5 Р Е Ш Е Н И Е № 340 гр. София, 15 октомври 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при секретар Марияна Петрова и в присъствие на прокурора Искра Чобанова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 906 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната проверка се извършва по жалба на подсъдимия Д. Г. Г., чрез служебния му защитник адвокат Е. Н. от САК, срещу решение № 137 от 20 април 2015 година на Софийския апелативен съд, НО, 6-ти състав, по внохд № 203 / 2015 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 254 от 24 октомври 2014 година на Софийския градски съд, НО, 27-ми състав, постановена по нохд № 6106 / 2012 година по описа на този съд. Единственият повод за недоволството на подсъдимия Г. от постановеното по отношение на него осъждане, е тежестта на наложеното му наказание, което той намира за явно несправедливо, защото съдът не е отчел надлежно установените по делото смекчаващи отговорността му обстоятелства, свързани със степента му на участие в задружната престъпна дейност, предмет на наказателното производство, като и с количеството и стойността на предмета на престъплението по чл. 354а от НК, определяйки му общо наказание от четири години лишаване от свобода. Възражението ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Свързано с него е и отправеното до ВКС искане е за изменяване на атакувания съдебен акт и намаляване на наложеното наказание на две години лишаване от свобода. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим Д. Г. не участва лично. Представлява се от назначения от ВКС за служебен защитник адвокат А. А. от САК, който поддържа касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Съдебното разглеждане на делото срещу подсъдимия Д. Г., както и преобладаващата част от досъдебното производство, са проведени в негово отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като след отмяна от съда на мярката му за неотклонение, подсъдимият не е намерен на посочените адреси, обявен е за общодържавно издирване, но местонахождението му е останало неизвестно. Първоинстанционният съд е постановил присъда, с която е признал подсъдимия Г. за виновен, както следва: - в това, че за времето от неустановена дата на 2010 година до 15. 11. с. г., в [населено място], в съучастие като съизвършител с В. С., държал подправени парични знаци в големи количества – 78 броя банкноти с номинал 50 евро и 2 броя банкноти с номинал 100 евро, като знаел, че са подправени, поради което и на основание чл. 244, ал. 2 във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, го осъдил на четири години лишаване от свобода, - в това, че за същия период от време и на същото място, в съучастие като съизвършител с В. С., придобил от Б. Б., чрез В. Г., подправени парични знаци в големи количества – 78 броя банкноти с номинал 50 евро и 2 броя банкноти с номинал 100 евро, като знаел, че са подправени, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 2 от НК, го осъдил на четири години лишаване от свобода и - в това, че на 15. 11. 2010 година, в [населено място], без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество – общо 1.84 гр., с различно съдържание на активен компонент – метамфетамин, на обща стойност 46.00 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, предл. 2, алт. 1, т. 1 от НК, го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева. При условията на чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определил на подсъдимия Г. общо наказание в размер на най-тежкото – четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор и към него присъединил наказанието глоба. Зачел е предварителното задържане на подсъдимия Г. и е присъдил направените по делото разноски. В производство, инициирано по жалба на служебния защитник на подсъдимия Г., е извършена въззивна проверка и е постановено атакуваното сега по касационен ред решение, с което присъдата е потвърдена изцяло. По отношение на съучастниците В. Г., Б. Б. и В. С. са одобрени споразумения за решаване на делото и ангажиране на отговорността им. ВКС намира касационната жалба на подсъдимия Г. за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. В рамките на надлежно установените по делото факти и при законосъобразната правна оценка, която им е дадена, наказанието на подсъдимия Г. е индивидуализирано при съобразяване на установените по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК, оценени от съда по действителното им съдържание. Преди всичко, ВКС отразява констатацията си, че в мотивите на присъдата първоинстанционният съд е посочил, че не отчита наличие на смекчаващи отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства и определя размера на наказанията за всяко от престъпленията при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. За престъплението по чл. 244 от НК обаче законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години или средният размер на наказанието е пет години лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК предвиденото наказание е от една до шест години лишаване от свобода и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Наказанията от четири години лишаване от свобода и две години лишаване от свобода за извършените от подсъдимия Г. престъпления са определени очевидно под средния размер на предвиденото в закона, а наказанието по чл. 354а от НК – близо до предвидения в закона минимум от една година лишаване от свобода. Въззивният съд правилно е констатирал и отразил това несъответствие, но е приел, че в този си размер санкциите изпълняват целите на наказанието по чл. 36 от НК за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Г. – извод, който настоящата инстанция споделя. Освен това, констатираното несъответствие несъмнено е в полза на подсъдимия, а касационната проверка се извършва единствено по негова жалба. Данните по делото позволяват направените от въззивния съд изводи за наличие на смекчаващи отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства (л. 15 от решението), като от особено значение е конкретното участие на подсъдимия в задружната престъпна дейност с предмет подправените парични знаци, което участие е значително по-ограничено и с по-ниска степен на интензитет в сравнение с това на останалите съучастници, организирали и активно провели сделката с подправените банкноти. Правилно са оценени от въззивния съд и сравнително неголямото количество наркотично вещество, предмет на престъплението по чл. 354а от НК, и неговата невисока стойност като обстоятелства, които смекчават отговорността на подсъдимия. От друга страна, несъмнено са налице предходни осъждания на подсъдимия Г. с пет влезли в сила присъди, за тежки умишлени престъпления, за които е изтърпявал ефективно наказания лишаване от свобода, най-тежкото от които в размер на пет години. Това обаче очевидно не е повлияло възпитателно и превантивно по отношение на поведението му и не го е мотивирало към спазване на закона и морала. Данните по делото не дават основание за индивидуализиране на наказанията на подсъдимия Г. при условията на чл. 55 от НК, защото не са налице обстоятелства, които да могат да бъдат ценени като изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му. Правилата на чл. 55 от НК се прилагат по изключение, когато случаят е значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав и справедливостта на отговорността би била компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона наказание. Процесният случай не попада в посочената хипотеза и изводите за това намират опора в данните по делото за обстоятелствата, относими по чл. 36 и чл. 54 НК, които са съобразени и оценени обективно. Така че, макар и при не съвсем коректни съображения, изложени в мотивите на присъдата, постигнатият по делото резултат относно тежестта на ангажираната наказателна отговорност на подсъдимия Г. е правилен и законосъобразен и кореспондира с данните за неговата и на деянието обществена опасност и с останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Претендираното от подсъдимия Г. смекчаване на наказателната му отговорност за извършените от него престъпления по чл. 244 и чл. 354а от НК, няма как да бъде удовлетворено, защото не е съответно на данните по делото и на закона. Критерият за справедливост по чл. 348, ал. 5 от НПК не е нарушен. Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 137 от 20 април 2015 година на Софийския апелативен съд, НО, 6-ти състав, по внохд № 203 / 2015 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 254 от 24 октомври 2014 година на Софийския градски съд, НО, 27-ми състав, постановена по нохд № 6106 / 2012 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.