О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №36 София, 14.02.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 4818 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 34752 от 22.11.2019 г. на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния й представител М. М., главен инспектор в ТД-Пловдив на КПКОНПИ, против определение № 2325 от 13.11.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2513 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено определение от 15.10.2019 г. на съдията по вписванията при Районен съд- Пловдив за постановяване на отказ № *, том *, № *, вх.рег.№ */15.10.2019 г. за вписването на Решение № 383/27.03.2019 г. по гр.д.№ 1102/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, влязло в сила на 19.04.2019 г., по молба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд-Пловдив е счел, че правилно съдията по вписванията е приел, че по своето съдържание представеното за вписване решение не е от актовете, подлежащи на вписване, тъй като в съдебното решение не е посочено недвижимо имущество собственост на ответника, което да се отнема в полза на държавата. Изложил е съображения, че вписването е регламентирано като вид нотариално удостоверяване за оповестяване на актовете, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху недвижимо имущество, като в предвидените в закон случаи, вписването има конститутивно /учредително, правопораждащо/ действие. По отношение вписването на исковите молби и влезлите в сила съдебни решения е налице законова регламентация в чл.114 ЗС и чл.11 от Правилника за вписванията. В имотния регистър подлежат на вписване искови молби и съдебни решения, с които съдът се произнася по вещни права. В случая представеното влязло в сила решение не подлежи на вписване, доколкото предмет на производството не е било недвижимо имущество и такова не се отнема със съдебното решение. Действително съгласно разпоредбата на чл.153, ал. 3 ЗПКОНПИ исковата молба и влязлото в сила решение подлежат на вписване в имотния регистър на Агенцията по вписванията, но тази законова регламентация не следва се тълкува изолирано, а в съответствие с целта на вписването за оповестяване на съдебния акт, с който се засягат вещните права на ответника. В противен случая, вписването в имотния регистър не би имало правно значение. Посочената законова уредба в чл.153, ал.3 ЗПКОНПИ следва да се тълкува и във връзка с ал.2 на същата разпоредба, уреждаща местната подсъдност на иска, когато в имуществото на ответника се включва недвижим имот и тогава следва се приеме, че исковата молба, съответно и влязлото в сила решение, подлежат на вписване в имотния регистър на Агенция по вписванията. В случая липсва нормативно основание за вписването на Решение № 383/27.03.2019 г. по гр.д.№ 1102/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, влязло в сила на 19.04.2019 г. Посочената от жалбоподателя норма на чл.4, б. „л“ от Правилника за вписванията не намира приложение, доколкото е налице изрична законова регламентация в чл. 114 от ЗС и чл. 11 от Правилника за вписванията за подлежащите на вписване съдебния решения относно недвижимо имущество. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят п оставя въпроса: „подлежи ли на вписване влязло в сила съдебно решение за отнемане на незаконно придобито имущество, ако предмет на отнемането не е недвижим имот“, за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на чл.153, ал.3 ЗПКОНПИ, респ. чл.74, ал.3 ЗОПДНПИ /отм./. Въпросът е относим към мотивите на въззивния съд, по него липсва практика на ВКС и е удостоверено, че в някои служби по вписванията се вписват искови молби, които не съдържат искане за отнемане на недвижимо имущество, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По така поставения въпрос следва да се отговори, че искови молби и влязло в сила съдебно решение за отнемане на незаконно придобито имущество, по които не се претендира отнемане на недвижим имот, не подлежат на вписване. Мотивите за този отговор са следните: Чл.153, ал.3 ЗПКОНПИ, респ.чл.74, ал.3 ЗОПДНПИ-отм. предвиждат вписване в имотния регистър на искови молби и влезли в сила съдебни решения по искове предявени от КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество. Уредбата на имотния регистър е ЗКИР, според който имотни партиди, състоящи се от пет части, се образуват само за недвижими имоти /чл.59/, като вписването по партидите се извършва по разпореждане на съдията по вписванията /чл.82/. Понастоящем на територията на страната няма въведен имотен регистър и на основание чл.74 ЗКИР вписванията се извършват по поимените партиди по реда на ПВ. На вписване подлежат само актовете и исковите молби, за които с изрична законова разпоредба е предвидено вписване: в чл.112- чл.116 от Закона за собствеността, в някои други закони /например в ЗЗД/ и в Правилника за вписванията. Съгласно чл.114, ал.1, б.”в” ЗС и чл.11 от Правилника за вписванията вписват се исковите молби за постановяване на съдебни решения по чл.112, ал.1, б.”з” ЗС /съответно решения по чл.4, б.“з“ от Правилника за вписванията/, а съгласно чл.112, ал.1, б.”з” ЗС на вписване подлежат всички съдебни решения, които заместват актовете по чл.112, ал.1, б.”а” ЗС. С изменението на чл.112, ал.1, б.”а” ЗС, публ. в ДВ бр.34 от 2000 г., бе прието, че се вписват не само актовете, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, но и актовете с които се признават такива права /мотиви към т.2 на Тълкувателно решение 4 от 6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/. Следователно на вписване подлежат искови молби, респ. съдебни решения, касаещи недвижими имоти. Следователно чл.153, ал.3 ЗПКОНПИ, респ.чл.74, ал.3 ЗОПДНПИ-отм. предвиждат вписване не на всички искови молби/съдебни решения по които се отнема незаконно придобито имущество, а само тези, които касаят недвижими имоти. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, атакуваното въззивно определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2325 от 13.11.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2513 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пловдив. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2325 от 13.11.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2513 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пловдив Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ