8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
[населено място] ,12,02,2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в открито заседание на тридесети ноември,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Наталия Такева,като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 39 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 54/25.07.2014 год. по т.д.№ 154/2014 год. на Бургаски апелативен съд,с което е отменено решение № 102/10.04.2014 год. по т.д.№ 322/2013 год. на Бургаски окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 2 385 274,59 лева - главница по фактура № 192/11.12.2009 год.,ведно със законна лихва върху същата от предявяването на иска до изплащането й,както и обезщетение за забава в издължаването на главницата,в размер на 56 487,94 лв.,за периода 29.03.2013 год. – 21.06.2013 година.Касаторът оспорва въззивното решение като недопустимо,поради разглеждане на непредявен главен иск - за връщане на дадено на неосъществено основание / чл.55 ал.1 пр. второ ЗЗД /,вместо на отпаднало основание – поради развален договор / чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД/.В евентуалност заявява и основания за неправилност на решението,поради противоречие с материалния закон – чл.26 ал.2 ЗЗД,чл.99 ал.1 ЗЗД,чл.87 ЗЗД, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.266 ал.3 ГПК – недопуснати доказателства с оглед непълнота на доклада в първоинстанционното производство и предвид подменената от въззивния съд правна квалификация на главния иск,спрямо приетата от първоинстанционния съд,в противоречие със задължителните указания на ТР № 1 / 2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС ; чл. 235 ал.2 ГПК, чл. 236 ал.2 ГПК, както и поради необоснованост.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба.Акцентира на обстоятелството,че с оглед правния резултат ответникът променя фактическите си доводи и правните си възражения по спора в отделните инстанции / анализ на отговора на въззивната жалба спрямо съдържанието на касационната жалба на [фирма] /. Не намира въззивното решение недопустимо,като счита,че с мотивите си съдът е обосновал „недоказано от ответника основание да задържи получената сума„ – все хипотеза на неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 ЗЗД.Страната намира,че в правомощие на съда е да избере в обосноваване на приложимо към спора правно основание, ония от общо посочените от ищеца доказателства,които обосновават,при това не главната му,нито евентуална претенция, а изобщо претенция,основана на института на неоснователното обогатяване / вкл. непредявена като евентуална /, като доколкото такава се явява доказана, макар не в стриктно посочената от ищеца хипотеза на чл.55 ал.1 ЗЗД,то произнасянето на съда е допустимо.Изрично в писмената защита се сочи несъгласие с правни изводи във въззивното решение,но като предпоставящи преценка за правилността му.
Третото лице – помагач на ищеца – Д. П. - поддържа възражението си за недопустимото му конституиране по спора.
С определение № 685 / 06.08.2015 год. касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си съгласно чл. 293 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :
Предявени са обективно,евентуално съединени искове от [фирма] против [фирма] , както следва : 1/ за сумата от 2 385 274,59 лв. ,като подлежаща на връщане на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на метали и фактура № 192 / 11.12.2009 год.,ведно с акцесорна претенция за лихва за забава върху същата – чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД; 2 / в евентуалност спрямо първия - за сума в размер на 3 360 738,44 лв. – като подлежаща на връщане, поради предоставянето й без основание , ведно с акцесорна претенция за лихва - чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД ; 3/ в евентуалност – за същата сборна сума , като формирана на две основания - за част, в размер на 2 454 001,84 лева – като подлежаща на връщане по два сключени договора за заем / чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД /, ведно с акцесорни претенции върху всяка от главниците / 1 954 000 лв. и 500 001,84 лв. / и сума от 658 008,38 лв. – отново като платена без основание - „за уравняване на фактура № 192 / 11.12.2009 год. „,предвид общата й стойност от 3 360 738,44 лв., ведно с акцесорна претенция за обезщетение за забава.
В исковата си молба ищецът се е позовал на поредица от факти , а именно : сключени два договора с ответника , за доставка на метали, по които се твърдят авансово платени сумите от 1 954 000 лв. и 500 001,84 лв.- продажна цена,като не се спори,че доставки по тези договори ответникът не е извършвал.Страните не спорят,че тези договори са прекратени,със сключените на 29.09.2008 год. и 28.11.2009 год. анекси. В последните,квалифицирано като „трансформация на договорите„, е „трансформирано” / новирано / основанието за получаване на сумите от продажна цена по същите,в такова по договори за заем - „временна финансова помощ„,ведно с изрично договорена възнаградителна лихва.На 11.12.2009 год. страната твърди сключени споразумения / 2 анекса / към всеки от договорите за временна финансова помощ,в които е прието,че авансово получените по първоначалния договор суми,последващо „трансформирани„ във временна финансова помощ, „ще се считат части от продажна цена”,дължима от ищеца на ответника,съгласно трето споразумение от същата дата – 11.12.2009 год.,подписано между страните Това споразумение материализира волеизявления на страните за прихващане на сумите,основанието за плащането на които е новирано в такова по заем,ведно с начислена възнаградителна лихва, като дължими от [фирма],срещу цена на метали,вкл. в размера от 3 360 738,44 лева по изрично посочена в споразумението фактура - № 192 от същата дата,в която фактура е посочено,но неиндивидуализирано конкретно споразумение,освен като относимо към „метали„ и погасяване задължение по същата с „прихващане„.Ищецът,наред със споразумението от 11.12.2009 год.,се позовава и на предходно споразумение от 03.06.2009 год.,съгласно което /т.2.2/ ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца метали по опис 3,находящи се в складова база Б., чрез покупко-продажба на стойност,включваща и сбора от авансово получените суми от 1 954 000 лв. и 500 001,84 лв. и размера на натрупаните възнаградителни лихви върху същите,за период до 03.06.2009 год. / т.1.1.2 и т.1.1.3 от споразумението/. Същевременно,обаче,ищецът твърди, че не му е известно да съществува опис под № 3,посочен в споразумението / конкретизация на предмета на продажбата / и в исковата молба изрично оспорва последващо сключване на договор за доставка на метали.С оглед оспорване на ответника и непредставяне оригинала на споразумението от ищеца,същото е изключено от доказателствения материал / опр. от с.з. на 25.03.2014 г. /.
Никоя от страните не оспорва сключването на споразумението за прихващане от 11.12.2009 год.,материализиращо, както се посочи по-горе, волеизявление за прихващане на взаимни задължения на страните, както следва: като задължение на ответника са посочени главниците от 1 954 000 лв. и 500 001,84 лв. и лихвите върху тях,но вече до 10.12.2009 год. / т.е. и за период след споразумението от 03.06.2009 год. / – общо 2 682 730,06 лв., а като задължение на ищеца - сума от 78 253,39 лв. която не е предмет на спора / лихва за забава по друго правоотношение / и сума от 3 360 738,44 лв. по фактура № 192/11.12.2009 год. или общо 3 438 991,83 лв.. Двете суми са прихванати до размера на по-малката, с което и към 11.12.2009 год. е отчетена липса на задължение на ответника към ищеца.На практика прихващането е извършено със задължения на ответника,като основани на договорите за заем.Във фактура № 192 няма количество на договорена за продажба стока – метали,както и единична цена,но се сочи сделка с предмет „доставка на метали по споразумение”.Ищецът оспорва такава да е изводима от съдържанието на споразумението от 11.12.2009 год. и предлага : Ако се приложи единична цена,съгласно първоначално сключените договори за доставка на метали - 1068,38 лв. без ДДС на 1 мт. / макар формално да подкрепя тезата на ответника,че същите са прекратени /,остойностеното по фактурата съответства на 2 621.366 мт..Такова количество,обаче,се оспорва като доставено от ответника,дори след приспадане / въпреки призната неяснота на ищеца, доколко съставлява изпълнение на ответника, а не на трети лица,но не от негово име или за негова сметка / на доставки от трето дружество, както и частична доставка от самия ответник, при това след сключване на споразумението,квалифицирано като „цесия „,за което ще стане въпрос по-долу.При този,въведен от самия ищец, начин за определяне предмета на сделката и формирането на цената по процесната фактура,същият твърди дължими още 1 860.507 мт..При прилагане преждепосочената единична цена и приспадане стойността на доставеното количество,по фактура № 192 се твърди неизпълнение на доставка на метали за сума от 2 385 274,16 лв. с ДДС,която съставлява и цената на главния иск.По същество ищецът оспорва изискуемо,към момента на сключване на споразумението за прихващане,вземане на ответника от цена на доставен метал,в размер на 2 385 274,16 лева.Позовава се на нотариална покана,връчена на ответника на 18.03.2013 год.,с която е даден срок за изпълнение на договора за доставка на метали,материализиран в споразумение / липсващо според твърдението на ищеца като единен документ,но доколкото би било изводимо от всички посочени факти и доказателства / и фактура № 192, след изтичане на който същият ще се счита развален / считано от 28.03.2013 год./.Ищецът намира,че проблемът изхожда от частично неизпълнение на договора за доставка на метал,сключен от ответника с [фирма] /договор № 14 от 18.09.2008 год./,чиято последваща продажба ответникът е договорил с ищеца.
Ответникът е оспорвал редовността на исковата молба,тъй като не е индивидуализиран разваления според ищеца договор,доколкото фактура № 192 не съдържа индивидуализация на предмет на покупко-продажба и по начало се твърди от ответника,като изготвена единствено за нуждите на извършеното прихващане.Без да посочва първоначално сам договора, срещу цената на доставеното по който е извършено прихващане със сумите,новирани като дължими по договор за заем, счита че не би могло това да са първоначалните договори за доставка на метали / от 23.09.2008 год. и 19.11.2008 год. / предвид разминаване в претендираните суми: дължими по договорите – 2 083 341 лв. без ДДС, а претендирани по иска по чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД - 2 385 274,59 лева, при това с частично приспаднато изпълнение.
С допълнителна искова молба ищецът е посочил,че договорното основание следва да се изведе от съвкупността от сключените между страните договори за доставка на метали и анекси към същите, споразумение от 03.06.2009 год. и анекси и споразумение от 11.12.2009 год.,вкл. фактура № 192.Изрично поставя въпроса за неяснота в позицията на ответника: оспорва ли съществуващ между страните,макар нематериализиран в един документ, договор за доставка на метали /тезата на ищеца / или се позовава на липсващ единен документ, индивидуализиращ договора с всички съществени елементи.Намира,че именно ответникът следва да посочи основанието,срещу дължимата му се цена по което е прихванал получените авансово,последващо новирани като получени по договори за заем,суми.Разминаването в дължимата цена по първоначалните договори за доставка / в изпълнение на които ищецът твърди сключен от ответника договора с [фирма] / спрямо цената на исковете,ищецът уточнява като получаващо се с приспадането от общата фактурирана стойност - стойността на доставеното количество метал,приемайки за частично изпълнение на договор за доставка на метали, изпълнението на трети лица,от името и за сметка на ответника.
В допълнителния отговор ответникът и с оглед направените уточнения и доказателствени искания,представя споразумение от 11.12.2009 год.,с посочен като страна в титулната част на документа, наред със страните по настоящия спор и [фирма] / доставчика на ответника /, но без подпис на представляващ дружеството . С това споразумение се договаря заместване от [фирма] на [фирма],с качеството на купувач,в правоотношението му по договор за доставка на метали / № 14 от 18.09.2008 год./,сключен от ответника с [фирма] в изпълнение първоначално сключените договори с ищеца,т.е. встъпване както в правата, така и в задълженията по договора с предмет доставка на метали.Уговореното заместване в правоотношението е срещу дължима от [фирма] сума от 2 800 615,37 лв. без ДДС.Ответникът твърди,че е произвело действие прехвърлянето на правата / за получаване дължимата от [фирма] престация /,квалифицирайки споразумението като цесия, и че със същото се е погасило задължението му по двата договора за временна финансова помощ .Именно във връзка с последното се сочи издадена и фактура № 192, за договорената цена по цесията.Оспорва се основателността на твърдението на ищеца,че всички упоменати в исковата молба поредни договори,анекси, споразумения, вкл.фактура №192,могат да материализират един договор за доставка на метали.С допълнителния си отговор ответникът изрично е признал съществуването на идентични с представените копия първоначални договори за доставка,договорите за временна финансова помощ,анекси към същите от 11.12.2009 год. и споразумението за прихващане от 11.12.2009 година.
За да отмени първоинстанционното решение по отхвърляне на исковете,въззивният съд,изброявайки, а не анализирайки всяко едно от доказателствата /по отношение елементи от фактическия състав на договор за покупко - продажба,вкл. за да би обосновал евентуално липсата на сключен такъв / - първоначално сключените договори за доставка на метали,фактура № 192,споразумението за прихващане от 11.12.2009 год., заключенията на С. и признанието на ответника - че не е доставял метали на ищеца,приема,че е установимо непогасено парично задължение на ответника към ищеца.Не е посочено основанието на задължаването / индивидуализация на договор – по покупко-продажба на метал,респ. съществените му елементи или заем /,нито обстоятелства от които да би се установило разглеждането на предпоставки по иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД,предявен предпочтително спрямо останалите / виновно неизпълнение на ответника,изявление за разваляне и хипотезата в която е осъществено,съобразно чл.87 ЗЗД/.Доколкото такива не са разглеждани,няма основание да се приеме,че решаващите мотиви на съда коментират иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД,независимо от формално непосочена такава правна квалификация,както и независимо от съобразяване цената на този именно иск, различна от цената на евентуално предявените.Като е счел ирелевантно произнасянето по действителността на споразумението - т.нар.„цесия„,вкл.ирелевирал твърдението на ищеца относно целта на сключването му и връзката му с фактура № 192,изрично упомената в споразумението за прихващане от 11.12.2009 год.,съдът е формирал извод за неправилно съставена и неправилно осчетоводена фактура № 192/11.12.2009 год.,предвид липсата на доказателства за доставка на метали на съответно посочената в нея стойност, а не предвид липсата на основание – сделка с такъв предмет.От една страна съдът акцентира на основанието на дължимите от ответника суми / „прихванатите„ със споразумението от 11.12.2009 год.,отричайки последици на прихващането /, като задължение по договорите за временна финансова помощ / от което би могло да се приеме,че под „непогасено парично задължение„ съдът е имал предвид именно такова по заемното правоотношение между страните /,а от друга страна - същите са разгледани и като цена на неосъществена / при това само частично / доставка по фактура № 192.Частичното изпълнение само по себе си предпоставя съществуващо облигационно основание за цялото,стпрямо което се квалифицира като частично.Мотиви защо такова се явява отречено,още повече в съответствие с посочения от ищеца начин на определяне предмета и цената на сделката,вкл. съобразно първоначално сключените договори,чието прекратяване се сочи като последица единствено на последващите анекси за новиране основанието на платеното по тях от ищеца,няма.Ако пък би се приело,че договор за доставка на метали се е сключен,но е налице обещание за доставка,с уговорка за бъдещо сключване на договор за такава / последно уточнение в този смисъл – с позоваването на споразумение от 03.06.2009 год.,последващо изключено от доказателствата/, предварително платеното за същата е при начална липса на основание,респ.търсимо по иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.Така формално дадената от съда правна квалификация на главния иск – чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД – остава напълно необяснима.Мотивите,обаче, не са в състояние да обосноват и действително разгледан по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД иск / ирелевантно на дадената от съда квалификация /.Съдът от една страна е изходил от формалното основание,вписано във фактура № 192 - метали по споразумение,съобразил е частично изпълнение с такъв предмет по същата,но същевременно отрекъл съществувало договорно основание за останалата недоставена част, съответно развалено.Предвид липсата на изискуемо вземане от цена за доставка на метали, каквато впрочем ответникът,вкл. позовавайки се на „цесията„,не спори да е осъществил на стойността по фактура № 192,съдът е отрекъл правните последици на прихващането със споразумение от 11.12.2009 год..Защо и при този извод и на какво основание въззивният съд приема дължимо на извъндоговорно основание,а не по договор за заем / възмездна финансова помощ /- също предявена в евентуалност претенция,от мотивите на съдебното решение,е неустановимо.Неосъщественото основание по смисъла на чл. 55 ал.1 пр.2 ЗЗД предпоставя реално получена престация,подлежаща на връщане / ППВС № 1 / 1979 год./.Такава, извън договорите за заем, като платена от ищеца на ответника,съдът не е коментирал. Така,мотивите на съдебното решение не са от естество да обосноват еднозначно,независимо от формалната квалификация,в съответствие с пълния приложим за разглеждането им фактически състав, никоя от предявените в евентуалност претенции на ищеца.
Не може да се сподели съображението на ответната страна,че се касае за неправилна правна квалификация и доколкото е изводимо от мотивите / ползващи тезата на ищеца части от същите / разглеждането на иск, основан на института на неоснователното обогатяване, решението не е недопустимо.На първо място,от преждеизложеното настоящият състав извежда паралелна обоснованост на мотиви и за облигационно основание на дължимото – по договорите за заем.Квалификация на исковете с това основание не е дадена,но и не са разгледани,в съответствие с релевантни за същите искове обстоятелства,вкл. обоснована изискуемост на сумите по чл.240 ал.1 ЗЗД,дължима или не договорена възнаградителна лихва – предмет на акцесорните искове,вкл. не са разгледани съобразно предявената цена на тези искове / т.3 б.”а” и „б” по петитума на исковата молба /. На второ място,както се посочи по-горе ,мотивите не предпоставят извод за безспорно съобразен фактически състав на разгледана в хипотезите на чл.55 ал.1 т.1 и т.3 ЗЗД претенция, доколкото обстоятелствена част за претенция по т.2 на същата разпоредба ищецът не е заявявал / реална престация на парична сума в уважения от съда размер,извън основанието „заем„,не е посочена,нито обстоятелства по смисъла на ППВС № 1/1979 год. – погасяване на задължение поради невъзможност за изпълнение, договор под отлагателно условие – ненастъпило и др.,доколкото Постановлението не ги визира изчерпателно/. При това,настоящият състав не споделя довода, че решението е допустимо, стига мотивите да се вместват в хипотеза на неоснователното обогатяване по чл.55 ал.1 ЗЗД,независимо от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
С оглед гореизложеното, въззивното решение се явява недопустимо и следва да се отмени,с връщане за ново разглеждане.Предвид изхода във въззивна инстанция,ще следва да бъдат възмездени и разноските за настоящото производство, съгласно чл.294 ал.2 ГПК.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение,на основание чл.293 ал.4 вр. с чл.270 ГПК
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 54 / 25.07.2014 год. по т.д.№ 154 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд , търговско отделение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|