Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 340   София, 03 юли 2009 година      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА            Върховният касационен съд на Република България,  първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 юни две хиляди и девета  година, в състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ   ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ИВЕТА АНАДОЛСКА       при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 278/2009 година.       Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия Г. А. Г. срещу въззивно решение № 30/ 13.03.2009 год. по в.н.о.х.д. № 451/2008 год. на Варненския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия, като основание за проверка на въззивното решение, са посочени всички основанията по смисъла на чл.348, ал.1НПК. Отправено е искане в алтернативна даденост за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, респ.-упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.последно НПК. Делото е разгледано от касационната инстанция в отсъствието на подсъдимия Г. А. Г., при условията на чл.353,ал.3пр.ІІ-ро НПК, защото същият не е намерен на посочения от него адрес. Служебно назначения защитник е поддържал жалбата на Г. само по отношение на основанието по чл.348,ал.1,т.3 НПК, но настоящият съдебен състав счита, че на обсъждане подлежат и останалите, релевирани с жалбата касационни основания, предвид липсата на данни за действителната воля на сезиращия тази инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.   Върховният касационен съд на Република България, като съобрази становището на страните и провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение, е потвърдена присъда № 104/ 31.10.2007 год. по н.о.х.д. № 968/2007 год.на Варненския окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Г. А. Г. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б”в”НК и във вр. с чл.54 НК – му е наложено наказание две години лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от четири години. На основание чл.343г НК е наказан и с лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Делото е за втори път пред касационната инстанция, след отменително решение № 429/28.10.2008год. по н.д №.465/08год. на трето НО на ВКС на РБ.   Жалбата на подсъдимия е неоснователна. В рамките на своята компетентност, Съдилищата са положили в достатъчен обем усилия за разкриване на обективната истина, по смисъла на чл.13 НПК. Не са останали неизяснени факти и обстоятелства, релевантни за делото, с което да са ограничени процесуалните права на Г. В изпълнение указанията на ВКС на РБ, дадени в отменителното решение, относно скоростта, с която се е движел процесният автомобил, е изслушана допълнителна комплексна медико-автотехническа експертиза, категорична в изводите си, че първоначалната скорост на превозното средство, в момента, в който е започнал да криволичи по пътя, както и при удара в първото дърво извън него, не може да се установи, поради липсата на обективни находки, но ударът във второто дърво е със скорост 128 км/ч. Инстанциите по фактите са подложили на съвкупен и прецизен анализ събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал и извели верни фактическите и правни изводи. Показанията на свидетелите Д, последователни, логични и взаимно допълващи се по своята същност, са оценени на фона на авто-техническа и съдебно медицински експертизи. Липсва нарушение на чл.107, ал.5 НПК. Изложени са в достатъчен обем съображения при отхвърляне защитната теза на касатора, че пострадалата К. е дръпнала волана, за да избегне удар в товарен автомобил, какъвто очевидците не са възприели на пътя, а са се почувствали застрашени именно от превозното средство, управлявано от Г. Нещо по-вече-свидетелите са наблюдавали преминаване от едната лента в другата на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, преди той да напусне пътното платно, поради което защитната му версия за извършване на „спасителна маневра”, не намира опора в доказателствената съвкупност. Твърденият от подсъдимия факт в неговите обяснения, свързан с оказване на помощ на пострадалата от пътнотранспортното произшествие, е ирелевантен, защото помощ се оказва на живо лице, а според експертите смъртта на К. е била почти мигновена.   Въз основа на възприетата фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Подсъдимият е осъществил престъпния състав по чл.343,ал.1,б”в”НК, защото при управление на МПС, в нарушение на правилата за движение по пътищата – на разпоредбата на чл.20, ал.1 и чл.21,ал.1 ЗДП, по непредпазливост е причинил смъртта на К. Въззивната инстанция, в унисон с процесуалните си задължения, визирани в чл.339, ал.2НПК, е отхвърлила аналогичните възраженията, изтъкнати от подсъдимия във въззивната му жалба, относно допуснатите от него нарушения на правилата за движение при управление на МПС и причинната връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. Аргументирано Апелативният съд е посочил, че правилно деянието на подсъдимия е квалифицирано по на чл.343,ал.1”б”в” НК. Несъмнено подсъдимият при управление на моторно превозно средство, се е движел със скорост, далеч надвишаваща разрешената за този пътен участък и не е контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство. Виновното нарушение на правилата за движение по пътищата, е в пряка причинна връзка с причинените съставомерни последици-смъртта на Н. К.   Наложеното наказание лишаване от свобода е справедливо определено, при условията чл.54 НК. Трудовата ангажираност на подсъдимия, добрите характеристични данни, обстоятелството, че полага грижи за малолетното дете, родено от съвместното му съжителстване с пострадалата, в достатъчна степен са оценени от Апелативния съд. Не може да бъде удовлетворено искането за смекчаване наказателно-правното положение на касатора, защото с този вид, размер и начин на изтърпяване на наказанието, се постигат целите му в личен и обществен план. Настоящият състав възприема за верни изводите на Апелативния, че с условно осъждане ще бъде постигнат поправителния, превъзпитателен и възпиращ ефект на наказанието спрямо дееца. Определеното по чл.343г НК наказание е съобразено с липсата на предходни наказания по административен ред.   По изложените съображения, жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а въззивното решение - в сила като правилно и законосъобразно.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 30/ 13.03.2009 год. по в.н.о.х.д. № 451/2008 год. на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: