Ключови фрази
Негаторен иск * непозволено увреждане * лихва


Р Е Ш Е Н И Е

№ 193

С., 26.06.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№611 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Г. срещу решение №149 от 23.03.11г. по гр.д.№205/11г. на Русенския окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл недопустимо по нередовна искова молба, в която претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е било определено по основание и размер за всяка една от годините на исковия период; не било посочено от кой момент се претендира лихва за всяка една от годините на периода; не била посочена и цената на иска. Това попречило на жалбоподателя да направи възражение за погасителна давност. Счита, че би могъл да направи такова възражение във всяка една от инстанциите и не би следвало да се приеме, че правото му е преклудирано, защото това ще означава съдът да новира задължението, а това е недопустимо.
Ответникът в производството В. Г. И. оспорва жалбата.
С определение №14 от 09.01.12г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за начина на предявяване на претенциите за обезщетяване на неимуществени вреди и за присъждане на законна лихва върху обезщетението, когато увреждащото действие не е еднократен акт, а е продължило през определен период преди подаване на исковата молба.
По този въпрос настоящият състав приема следното:
Искът за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане е паричен по своя характер. В исковата молба следва да се посочи сумата, която се претендира. Задължението за обезвреда не е периодично, дори когато увреждащото действие или бездействие е продължило през определен период от време. Затова за целия период се сочи само една сума като претендирано обезщетение, а не отделни суми за отделните части от периода.
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на увреждащото действие – арг. от чл.69, ал.1 от ЗЗД, а ако то продължава през определен период от време – от крайния момент на периода. Тези лихви не се определят по размер от съда, а се изчисляват в изпълнителния процес за целия период от момента на увреждането /или крайния момент на периода на увреждането/ до момента на плащането. Затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение състав на Русенския окръжен съд, след частична отмяна на решение №99/29.12.10г. по гр.д.№881/09г. на Беленския районен съд, е присъдил още 4000лв. над присъдените от първата инстанция 4000лв., по иска на В. Г. И. срещу Г. А. Г. по чл.45 от ЗЗД, като по този начин претенцията е уважена в пълния предявен размер от 8000лв., заедно със законната лихва от 01.01.2000г. до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която е бил отхвърлен искът по чл.109 от ЗС, а искът по чл.45 от ЗЗД е уважен до размер на 4000лв. и законната лихва върху тях.
Въззивният съд е приел, че през процесния период ответникът Г. е отглеждал крави в дворно място, намиращо се в съседство с жилищния имот на ищеца И.. Кравите са били повече от 3 на брой, колкото е допустимо да се отглеждат за лични нужди според Наредба №44/2006г. Броят на животните, неспазването на установените в наредбата изисквания за отглеждането им, както и свързаното с това замърсяване на околната среда е причинило на ищеца неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Прието е, че претенцията е основателна за пълния предявен размер от 8000 лв., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 01.01.2000г. - началната дата на периода на увреждащото действие.
Решението е неправилно в частта, с която лихвата върху главницата е присъдена от датата 01.01.2000г. Както бе посочено по-горе в настоящото решение, когато увреждащото действие не е еднократно, а продължава през определен период от време, лихвата върху обезщетението се присъжда не от началния, а от крайния момент на периода. В настоящия случай този краен момент е датата на подаване на исковата молба – 04.12.09г. В този смисъл следва да бъде изменено и въззивното решение.
Неоснователни са останалите оплаквания в касационната жалба. Исковата молба, по която се е произнесъл съдът, е редовна. Посочени са обстоятелствата, от които произтича предявеният иск, а петитумът е точно формулиран – иска се присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000лв. за периода от 01.01.2000г. до датата на подаване на исковата молба, заедно със законната лихва върху сумата до окончателното и изплащане. Ищецът не е бил длъжен да сочи по основание и размер отделни суми за всяка една от годините на периода, както неправилно поддържа касаторът, нито пък от кой момент претендира лихва за всяка една от сумите по години. Ответникът не е бил възпрепятстван по никакъв начин да направи своевременно възражение за изтекла погасителна давност, отделен е въпросът доколко основателно би било то. Възражението не може да бъде направено за първи път пред касационната инстанция, както неправилно счита жалбоподателят.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №149 от 23.03.11г. по гр.д.№205/11г. на Русенския окръжен съд в частта, с която лихвата върху главницата от 8000лв. е присъдена от датата 01.01.2000г. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Г. А. Г. от [населено място], [улица] да заплати на В. Г. И. от [населено място], [улица], законна лихва върху присъдената сума от 8000лв., считано от 04.12.09г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №149 от 23.03.11г. по гр.д.№205/11г. на Русенския окръжен съд в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: