7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
Гр.София, 17.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар ЛИЛИЯ ЗЛАТКОВА
изслуша докладваното от
съдия СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2111/2016 г
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищците Д. Н. Р. и С. Г. С. от А. и ответната банка „Уникредит Булбанк“ АД София срещу Решение № 606/18 юли 2016 г. на Варненския окръжен съд по в.т.д.№ 1926/2015 г. по описа на същия съд. С въззивното решение е отменено решение на Варненския РС в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. и С. Г. осъдителни искове за сумата 10316,11 ЕВРО, платена без основание, и вместо него е постановено осъждане на „Уникредит Булбанк“ АД да им заплати сумата 10316,11 ЕВРО, представляваща общия размер на получени в периода 10.11.2009 г. – 10.10.2014 г. чрез служебно инкасо от разплащателната сметка на ищцата – кредитополучател по договор за кредит № 6876/20.08.2007 г. със солидарен длъжник С. Г. суми без основание ведно със законната лихва от 6.11.2014 г. до окончателното плащане на сумата и е потвърдено в останалата му обжалвана част Решение № 3994/14.10.2015 г. на В. по гр.д.№ 14081/2014 г., с която са отхвърлени като неоснователни обективно съединените установителни искове, предявени от Д. Р. и С. С., за прогласяване нищожност на клаузи от договора за кредит от 20 август 2007 г. – чл. 11.1.1 чл. 11.1.2 и чл.11.1.3 на основание чл.146 ал.1 З. във вр.чл. 143 З.. В касационната жаба на ищците се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно в потвърдителната му част по съображения за нарушение на закона, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Претендира се отмяната му в посочената част и уважаване на установителните искове за нищожност на клаузи от договора за банков кредит.
В жалбата на „Уникредит Булбанк“ срещу въззивното решение в частта с която са уважени осъдителните искове, се поддържа недопустимост поради разглеждане и уважаване на исковете на непредявено основание извън очертания от ищците предмет на спора. В отношение на евентуалност се претендира отмяната му като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от Варненския окръжен съд.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна по изчерпателно изложени съображения в отговорите на касационните жалби.
С определение по чл.288 ГПК, постановено на 19.09.2017 г. по настоящото дело, Върховният касационен съд, състав на Второ т.о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на вероятна недопустимост в частта по осъдителните искове и на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК в останалата му част.
В проведеното на 23 януари 2018 г. открито съдебно заседание ищците-касатори поддържат жалбата си и оспорват жалбата на ответната страна.
Процесуалният представител на банката-касатор поддържа, че решението на въззивния съд е недопустимо в осъдителната му част и моли да бъде обезсилено, а в останалата част – потвърдено поради индивидуално договаряне на клаузите, чиято валидност е оспорена.
Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото с оглед заявените от страните касационни основания и техните доводи, приема следното съобразно правомощията си по чл.290 ГПК:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен начин, че съдържанието на процесния договор е изменено по решение на УС на банката с въвеждане на допълнителна надбавка към договореното възнаграждение за предоставения кредитен ресурс. Договорът за кредит е изготвен предварително като типов договор, но постигнатото между страните съгласие относно приложимия по кредита годишен лихвен процент, формиран като сборна величина от променлив компонент – базов лихвен процент и фиксирана надбавка е ясно изразено в конкретните договорни клаузи и в приложимите Общи условия, при чието действие е сключен процесният договор. Заключил е, че жалбата на ищците съдържа необосновани оплаквания за нищожност на трите клаузи, предвиждащи право на банката едностранно да определя лихвата по кредита и то единствено в посока на увеличаването й.
За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен осъдителният иск, въззивният съд е приел, че банката неправилно е приложила договореното между страните относно реда и начина на връщане на предоставения кредит, упражнявайки право на едностранно погашение по процесното кредитно правоотношение на основата на наличността по банковата сметка на кредитополучателката, за периода от 10.11.2009 г. до 10.10.2014 г. банката се е обогатила неоснователно със сумата 10316,11 ЕВРО, представляваща едностранно инкасирана сума от разполагаемите средства в сметката на ищцата, а не вземане, произтичащо от надплатени лихви. Предявената претенция се основава на стойностна разлика между общо дължимо по договора кредитно салдо и инкасираната от банката стойност. За вземането е приложима общата петгодишна давност, чийто начален момент съвпада според въззивния съд с датата на последната вноска по кредитно правоотношение.
По правния въпрос, по който, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в потвърдителната му част по установителните искове становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
По въпроса, обуславящ изхода на спора по установителните искове – относно приложимостта на основанията за нищожност по чл.143 З. и чл.145 З. спрямо клаузи в договори за банков кредит, предвиждащи възможност за едностранно изменение на договорения лихвен процент от банката при промяна на пазарните условия, е формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, според която клаузи в договори за ипотечен банков кредит, предвиждащи възможност за банката едностранно да увеличава размера на договорения лихвен процент, по принцип са неравноправни. При необявени предварително и невключени в договора ясни правила относно методиката и условията, при които размерът на лихвения процент може да се промени, е налице недобросъвестност при договарянето. Посочването само на фактори, чието изменение не зависи от доставчика на финансовата услуга, не е достатъчно за обосноваване на изменението ако клаузите не съдържат ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по който ще се формира новият лихвен процент – в тоя смисъл Решение № 201/2 март 2016 г. по т.д.№ 2780/2015 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т.д.№ 240/2015 г. на Второ т.о., Р.. № 88 от 4 юли 2018 г. по т.д.№ 1728/2017 г. на І т.о., Решение № 4/2 март 2018 г. по т.д.№ 2371/2017 г. на Второ т.о. на ВКС и др. У. отговор на изведения от ищцците правен въпрос в цитираната практика по чл.290 ГПК, в отклонение на която е постановено обжалваното решение, налага извода за основателност на касационната им жалба.
Процесният договор е сключен от ищците Д. Г. и С. С. – съответно кредитополучател и солидарен длъжник с ответната банка „Уникредит Булбанк“ АД на 20.08.2007 г. при действието на Общи условия по ипотечен кредит на физически лица за 55 000 ЕВРО, платими на 240 месечни анюитентни вноски. Договорът е бил предварително изготвен от банката като типов договор, приложимият по кредите годишен лихвен процент е формиран като сборна величина от два компонента – пазарен /променлив/ компонент, обозначен като базов лихвен процент, равен на индекса едномесечен ЕВРИБОР и фиксиран компонент, обозначен като надбавка, договорен в размер на 2,645 %.
Клаузите на чл.11.1.1, чл. 11.1.2 и на чл.11.1.3, чиято валидност е оспорена, предвиждат съответно едностранно определяне на базовия лихвен процент, представляващ първи компонент, задължителност на новоопределения лихвен процент за кредитополучателя и солидарния длъжник, уведомяването им от банката за изменението и възможност за едностранно увеличаване размера на лихвата по кредита при промяна на пазарните условия. Съгласно клаузата на чл.11.1.3 определеният в чл.4.1. а от договора лихвен процент не се променя освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт. Съгласно заключението на съдебно-счетоводна експертиза на в.л. А. В. в периода 2008 – 2009 г. са извършени 4 увеличения на базисния лихвен процент с 1 % - три от тях са през 2009 г. – съответно на 10 март, на 2 април и на 1 юли 2009 г. Основание на извършените завишения са две основни пазарни обстоятелства – разходи по ликвидността, определени от движение на индекса СУАПИ за кредитно неизпълнение – измерител на кредитния риск и повишаване лихвените проценти по привлечени депозити от предприятия и домакинства, увеличението на размера на възнаградителната лихва е свързано с промяната в пазарните условия, определящи кредитния ресурс на банката. Вещото лице В. е констатирало възстановяване на сумата 462,49 ЕВРО, преизчислена за периода 3.9.2007 г. – 10.10.2014 г. Сумата е постъпила в разплащателната сметка на ищцата на 5.11.2014 г. Изводът на въззивния съд за недействителност на трите клаузи е обоснован с липса на изменение в съдържанието на възнаградителната лихва по решение на УС на банката съобразно предвидената в договора възможност, както и с ясно формирано съгласие относно приложимия по кредита годишен лихвен процент. Неравноправността на клаузите следва да се преценява към момента на сключване на сделката, като се вземат предвид услугата – предмет на договора и обстоятелствата, свързани със сключването му, както и всички останали клаузи, поради което липсата на решения на УС за увеличаване на лихвения процент, взети съобразно предвиденото в трите клаузи, е ирелевантна за спора относно тяхната валидност. От значение е обстоятелството, че клаузите не са индивидуално уговорени, потребителят не е имал възможност да влияе върху предварително изготвените клаузи – част от съдържанието на типов договор. Чрез събраните гласни доказателства не се установява предварително получаване на достатъчно конкретна информация за условията, при които подлежи на изменение възнаградителната лихва. За кредитополучателя липсва яснота относно обективните критерии за изменение на базовия лихвен процент и методиката, по която се определя стойността му. Това създава значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителите във вреда на последните.
Потребителят, който се позовава на неравноправния характер на клаузите, не дължи конкретизиране на твърденията си досежно хипотезите на чл.143 З., с които е налице противоречие. Исковата молба съдържа ясни твърдения за фактически и правни обстоятелства, които изискват проверка на процесните договорни клаузи за несъответствие с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженият на страните и защита на потребителя като по-слаба страна в правоотношението, която не налага извършване или повтаряне на съдопроизводствени действия.
Настоящият съдебен състав приема, че уговорките са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора при липса на яснота относно основанията за едностранно изменение на възнаградителната лихва и обективни критерии за промяна в пазарните условия, които биха ориентирали потребителите за допустимостта на изменението и произтичащите от него икономически последици за тях. В случая императивните изисквания на З. са нарушени, посочената в договора цена на услугата – възнаградителна лихва – може само да нараства.
С оглед изложеното и при недоказано наличие на основания за прилагане на изключенията по чл.144 З. следва да се приеме, че трите клаузи са нищожни и не обвързват страните по сделката. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е потвърдено отхвърлянето на установителните искове и същите следва да бъдат уважени.
ПО ЖАЛБАТА НА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
С исковата молба е предявен частичен иск за сума, платена без правно основание чрез служебно инкасо от разплащателната сметка на ищцата в размер на 1000 ЕВРО, удържани в периода 10.11.2009 г. – 10.10.2014 г. съобразно начина на определяне на лихвения процент. Сумата е получена от банката при начална липса на основание – в размер над договорения. В хода на производството е допуснато увеличение на иска до пълния размер на вземането – 10316,11 ЕВРО. Искът е отхвърлен от първоинстанционния съд по съображения за обусловеност от установителния иск за нищожност на клаузите, предвиждащи възможност за едностранно изменение на лихвения процент от банката.
При разглеждането на въззивната жалба на ищците в частта по осъдителния иск съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес е съобразил наведени с исковата молба факти и се е произнесъл извън очертания предмет на делото, приемайки, че банката се е обогатила неоснователно с процесната сума, упражнявайки право на едностранно погашение по кредитно правоотношение и включване в инкасираната сума едностранно начислявана надбавка към договорения лихвен процент т.н. „премия“ по Решение на УС по протокол № 38/14 октомври 2008 г.
Решението, постановено при съобразяване на ненадлежно релевирани факти от страните, се явява процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване поради подмяна предмета на спора /в тоя смисъл Решение № 225/5 януари 2017 г. на ВКС, Второ т.о., постановено по т.д.№ 3636/2015 г., Р.. По т.д.№ 2806/2015 г. на Второ т.о-. на ВКС и др./.
Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане в обезсилената част по иска с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД от друг състав на Варненския окръжен съд на основание чл.293 ал.4 ГПК във вр.чл.270 ал. 3 изр.3 ГПК и произнасяне по предявения иск, както и по разноските пред настоящата инстанция съгласно чл.294 ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 606/18.7.2016 г. на Варненския окръжен съд, ТО, постановено по в.т.д.№ 1926/2015 г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено Решение № 3994/14 октомври 2015 г. на Варненския районен съд по гр.д.№ 14081/2014 г. по описа на В. по предявени установителни искове и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите на чл.11.1.1,чл.11.1.2 и чл.11.1.3 от договор за кредит № 6876 от 20 август 2007 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, кредитополучател Д. Н. Р.- Г. и солидарния длъжник С. Г. С., на основание чл. 146, ал.1 З. във вр. чл.143 т. 10 З..
ОБЕЗСИЛВА Решение № 606/2018 г. на В., ТО, по т.д.№ 1926/2015 г. в отменително-осъдителната му част по иска, с който "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД е осъдено да заплати на Д. Н. Р. и С. Г. С. сумата 10316,11 ЕВРО и законната лихва върху нея, считано от 6 ноември 2014 г. до окончателното й плащане.
Връща делото за ново разглеждане в посочената част и произнасяне по предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСАДЕТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: