5 Р Е Ш Е Н И Е № 171 София,10.10.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 629/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. В. К. от [населено място], срещу решение № 1595 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 1000/2010 г. на Софийски апелативен съд, поправено и допълнено с решение № 738 от 09.05.2012 г., в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, І-3 състав решение № 3886 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 5502/20109г., предявеният от касатора иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие е отхвърлен за разликата от 5 000 лв. до 10 000 лв., както и в частта, с която касаторът е осъден да заплати на другата страна разноски в размер на сумата 752.61 лв. К. поддържа, че в допуснатата му до касационно обжалване част въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и е необосновано, поради което моли същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен допълнително за сумата 5 000 лв. Твърди, че по делото не е безспорно установено дали е бил без предпазен колан, както и че поставянето на такъв колан при тежко произшествие, каквото е процесното, би причинило по-големи травматични увреждания /травми в корема, черния дроб, ребрата/ в сравнение с тези, които са получени от него – наранявания на главата и лицето. С определение № 288 от 29.04.2013 г. касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос, свързан с предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия. Ответникът – „И. България” З., [населено място] – моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 17.11.2011 г. и писмени бележки, депозирани в съдебно заседание на 25.09.2013 г. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, с което предявеният от Х. В. К. от [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ е уважен за сумата 5 000 лв., въззивният съд е преценил като справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД определеното на ищеца обезщетение за претърпените в резултат от процесното пътно-произшествие неимуществени вреди в размер на сумата 10 000 лв., но е приел, че същото следва да бъде намалено наполовина поради равния принос на самия ищец за настъпването на произшествието, изразяващ се в непоставяне на предпазен колан. Изводът за съпричиняване на вредоносния резултат е направен с оглед заключението на допуснатата във въззивното производство комплексна медицинска и авто-техническа експертиза, според което, на база техническите параметри на процесното ПТП, деформациите на автомобила и най-вече на травматичните увреждания на пострадалия, може да се предположи, че при настъпване на същото ищецът не е бил с поставен предпазен колан. Експертите са посочили, че получените от пострадалото лице увреждания са сходни с тези, които се установяват и при други катастрофирали водачи на МПС, пътували без поставен предпазен колан. Настоящият състав на ВКС намира за незаконосъобразни изводите на въззивната инстанция по спорния между страните въпрос, приет за значим в производството по чл. 288 ГПК. Освен задължителните указания по т. 7 от ППВС № 17/1963 г., по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗД е формирана задължителна съдебна практика и по реда на чл. 290 от новия Граждански процесуален кодекс (част от същата е цитирана в определението по чл. 288 ГПК), в която се застъпва становището, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт не може да почива на предположения, а следва чрез пълно и главно доказване да са установени конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването му. В случая е налице отклонение от тази практика. Изводът на въззивния съд за съпричиняване на получените от ищеца травми е изграден единствено на база „условното предположение” на вещите лица от комплексната медицинска и авто-техническа експертиза, че при настъпване на удара същият е бил без поставен предпазен колан, т. е. без да са налице категорични доказателства в тази насока. Освен това, съдът не е съобразил в достатъчна степен съществени за преценката относно наличието на принос на пострадалия обстоятелства и по-конкретно – че ударът е челен и че при него са се развили мощни инерционни сили, правещи неизбежни травмите на ищеца; че участвалите в произшествието автомобили са с различни технически параметри – причинилият катастрофата автомобил джип „Г. Ч.” е много по-солиден и по-мощен от управлявания от пострадалия автомобил „Фолксваген”, поради което напълно логично е последният да претърпи значително по-сериозни повреди и съответно получените от неговия водач травми да са непредотвратими; че ударът е станал при скорост на джипа 80 км/ч, която е двойно по-голяма от допустимата за съответния пътен участък. С оглед посочените обстоятелства, не може да се приеме, че при поставен предпазен колан ищецът не би претърпял описаните травми. Поради това и при липсата на конкретни доказателства, настоящият състав счита за недоказана причинната връзка между твърдяното от ответника-застраховател нарушение на правилата за движение от страна на пострадалото лице (непоставен предпазен колан) и настъпилия за него вредоносен резултат. Направеният от въззивния съд противоположен извод е необоснован и незаконосъобразен. Ето защо, по отношение на допуснатата до разглеждане отхвърлителна част обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като предявеният от Х. В. К. иск следва да бъде уважен допълнително за сумата 5 000 лв., т. е. за разликата до пълния размер от 10 000 лв., преценен от въззивната инстанция като дължимо справедливо обезщетение. На основание чл. 86, ал. 1 във връзка с 84, ал. 3 ЗЗД, върху тази сума следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на пътно-транспортното произшествие – 22.04.2009 г. – до окончателното й плащане. Поради неоснователност на възражението за съпричиняване, на застрахователя не се дължат направените от него във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, което видно от приложения договор за правна помощ от 25.08.2010 г. е уговорено единствено за защита и процесуално представителство пред Софийски апелативен съд по подадената от „И. България” З., [населено място] въззивна жалба /а не и за защита срещу подадената от другата страна такава/. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден за заплати на ответното по иска дружество разноски за въззивното производство в размер на сумата 752.61 лв. При посочения изход на делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от касатора адвокат К. Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция съобразно уважената част от иска в размер на сумата 440 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът по касация следва да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за уважената част от иска в размер на 100 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд решение № 1595 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 1000/2010 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. В. К. от [населено място] срещу „И. България” З., [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 22.04.2009 г. за разликата от 5 000 лв. до 10 000 лв., както и в частта, с която Х. В. К. от [населено място] е осъден да заплати на „И. България” З., [населено място] разноски в размер на сумата 752.61 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „И. България” З., [населено място], [улица], ет. 7, офис 12 да заплати на Х. В. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, допълнително сумата 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие от 22.04.2009 г, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.04.2009 г. до окончателното й плащане. ОСЪЖДА „И. България” З., [населено място], [улица], ет. 7, офис 12 да заплати на адвокат К. Н. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 440 /четиристотин и четиридесет/ лева. ОСЪЖДА „И. България” З., [населено място], [улица], ет. 7, офис 12 да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на сумата 100 /сто/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: