Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 335   София, 03 юли 2009 година      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 юни две хиляди и девета  година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                    ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                     при участието на секретаря  Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 320/2009 година.       Производството е образувано по жалба на подсъдимия Г. И. П. срещу въззивно решение № 27 от 17.02.2009 год. по в.н.о.х.д. № 651/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, като основание за проверка на въззивния съдебен акт са релевирани процесуална и материална незаконосъобразност. Претендирана е отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт, в пределите на чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение, е потвърдена присъда № 87 от 14.11.2008 год. по н.о.х.д. № 269/2008 год. на Окръжен съд- гр. П., с която е ангажирана наказателната отговорност на Г. И. П. за извършени престъпления по чл.129, ал.1НК и е осъден при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК на една година лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок, по чл.128, ал.2 НК и –наказан при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК – глоба в размер на 1000лв. и по чл.339,ал.1 НК - му е наложено наказание, при условията на чл.55,ал.1,т.2,б”б”НК- глоба в размер на 1000лв. По реда на чл. 301, ал. 1, т.11 и т. 12 НПК, съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски.   Жалбата на подсъдимия е частично основателна, но не по-изложените в нея съображения. Инстанциите по същество са извършили съвкупен анализ на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, като не е игнорирана една част от него/ в каквато насока са наведени съображения в жалбата/. Показанията на пострадалия Р. , тези на М. Г. и Я. Г. , са оценени в контекста на останалите гласни доказателствени източници. Изводите на съдебно-медицинската експертиза, относно вида на телесното увреждане и механизма на причиняването му, корелират изцяло с посочени по горе доказателства, като Инстанционните Съдилища са изложили достатъчно съображения в тази насока. Обясненията на касатора, досежно факта - кой е авторът на инкриминираното деяние, са разгледани на фона на останалия доказателствен материал и не са кредитирани, предвид явното им противоречие с него, включително и с гласните доказателствени източници на информация, ангажирани от него и обясненията на другия подсъдим. Взетото решение на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички правнорелевантни обстоятелства, като са събрани и оценени, както доказателства, които разобличават подсъдимия, така и такива, които го оневиняват. Доказателствата, подкрепящи защитната теза на касатора са проверени съвкупно с останалите и са изложени достатъчно съображения, защо не са получили кредит на доверие. Авторството на деянието и вината на дееца са установени по категоричен и несъмнен начин. Поради това е и несъстоятелен доводът за нарушение процесуалните му права, свързан с неизяснена фактическа обстановка по отношение динамиката на събитията. Аналогичните доводи, изтъкнати във въззивната жалба, по отношение на необсъдени в пълнота показания на част от свидетелите, са отхвърлени аргументирано от Апелативния съд, в съответствие с процесуалните изисквания на чл.339,ал.2 НПК. Неоснователни са доводите, изтъкнати в жалбата за липса на доказателства, относно общността на умисъла, защото гласните доказателствени източници са еднопосочни. Всички участници в побоя са нанесли с голяма сила множество удари с твърди, тъпи предмети, насочени преимуществено към главата на пострадалия, като самият касатор е счупил дори приклада на носената от него пушка. За това и не може да бъде споделено виждането за „ексцес” на умисъла. Изтъкнатите доводи за “необоснованост” на съдебния акт и „непълнота” в доказателствената съвкупност, не подлежат на преценка, защото такива касационни основания няма в посочените в разпоредбата на чл.348 НПК.   При установените фактически положения, въззивният съд е извел правилни и законосъобразни изводи, относно правната квалификация на извършените от подсъдимия деяния по чл.128, ал.1 и чл.339,ал.1 НК. Не може да бъде споделено виждането, че причиненото на Р. телесно увреждане не покрива медико-биологичните признаци на тежка телесна повреда, защото Инстатциите по същество са изградили правните си изводи в синхрон с т.7 на Постановление № 3/79г. на Пленума на ВС. Изслушаната съдебно-медицинска експертиза, е категорична/ в рамките на своята компетентност/, че здравословното състояние на Р. се характеризира с постоянно общо разстройство на здравето, като опасността за живота е реална. Касационният съд не може да се съгласи с правните изводи на Инстанциите по същество, свързани с ангажиране на наказателната отговорност на П. за извършено престъпление и по чл.129, ал.1 НК. Тези изводи са изцяло в противоречие с т.18 от цитираното по горе Постановление № 3 /79г. на Пленума на ВС, според което, „когато с деянието се причиняват на едно лице едновременно две или по-вече различни по вид телесни повреди, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. В този случай не е налице идеална съвкупност, защото обектът на посегателството е един и същ и при съблюдаване на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия”. За това и в тази част, атакуваният съдебен акт подлежи на корекция, като П. следва да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.1 НК. Несъстоятелни са доводите на защитата, свързани с липсата на субективния елемент от престъпния състав по чл.339,ал.1 НК. Подсъдимият е държал пушката, нанасял удари с нея по главата на Р. и заплашвал съпругата му, насочвайки я към нея, което означава, че му е служела не само като „дърво” за удари, но е съзнавал, че същата е огнестрелно оръжие, което може да се ползва по предназначението му. Иззетите по съответния ред боеприпаси, са годни и е безспорно съзнанието, че ги държи без надлежно разрешение. Несериозно, нелогично и неубедително звучи твърдението на П. , че не знае какво е съдържанието на вещ, която се намира в дома му.   Определеното наказание лишаване от свобода, условно, е съответно на степента на обществена опасност на деянието, на извършителя, съобразено със смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, преценени в тяхното съотношение и достатъчно за постигане целите на специалната и генерална превенция. Липсва очевидно несъответствие между извършеното от подсъдимия и наложеното му наказание лишаване от свобода, условно и присъединената глоба за извършеното престъпление по чл.339,ал.1 НК. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че е проявен либерализъм при наказването на П. Но невъзможността да бъде утежнено наказателно правното положение на касатора, поради оправдаването му за извършено престъпление по чл.129 НК и с оглед на това, че причинените други телесни увреждания, следва да се имат предвид при индивидуализиране на наказанието, е обусловена от фактът, че той е иницирал настоящето производство.   По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съдебен акт следва да бъде коригиран само в частта, относно отговорността по чл.129, ал.1 НК.   Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивно решение 27 от 17.02.2009 год. по в.н.о.х.д. № 651/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, в частта, в която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл.129 НК и постановява: Признава подсъдимия Г. И. П. за невинен и на основание чл.304 НПК - го оправдава по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.1 НК. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: