5 Р Е Ш Е Н И Е № 483 София, 19 октомври 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври 2010 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретаря Л. Гаврилова и в присъствието на прокурора от ВКП Д. Генчев., като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 462/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Н. В. Д. за възобновяване на ВНОХД № 75/2010 г. по описа на ОКРЪЖЕН съд – гр. София, отмяна на постановеното по него решение и оправдаването му или алтернативно – намаляване на наложените му наказания. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като въззивният съд не е направил анализ на противоречивите доказателства, не е отговорил на всички възражения, съдържащи се във въззивната жалба, а като резултат от това е допуснал нарушение и на материалния закон, тъй като неправилно не са били кредитирани оправдателните доказателства. Релевира се и съществено нарушение на чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, тъй като при определянето на наказанията не са били отчетени всички налични многобройни смекчаващи обстоятелства. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Д. поддържа искането и изложените в него съображения. Твърди, че липсват категорични доказателства, че той е управлявал моторното превозно средство. Иска оправдаването му или намаляване на наказанията. Представителят на ВКП намира искането на осъдения за неоснователно, тъй като, макар и лаконичен, окръжният съд е дал отговор на всички възражения от въззивната жалба срещу присъдата. Законът е приложен правилно, а наложените наказания са справедливи. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от осъдения Д., е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420 ал.2 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК, като е направено в шестмесечния срок по чл. 421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество, искането е частично основателно. С присъда № 11, постановена на 13.11.2009 г. по НОХД № 592/2009 г., Б.ският районен съд е признал подс. Н. В. Д. за виновен в това, че на 04.08.2007 г. в гр. Б. управлявал МПС – л.а. Ситроен Ксантия с рег. № СО 7991 АВ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,3 на хиляда, установена по надлежния ред - престъпление по чл. 343 Б ал.1 от НК, поради което на основание чл. 54 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 343 Г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. По повод въззивна жалба на подсъдимия Софийски окръжен съд е потвърдил присъдата. Тя е влязла в сила на 29.03.2010 г. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането на делото в предходните инстанции са неоснователни. По същество те се основават на твърдение за допуснато нарушение на правилата за проверка и оценка на доказателствата от съдилищата по фактите. ВКС не констатира такова нарушение да е налице. Районният съд е разпитал всички свидетели, които са могли да възпроизведат факти относно обстоятелствата по възведеното с обвинителния акт обвинение срещу Д.. Анализирал е показанията на свидетелите И. и К., които са полицейски служители, както и на свидетелите Х. и М., приятели на подсъдимия. При констатираното от него противоречие в показанията на двете групи свидетели се е възползвал от процесуалната възможност по чл. 143 от НПК и е провел очни ставки между тях. В мотивите си е изразил ясно и точно убеждението си защо намира, че трябва да се кредитират показанията на свидетелите И. и К., поради което волята на съда е станала достояние на осъдения. Некредитирането на показания на определени свидетели не съставлява процесуално нарушение, стига съдът да посочи съображенията си, поради които достига до съответния доказателствен извод. Оценъчната дейност на съда не може да бъде упрекната, тъй като той е спазил правилата за събиране на доказателствата и оценка на тяхната достоверност. Не са нарушени принципите на чл. 13 и чл.14 от НПК и правилата на чл. 107 от НПК. Първоинстанционният съд е изложил достатъчно убедителни мотиви защо не приема тезата на подсъдимия, че не е управлявал автомобила, а само е седял в него, разговаряйки със св. Х. и св. М.. Управлението и поведението на л.а. Ситроен Ксантия с ДК № СО 7991 АВ е наблюдавано от полицейските служители И. и К., той е бил проследен от полицейския автомобил, в който са се намирали те, подаден е светлинен и звуков сигнал за спирането му и едва след това подсъдимият е преустановил управлението му. Обективно това управление е станало след употреба на алкохол, тъй като проведеното експертно изследване, е констатирало алкохолна концентрация в кръвта на Д. 1,3 промила. Тезата на осъдения за липса на управление е опровергана с показанията на полицейските служители, които са непредубедени и непротиворечиви по отношение на маршрута, изминат от управлявания от подсъдимия автомобил, и за това, че не са го изгубвали от поглед. По този начин направеният извод от първата инстанция, потвърден и от втората, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, е законосъобразен. Липсва допуснато съществено нарушение на материалния закон. Не е основателно и твърдението за допуснато съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Вън от изложеното по-горе, то се претендира и с оглед липсата на отговор на въззивния съд на всички направени възражения във въззивната жалба и в съдебно заседание. Действително, известен упрек може да бъде отправен към състава на въззивния съд, чието решение е доста лаконично с оглед на изложените в него аргументи. Въпреки това, с него са дадени отговори на всички възражения на жалбоподателя, които се релевират и в искането за възобновяване. Въззивният съд не е уважил нито едно от тях, като е декларирал съгласие с правните аргументи на първата инстанция. Волята му относно това какви факти приема и какви правни изводи прави въз основа на тях е обективирана и може да бъде проследена от страните. Решението не съдържа съществени пропуски, поради което не е нарушен чл. 339 ал.1 и ал.2 от НПК. С оглед на това ВКС не констатира да са налице основания за неговата намеса с оглед допуснати съществени нарушения по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. При всички положения обаче следва да се коригират съдебните актове с оглед наложените на осъдения наказания. Доводът за тяхната явна несправедливост е обоснован с материалите по делото. Същите са били определени в рамките на законовите предели при условията на чл. 54 от НК, като първоинстанционният съд е посочил, че определя санкцията при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива са обсъдени и приети чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за Д.. Въззивният съд е изразил съгласие с отчетените обстоятелства, влияещи на наказателната отговорност на подсъдимия, и е намерил ,че наложените от първоинстанционния съд наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца и наказание „лишаване от правоуправление” за срок от една година и шест месеца са съответни на превеса на смекчаващите отговорността на Д. обстоятелства и е ги е потвърдил. ВКС намери обаче, че при преценката на обстоятелствата, влияещи на индивидуализацията на наказанието, не са били обсъдени и надлежно оценени съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. В случая индивидуалната тежест на извършеното не е била адекватно съпоставена с констатираните обстоятелства – осъденият е управлявал МПС с концентрация само с 0,1 промила над законовоопределения минимум от 1,2 промила. В същото време той е дисциплиниран водач на ППС, тъй като видно от справката от сектор – КАТ при О. /л.41 от досъдебното производство/ той е правоспособен водач на МПС от 16.10.2002 г., но до инкриминираната дата е бил наказван само веднъж по административен ред за допуснато нарушение по чл. 183 ал.3 т.5 от ЗДвП. Очевидно обаче тези две обстоятелства не са били отчетени в насока корекция на наложеното наказание, чийто размер е бил отмерен с оглед приетия превес на смекчаващи обстоятелства от първоинстанционния съд. Ето защо при правилно отчетени смекчаващи обстоятелства, добавянето на посочените две сочи, че наложените наказания се явяват явно несправедливи и следва да бъдат коригирани по реда на възобновяването на въззивното наказателно производство. ВКС намери, че наказателната отговорност следва да бъде реализирана чрез налагане на наказание „лишаване от свобода” в минималния законов размер от три месеца и наказание „лишаване от правоуправление” в размер на шест месеца. Тези размери се явяват точната мярка за наказателно въздействие върху осъдения Д. с оглед неговата личност. Те са и съответни на извършеното деяние и достатъчни за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че е налице едно от сочените основания за възобновяване на въззивното наказателно дело, поради което искането за това следва да уважено – производството да бъде възобновено и въззивното решение да бъде изменено, като бъдат намалени наложените наказания „лишаване от свобода” от шест на три месеца и „лишаване от правоуправление” от една година и шест месеца- на шест месеца. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 425 ал.1 т.3 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА въззивното производство по ВНОХД № 75/2010 г. по описа на Окръжен съд – гр. София, по което е постановено решение, с което е потвърдена първоинстанционна присъда по НОХД № 592/2009 г., като ИЗМЕНЯ същото, като намалява наложеното наказание „лишаване от свобода” на осъдения Н. В. Д. от шест месеца на три месеца и намалява наложеното наказание „лишаване от правоуправление” от една година и шест месеца- на шест месеца . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.