Ключови фрази
Частна касационна жалба * установителен иск за собственост * нередовност на исковата молба * указания на съда * давностно владение


5
гр. д. № 2214/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 250

София, 30.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 2214/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от Н. И. М. частна жалба срещу определение от 16.05.2013 г. (по делото е постановено само едно определение № 2581 от 22.11.2013 г.) по ч. гр. д. № 3567/2013 г. на Софийски апелативен съд. То се обжалва в частите, с които:
- е потвърдено изцяло определение от 27.02.2013 г. на СГС за прекратяване производството по гр. д. № 3068/2008 г. по описа на същия съд;
- е потвърдено определение № 9104 от 15.05.2013 г. на СГС по същото дело, с което е допълнено определение от 27.02.2013 г., постановено на основание чл. 248 ГПК, с което касаторът е осъден да заплати на Т. П. И. направените разноски за тази инстанция в размер на 7500 лв.
- е потвърдено определение № 9112 от 15.05.2013 г., постановено на основание чл. 248 ГПК по същото дело, с което касаторът М. е осъден да заплати на Г. П.-П. направените разноски по делото в размер на 9808.24 лв.
Ответниците по жалбата Г. П. и А. П. я намират за недопустима, а евентуално и за неоснователна. Поддържат, че не е налице основание за допускане на касационна проверка тъй като жалбоподателя не е формулирал правни въпроси, които да са решени от съда и да съставляват основание по чл. 280, ал.1 ГПК.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.

Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
С потвърденото от въззивния съд определение е прекратено производството по делото поради нередовност на исковата молба.
Касаторът е предявил срещу ответниците при условията на субективно и обективно съединяване искове за обявяване за нищожни договорите за покупко-продажба, които е сключил с купувачите Г. и А. П. ( н. а. № 99/2004 г.) и П. и Д. П. (н. а. № 100/2004 г.), поради липса на предмет, тъй като продадените им апартаменти на първия и втория етажи от сградата фактически не са съществували при сключване на договорите на 12.08.2004 г.; искове за обявяване за нищожни договорите за продажба, сключени от ответница Т. И. на 16.04.2008 г. (н. а №№ 137 и 138/2008 г.), в които тя е била купувач на имотите и е действала и като пълномощник на продавачите, поради липса на изрично упълномощаване за извършване на разпоредителните сделки; и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на ответницата И., че той е собственик на недвижим имот - дворно място и построена в него двуетажна жилищна сграда на основание давностно владение.
С определение от 25.10.2012 г. СГС е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да конкретизира кое е правното основание, от което извежда легитимацията си на собственик, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се е позовал на придобивния способ дарение, за който е установено, че с влязло в сила решение от 27.10.2010 г., постановено по гр. д. № 5817/2010 г. на СГС, договорът за дарение, сключен между С. Н., майка на касатора, и касатора е обявен за нищожен като привиден. Решението е постановено при твърдение на дарителката С. Н., ищца по иска, че с договора за дарение е прикрит договор за покупко-продажба, но надареният не е изпълнил поетото задължение да заплати уговорената цена на имота и при направено изявление на ответника М., че признава иска. Съдът е указал на касатора, ищец, да обоснове правния интерес от предявените искове за обявяване нищожността на сделки, по които не е страна както и дали поддържа исковата молба в частта по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК; да индивидуализира имотите, предмет на исковете, с актуалното им състояние и представяне на скица; да посочи цената на всеки един от предявените обективно и субективно съединени искове за нищожност и на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и да внесе държавна такса по тях в размер определен съобразно Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата на основание ГПК не са изпълнени.
В изпълнение на указанията М. е подал молба на 18.02.2013 г., в която е посочил, че се легитимира като собственик на имота на основание договор за дарение, сключен с майка му, както и че владее имота от 2000 г. заедно с майка си. Развил е довод, че след като с влязло в сила решение договорът за дарение е обявен за нищожен като привиден, то на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД следва да се прилагат правилата относно прикритото, т. е. той е придобил правото на собственост на основание договор за покупко-продажба. Ако съдът приемел този довод за основателен, то той се легитимира като собственик на имота и на договорно основание. Позовал се е и на придобивния способ давностно владение, който противопоставя на ответницата Т. И. по предявения срещу нея установителния иск за собственост на целия имот – дворно място и сграда.
Заявил е, че няма интерес от исковете за обявяване за нищожни договорите, за които са съставени н. а. №№ 99/2004 г., 100/2004 г., 137 и 138 от 2008 г., без да уточнява дали ги оттегля или се отказва от тях. Заявил е, че според него е допустим е само предявения установителен иск за собственост срещу Т. И..
С определение от 27.02.2013 г. Софийски градски съд е намерил, че ищецът не е изпълнил указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба, не е обосновал правния си интерес от предявените искове и е постановил прекратяване на производството и връщане на нередовната искова молба.
С обжалваното определение в първата му част, въззивният Софийски апелативен съд е възприел изцяло извода за нередовността на исковата молба. Констатирал, че държавна такса е внесена само за два от предявените искове.
Намерил е за противоречиви твърденията за основанието, на което ищецът е придобил правото на собственост върху имотите, предмет на иска, поради това, че първо се е позовал на договор за дарение, а след това е заявил, че тъй като той е обявен за нищожен като привиден, се позовава на прикрия с него договор за покупко-продажба, но това не е прогласено в решението, с което е обявен за нищожен договора за дарение. Позовал се е и на давностно владение, като е заявил, че ползва имота задно с майка си от 2000 г.
От това въззивният съд също е достигнал до извода, че не са отстранени нередовностите на исковата молба, не са изпълнени дадените указания за това, поради което обжалваното определение за прекратяване на производството по делото е обосновано и законосъобразно.
Изводът е частично необоснован и неправилен.
Исковата молба е редовна в частта по предявения установителен иск за собственост срещу ответницата Т. И.. Ищецът обосновава легитимацията си на собственик с позоваване на придобивния способ давностно владение и е внесъл дължимата държавна такса, определена върху данъчната оценка на имота – дворно място и вилна сграда, която възлиза на сумата 287200.98 лв. по данни от писмо от 25.07.2008 г. издадено от Столична община, дирекция приходи и администриране на местни данъци и такси-отдел – МДТ „В.”. Имотът е индивидуализиран като УПИ І-25 в кв. 2 по плана на [населено място], м. в. з. „С.-север”, с площ и граници, както е описан и в представените писмени доказателства.
Касаторът не е поддържал останалите предявени установителни искове за обявяване за нищожни на изброените четири договора за продажба, не е внесъл дължимите държавни такси за тях и не е индивидуализирал имотите, предмет на продажба както и не е представил скици за тях, поради което изводът, че исковата молба в тази част е останала нередовна е обоснован. Не е налице основание за допускане касационна проверка на определението в тази част.
Процесуалният въпрос за това редовна ли е исковата молба, в частта, с която е предявен установителен иск за собственост срещу ответницата
Т. И. е разрешен при неправилно прилагане на закона, което обуславя общото основание за допускане на касационна проверка по него.
Определението на въззивният съд и потвърденото с него определение на СГС в тази част ще бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск. Това е основание да бъде отменено и определение № 9104 от 15.05.2013 г. на СГС по същото дело, с което е допълнено определение от 27.02.2013 г., постановено на основание чл. 248 ГПК, като касаторът е осъден да заплати на Т. П. И. направените разноски за тази инстанция в размер на 7500 лв. По въпросът за разноските съдът ще се произнесе с решението.
По отношение на определението в останалата му част и определение № 9112 от 15.05.2013 г., постановено на основание чл. 248 ГПК, с което касаторът М. е осъден да заплати на Г. П.-П. направените разноски по делото в размер на 9808.24 лв. не е налице поддържаното основание за допускане на касационна проверка.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационна проверка на определение № 2581 от 22.11.2013 г. по ч. гр. д. № 3567/2013 г. (неправилно посочено като определение от 16.05.2013 г). на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение от 27.02.2013 г. по гр. д. № 3068/2008 г. на Софийски градски съд за прекратяване производството по предявения от Н. М. срещу Т. И. установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, както и в частта, с която М. е осъден да заплати на И. направените разноски по делото.
ОТМЕНЯВА определение № 2581 от 22.11.2013 г. по ч. гр. д. № 3567/2013 г. (неправилно посочено като определение от 16.05.2013 г). на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение от 27.02.2013 г. по гр. д. № 3068/2008 г. на СГС за прекратяване производството по гр. д. № 3068/2008 г. по предявения от Н. М. срещу Т. И. установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК и в частта, с която Н. М. е осъден да заплати на Т. И. направените разноски по делото в размер на 7500 лв.
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 2581 от 22.11.2013 г. по ч. гр. д. № 3567/2013 г. (неправилно посочено като определение от 16.05.2013 г). на Софийски апелативен съд в останалата му част както и на определение № определение № 9112 от 15.05.2013 г., с което първото е изменено в частта за разноските.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от М. срещу И. установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: