Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * отговорност на Гаранционен фонд * пряк иск на увредения срещу застрахователя


1

Р Е Ш Е Н И Е
№ 134

София 01.11.2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №177 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ч. Р. Л. и П. Р. Л. за отмяна решение №941 от 8.12.2010г., постановено по гр.дело №676/2010г. на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решение №1065/11.03.2010г. на СГС и е прекратено производството по делото по исковете на ищците – касатори в частта, с която са уважени исковете им за разликата над 7500 лв. до 40 000 лв., респ. отхвърлени за разликата от 40 000лв. до 50 000лв. като недопустими. Жалбоподателите искат отмяна на въззивното решение в обжалваната му част на основание касационните основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК. В открито съдебно заседание процесуалния представител на касаторите заявява становище за отмяна на въззивното решение при съобразяване на ТР №2/2012г. на ОСТК на ВКС.
Ответникът по касация Гаранционен фонд – София в писмен отговор счита въззивното решение за правилно.
Третото лице помагач не заявява становище по изложените в касационната жалба оплаквания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:
Касационният контрол е допуснат с определение №674 от 27.10.2011г.
С решение № 1065 от 11.03.2010г., постановено по гр.д. №2854/2008г. СГС е уважил исковете на Ч. Р. Л. и П. Р. Л. срещу Гаранционния фонд за заплащане на сумата по 40 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2008г. до окончателното заплащане на сумите, като за разликата до 50 000 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни. Правното основание на предявените субективно предявени искове е чл.88, ал.1 ЗЗ отм. По делото не се спори за причинната връзка между извършеното от Е. А. К. ПТП на 6.07.2003г. и смъртта на майката на ищците Ц. П. С.. Наказващият орган е уважил гражданските искове на двамата ищци за сумата от 50 000 лв. за всеки един от тях. Не се спори също така, че от Гаранционния фонд е заплатена общо на двамата ищци сумата от 15 000 лв. Възприето е възражението на ответника за съпричиняване на резултата от пострадалата с извършеното от нея нарушение на чл.108, ал.1 ЗДвП, като не се е движила по тротоара или банкета на пътя. От претендираната сума от 50 000 лв. съдът е приспаднал сумата за съпричиняване от 20% и е присъдил сумата от 40 000 лв. САС е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото в частта, с която са уважени исковете за разликата над 7500 лв. до 40 000 лв. и в частта, с която са отхвърлени за разликата от 40 000 лв. до 50 000 лв. за всеки един от ищците като недопустимо. Прието е, че искът срещу Гаранционния фонд е недопустим, тъй като уважаването му срещу прекия причинител на вредата има правопогасяващ ефект срещу Гаранционния фонд, чиято отговорност произтича от закона за обезщетяване на вредите причинени от неправоспособен водач.
По правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд - за допустимостта на иска на увреденото лице, предявен след като се е снабдил с изпълнителен лист за същите по вид вреди срещу деликвента, с приемането на ТР № 2 от 6.06.2012г. по т.дело № 1/2010г. на ОСТК на ВКС, противоречивата съдебна практика на съдилищата е уеднаквена. Съгласно ТР при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД, е допустим пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка гражданска отговорност по чл.407, ал.1 ТЗ отм., съответно по чл.226, ал.1 КЗ. При уважаване на иска по чл.45 от ЗЗД срещу причинителя на увреждането, решението няма сила на пресъдено нещо срещу застрахователя на гражданската му отговорност. Дадените с ТР разрешения следва да намерят приложение и при предявен иск от увреденото лице срещу Гаранционния фонд, в случаите, в които не може да бъде предявен пряк иск срещу застрахователя. Законът възлага на Гаранционния фонд отговорност за чуждо задължение и в случаите, когато е поискано от пострадалите. Последователно в практиката си ВКС е поддържал становището, че двата правни режима, този за отговорността на застрахователя по чл.407 ТЗ отм., респ. на чл.226 КЗ и този за отговорността по чл.88, ал.1 ЗЗ отм. на Гаранционния фонд / действащ закон към момента на ПТП/ за обезщетяване на третото увредено лице при отсъствие на сключена в момента на непозволеното увреждане от делинквента - собственик или водач на МПС застраховка "Гражданска отговорност" или когато няма правоспособност, са сходни, както по реда за реализиране гражданската отговорност за вреди, така и по обема на тази отговорност.
С оглед на изложеното и на приетото с ТР №2/2012г. въззивното решение е неправилно. Предявените от ищците искове срещу Гаранционния фонд са допустими. По делото не са представени доказателства за заплащане на обезщетението от делинквента на пострадалите лица. На основание чл.281, т.3 пр. първо ГПК обжалваното решение в обезсилената му част ще следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за произнасяне по доводите във въззивните жалби на Гаранционния фонд – София и на Ч. Л. и П. Л. по съществото на спора – за размера на уважените искове за неимуществени вреди и относно приетия процент на съпричиняване на резултата от наследодателката на ищците, по които няма произнасяни от въззивния съд.
При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да съобрази направените от страните разноски за касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №941 от 8.12.2010г., постановено по в.гр.дело №676/2010г. на Софийски апелативен съд, ГК, първи състав в частта, с което е обезсилено решение №1065 от 11.03.2010г. по гр.д. № 2854/2008г. СГС ГК и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото Софийски апелативен съд за произнасяне от друг състав по въззивната жалба на Гаранционен фонд – София и на Ч. Р. Л. и П. Р. Л..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: