4 Р Е Ш Е Н И Е № 460 гр. София, 30.11.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и дванадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1500 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. А. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Т. П., против въззивното решение № 1133 от 14 юли 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1614 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г., с което е отменено решение № 1067 от 28 март 2011 г., постановено по гр.д. № 10278 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2010 г. и вместо него са отхвърлени предявените от А. искове против [фирма] за признаване на незаконно и отмяната на уволнението на А., за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност и за заплащане на 10448,76 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. Касационното обжалване е допуснато с определение № 884 от 20 юли 2012 г. поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса законосъобразно ли е уволнението на служител поради съкращаване в щата на дружеството, извършено преди утвърждаването и влизането в сила на новото щатно разписание. С обжалваното решение въззивният съд приема, че видно от новото щатно разписание на дружеството, в сила от 20 май 2010 г., след съкращаването действително не е налице щатна бройка за длъжността на касатора в [населено място] и съкращението е реално. Уволнението е извършено със заповед № 1608 от 26 април 2010 г., считано от 3 май 2010 г. Според обвързващото разрешение, дадено от ВКС в решение № 232 по гр.д. № 871/2010 г., ІV г.о., съкращаване на щата означава фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка. С друго свое задължително за прилагане решение – решение № 163 по гр.д. № 1062/2011 г., ІІІ г.о., по въпроса относно момента, към който следва да се счита осъществено основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение „съкращаване на щата” - дали това е решението на работодателя за съкращаване на щата или утвърждаване и влизане в сила на новото щатно разписание, който по същината си е същият, разглеждан в настоящото производство, ВКС приема, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ – „съкращаване на щата”, възниква тогава, когато премахването на трудовата функция е реално, което налага извършване на съответни промени в щатното разписание – решение на компетентния орган за промяна на щата, утвърждаване от същият орган на щатното разписание, съдържащо датата, от която то влиза в сила и влизане в сила на щатното разписание, обективиращо измененията в щата след посочената дата. Предвид посочените съображения следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение е неправилно. Касационната жалба е основателна. Безспорно е между страните, че трудовото правоотношение между тях за заеманата длъжност „търговски супервайзор – P., код по НКПД 1233 6004, дивизия P&G” е прекратено считано от 3 май 2010 г. Като основания за незаконосъобразност на уволнението ищецът сочи липса на упражнено законно право, липса на реално съкращаване в щата и допуснати нарушения при подбора. Решението на управителя на дружеството за съкращаване в щата е взето на 15 април 2010 г., а новото щатно разписание, представено от ищеца, е в сила от 20 май 2010 г. и в него длъжността на ищеца за [населено място] не съществува. Друго щатно разписание, предхождащо момента на уволнението и предвиждащо съответното изменение в щата, не се представя. Уволнението предхожда основанието „съкращаване в щата” въз основа на което е извършено, или фактическият състав по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ не е бил налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, предвид влизането в сила на щатното разписание на 20 май 2010 г. Ето защо следва да се приеме, че уволнението е незаконно на посочено от ищеца основание, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, както и искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, то касационният съд постановява ново решение по спора при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК. Според уговореното в трудовия договор, брутното трудово възнаграждение на ищеца се формира от месечното основно трудово възнаграждение и увеличението за прослужено време. Брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 225, ал. 1 КТ включва елементи на трудовото възнаграждение с постоянен характер – в случая това са основна заплата и допълнително възнаграждение за прослужено време. Следва да се приеме, че в брутното трудово възнаграждение не следва да се включва сумата, изплащана за доплащане за резултати – 1097,43 лв., тъй като това плащане няма постоянен характер и се изплаща за постигнати резултати по преценка на работодателя. За последния отработен месец ищецът е получил брутно трудово възнаграждение, база за изчисляване на обезщетението съобразно т. 5.3 от трудовия договор, в размер на 687,86 лева. Безспорно е, че след уволнението за съответния период ищецът е останал без работа. При тези данни следва да се приеме, че работодателят дължи на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 4127,16 лева. Работодателят е направил възражение за прихващане на дължимото обезщетение със заплатените обезщетения по реда на чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ. Това възражение е сторено с отговора на исковата молба, който обаче е изпратен след изтичането на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, без да са налице особени непредвидени обстоятелства, както е заявено от процесуалния представител на работодателя в съдебното заседание от 10 март 2011 г. Ето защо по силата на чл. 133 ГПК това правопогасяващо възражение не следва да се взема предвид. На касатора следва да се присъдят сторените разноски по спора общо в размер на 1650 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС държавна такса по уважените искове в общ размер на 245,09 лева, както и 40 лева за възнаграждение на вещо лице по сметка на районния съд в [населено място]. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 1133 от 14 юли 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1614 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на В. А. А., ЕГН [ЕГН], сторено със заповед № 1608 от 26 април 2010 г. и отменя същата заповед. ВЪЗСТАНОВЯВА В. А. А., ЕГН [ЕГН], на заеманата преди уволнението длъжност „търговски супервайзор – P., код по НКПД 1233 6004, дивизия P&G”. ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], район С., [улица], № 161, представлявано от Н. К., да заплати на В. А. А., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 4, ап. 25, сумата от 4127,16 (четири хиляди сто двадесет и седем цяло и шестнадесет стотни) лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от 30 юни 2010 г., до окончателното изплащане на сумата, като над присъдения размер до предявения от 10448,76 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен. ОСЪЖДА [фирма], с посочен адрес, да заплати на В. А. А., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, сумата от 1650,00 (хиляда шестстотин и петдесет) лева разноски по делото. ОСЪЖДА [фирма], с посочен адрес, да заплати по сметка на ВКС държавна такса по уважените искове в размер на 245,09 (двеста четиридесет и пет цяло и девет стотни) лева. ОСЪЖДА [фирма], с посочен адрес, да заплати по сметка на районния съд в [населено място] сумата от 40,00 (четиридесет) лева възнаграждение за вещо лице. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: