чл.47, ал.2 ЗМТА следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователни са и исковете за отмяна на арбитражното решение на основанията, предвидени в чл.47, ал.1, т.2, т.4 и т.6 ГПК. Провеждането на арбитражно производство и постановяването на валидно арбитражно решение е обусловено от наличието на действително арбитражно споразумение със съдържание и форма, отговарящи на изискванията на чл.7 ГПК. Арбитражното споразумение, с което страните постигат съгласие да възложат на арбитраж решаването на споровете помежду им относно определено договорно правоотношение, може да бъде обективирано в самостоятелен документ или в договора, по повод на който е уговорено. В практиката на ВКС по приложението на чл.47 ЗМТА е възприето разрешението, че когато арбитражното споразумение е оформено като клауза в договора, то притежава характеристиките на процесуален договор и неговата валидност /действителност/ се преценява самостоятелно. С исковата молба, по повод на която е образувано производството по арб. дело № 29/2020 г. на АС при Асоциация „Български арбитражен съд“, ищецът Г. Т. е представил заверено копие на писмен договор за паричен заем от 17.02.2020 г., в текста на който се съдържа клауза - т.14, с която договарящите страни са се споразумели всички спорове, породени от договора, имащи връзка с него или отнасящи се до него, включително спорове, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, действителност, изпълнение, прекратяване, разваляне, неизпълнение и заплащане на неустойки, да бъдат решавани от АС при Асоциация „Български арбитражен съд“ - [населено място], съобразно неговия правилник. Преценени от гледна точка на изискванията на чл.7 ГПК, съдържанието и формата на обективираната в клаузата на т.14 уговорка носи белезите на арбитражно споразумение по чл.7 ГПК, с което страните по договора за заем са постигнали съгласие да възложат решаването на евентуалните бъдещи спорове помежду им относно породеното от договора облигационно правоотношение на конкретно избран от тях арбитражен съд и арбитражното производство да се развие съобразно правилника на този съд. Тезата на ищцата в производството по чл.48 и сл. ЗМТА, че арбитражното решение е постановено при липса на действително арбитражно споразумение, е изградена върху твърденията, че договорът за заем не е сключен от нея, тъй като не носи подписа й, а текстът му е манипулиран чрез допълнително отпечатване върху последната страница на копие от личната й карта. Аналогични твърдения са поддържани в отговора на исковата молба по арбитражното дело и с цел доказването им арбитражният съд е назначил и изслушал съдебно - техническа и графологична експертиза, заключението на която съдържа категорични констатации, че подписът за „заемополучател“ в договора за заем е изпълнен от ответницата /сега ищец/ М. Т. и че липсват данни за допълнително отпечатване на лични карти върху текста на договора след неговото изготвяне. В арбитражното заседание, в което е обсъждано заключението, пълномощникът на ответницата е изразил несъгласие със заключението, но тъй като не е ангажирал доказателства за оборване на констатациите в него, арбитражният съд е възприел заключението и въз основа на същото е приел, че договорът за заем е подписан от ответницата и че клаузата на т.14 отразява съгласието й за сключване на арбитражно споразумение. В качеството й на ищец в производството по чл.48 и сл. ЗМТА М. Т. не е предприела процесуални действия за доказване на твърденията за неавтентичност на положения подпис в договора за заем и за манипулиране на неговото съдържание, поради което няма основание да се направи извод, различен от този, до който е достигнал арбитражният съд - че договорът е подписан от нея и че страните в заемното правоотношение са сключили валидно арбитражно споразумение, обективирано в клаузата на т.14 от договора. Поддържаното от ищцата искане за изключване на договора за заем от доказателствата по делото за отмяна на арбитражното решение по причина на непредставяне на оригинала му от ответника е лишено от правна логика, тъй като договорът е бил предмет на изследване в арбитражното производство, в което е доказана автентичността му, неопровергана в настоящото производство, и разпоредбата на чл.183, ал.1, изр.2 ГПК е неприложима. При наличие на валидно арбитражно споразумение не са налице предпоставките на чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. Съгласно чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА, арбитражното решение подлежи на отмяна, ако страната, която иска отмяна, докаже, че не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството. От събраните в настоящото производство доказателства се установява по несъмнен начин, че конституараната като ответник в производството по арб. дело № 29/2020 г. на АС при Асоциация „Български арбитражен съд“ М. Т., сега Т., е уведомена редовно за сезирането на арбитражния съд и за започването на арбитражното производство с връчване на препис от исковата молба, съдържаща искането на ищеца спорът да бъде отнесен до уговорения в т.14 на договора за заем арбитражен съд - чл.23 ЗМТА. Уведомяването се потвърждава от обстоятелството, че в предоставения за това срок ищцата /ответник в арбитражното производство/, е подала отговор на исковата молба - чрез упълномощен за целите на арбитражното производство адвокат, в който е изложила възраженията си срещу допустимостта и основателността на предявените искове, оспорила е компетентността на арбитражния съд и е посочила арбитри за участие в бъдещия арбитражен състав. П. към арбитражното дело отговор на искова молба опровергава категорично твърденията на ищцата, че не е била уведомена за назначаването на арбитър и че спорът е решен без участие на посочения от нея арбитър. Арбитражният състав, постановил арбитражното решение, е конституиран в съответствие с разпоредбите на чл.11 и чл.12, ал.2 ЗМТА, като в него е участвал посоченият в отговора на исковата молба резервен арбитър адв. В. К. - Б. /по причина, че предпочитаният от ищцата арбитър се е отказал от участие в делото/. Твърденията за липса на изискуемите от чл.11, ал.3 ЗМТА образование и професионален стаж на председателя на арбитражния състав касаят процесуалната законосъобразност на арбитражното решение и нямат отношение към основанията за отмяна по чл.47 ЗМТА. Ирелевантно за основанието по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА е невръчването, ведно с препис от исковата молба, на правилник за арбитражната процедура, доколкото законът не поставя подобно изискване като условие за редовно уведомяване на ответника за започването на арбитражното производство. Упражняването на правото на отговор на исковата молба прави безпредметно обсъждането на твърденията, че връчването на съобщението за арбитражното производство и на преписа от исковата молба е опорочено, тъй като е извършено от частен съдебен изпълнител, който не е бил безпристрастен и не е бил овластен надлежно с правомощия за връчване на книжа в арбитражното производство. Не кореспондират с доказателствата и твърденията на ищцата за лишаването й от участие в арбитражното производство, в частност - в проведеното на 24.09.2020 г. открито заседание на арбитражния съд, в което е даден ход на устните състезания. При проследяване на документите в арбитражното дело се установява, че разглеждането на делото в открито заседание на 24.09.2020 г., вместо в насроченото за 16.09.2020 г. заседание, е провокирано от молба на пълномощника на М. Т. за отлагане на делото и от служебна ангажираност на посочения от нея арбитър. След насрочване на делото за 24.09.2020 г. арбитражният състав е изпратил своевременно две съобщения до М. Т., адресирани до пълномощника й по делото адв. С. М.. Първото съобщение е изпратено чрез електронна поща на електронния адрес на адв. М., от който е подаден отговора на исковата молба, съобразно предвидената за това възможност в чл.11, ал.4 от Правилника на АС при Асоциация „Български арбитражен съд“. Връчването на второто съобщение е делегирано по преценка на арбитражния състав на частен съдебен изпълнител в съответствие с разпоредбата на чл.18, ал.5 ЗЧСИ и чл.11, ал.7 от правилника. Към арбитражното дело е приложен констативен протокол, в който служител от кантората на частния съдебен изпълнител е удостоверил отказ за получаване на съобщението от служител в кантората на адв. М., за който впоследствие арбитражният съд е констатирал, че притежава пълномощно за приемане на арбитражни книжа от името на адв. М.. Предвид удостоверените в протокола обстоятелства и извършената от арбитражния състав констатация за представителната власт на лицето, отказало да приеме съобщението, уведомяването на ищцата - чрез упълномощения по делото адвокат, за откритото заседание на 24.09.2020 г. следва да се счита за редовно с оглед правилото на ч.32, ал.2 ЗМТА. В хода на настоящото производство ищцата е заявила, че оспорва верността на констативния протокол досежно удостоверяването на факта, че съобщението следва да се счита за редовно връчено на основание чл.51, ал.1, изр.2 ГПК. По същността си оспорването не касае осъществяването на удостоверените в протокола факти, а правилността на преценката на връчителя за наличие на предпоставките за прилагане на чл.51, ал.1, изр.2 ГПК. За да даде ход на делото, арбитражният състав е приел, че ищцата е уведомена редовно чрез пълномощника си със съобщение, получено по електронна поща - чл.11, ал.8 от правилника, и с второ съобщение, връчено при отказ на служител в кантората на пълномощника, упълномощен от последния да приема съдебни книжа. Арбитражният съд не е обвързал извода си редовно уведомяване с разпоредбата на чл.51, ал.1, изр.2 ГПК, поради което „оспорването“ на констативния протокол не влияе върху изводите за редовно уведомяване на ищцата за заседанието на 24.09.2020 г. Неучастието в заседанието, за което ищцата е уведомена редовно чрез пълномощника си в арбитражното производство, не е причина за отмяна на арбитражното решение на основанието по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА. По изложените съображения съставът на ВКС приема, че арбитражното решение не подлежи на отмяна на основанието по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА. В исковата молба ищцата се е позовала на основанието по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА, поддържайки твърдения, че арбитражното производство е проведено в нарушение на повелителни разпоредби на ЗМТА при липса на правилник за работата на арбитражния съд и на списък на арбитрите и че в арбитражното решение няма произнасяне по всички нейни възражения, противопоставени с отговора на исковата молба. Дори да се приеме, че въведените с исковата молба фактически твърдения попадат сред уредените в чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА хипотези, същите не кореспондират с доказателствата и не предпоставят извод за наличие на основанието по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА. При сключване на арбитражното споразумение по т.14 от договора за заем страните са се съгласили споровете помежду им да бъдат разглеждани съобразно правилника на избрания от тях арбитражен съд, а в отговора на исковата молба по арбитражното дело пълномощникът на ищцата - ответник в арбитражното производство, е препратил изрично към чл.10 от Правилника на АС при Асоциация „Български арбитражен съд“. Посочените обстоятелства сочат недвусмислено, че към момента на сключване на арбитражното споразумение страните са имали яснота относно наличието на правилник за дейността на арбитражния съд, респ. че към момента на образуване на арбитражното производство пълномощникът на ищцата е разполагал с информация относно приложимия към арбитражната процедура правилник и неговото съдържание. От данните в протоколите и определенията по арбитражното дело се установява, че при извършване на процесуални действия по делото арбитражният съд е процедирал според правилата, съдържащи се в правилника на арбитражния съд, приет на заседание на Управителния съвет на Асоциация „Български арбитражен съд“ от 29.08.2017 г. и изменен с решение от 05.12.2019 г. Правилникът е представен от ответника по настоящото дело с отговора на исковата молба и оспорването му от ищцата с твърдения, че „не е официализиран, не носи ничий подпис, няма посочен автор, нито достоверна дата и няма доказателства, че е бил съществуващ и/или публикуван“ е нелогично. Представеният с исковата молба правилник на арбитражния съд, публикуван на интернет страница www.arbitri.bg, е приет на заседание на Управителния съвет на Асоциация „Български арбитражен съд“ с решение от 24.09.2020 г., т. е. след образуване на производството по арб. дело № 29/2020 г., и доколкото не съдържа изрична разпоредба за приложимост спрямо заварени при влизането му в сила арбитражни производства, е неотносим. Образуването на арбитражното производство, уведомяването на страните, конституирането на арбитражния състав, разглеждането на делото и постановяването на арбитражното решение са съобразени с приложимия правилник от 2017 г. /с изменения от 2019 г./ и с императивните разпоредби на ЗМТА, поради което искът за отмяна на арбитражното решение на основанието по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е посочила формално текста на чл.47, ал.1, т.5 ЗМТА, но не е въвела конкретни фактически твърдения за наличие на обстоятелствата, предвидени в посочената разпоредба като основание за отмяна на арбитражното решение. Поради това съставът на ВКС приема, че не е сезиран с иск за отмяна на арбитражното решение по арб. дело № 29/2020 г. на основанието по чл.47, ал.1, т.5 ЗМТА и не дължи произнасяне по такъв иск. Разноски за производството по чл.48 и сл. ЗМТА не са претендирани от ответника и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявените от М. А. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.7, ап.3, против Г. Т. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], искове за прогласяване нищожност на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на арбитражно решение от 07.10.2020 г., постановено по арб. дело № 29/2020 г. от Арбитражен съд при Асоциация „Български арбитражен съд“ със седалище в [населено място], или за отмяна на решението на основанията по чл.47, ал.1, т.2, т.4 и т.6 ЗМТА. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :