О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 468   София, 28.07.2009 г.                 Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и девета година в състав:         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА             ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА               ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА     при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. дело № 135/2009 г.     Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Е” А. гр. С., чрез процесуалния му представител адв. С от АК гр. П., срещу определение № 3* от 15.12.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с., постановено по ч. гр. д. № 3 192/2008 г., с което се потвърждава определение от 24.10.2008 г. на П. Д. – съдия по вписванията при РС гр. П., с което се извършва отказ за вписване в книгите за вписвания при Служба за вписвания при РС Пловдив за промяна в обстоятелството кредитор по обезпечено с Договор за особен залог от 24.01.2002 г., вписан във вх. рег. под № 1 039/26.01.2007 г., №2, т. І Сл.вп. при РС Пловдив вземане от длъжника „Е” А. /в несъстоятелност/, като на мястото на досегашния кредитор бъде вписан „Е” А. , съгласно договор за прехвърляне на вземането от 09.01.2008 г. В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за незаконосъбразност на обжалваното определение, като жалбоподателят счита, че приетото от въззивния съд, че следва да се откаже вписване на обстоятелството за промяна на кредитора, което вземане е обезпечено с договор за особен залог, е неправилно. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са изложени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за приложното поле по т. 2 е представено копие от определение № 3 050/26.11.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 3 191/2008 г. освен това жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Същият моли да бъде отменен атакувания съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Частната касационна жалба е постъпила в регистратурата на Пловдивския окръжен съд на 11.02.2009 г. и по аргумент от § 2, ал. 11 от ПЗР на ГПК (нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) същата следва да бъде разгледана по реда, предвиден в новия ГПК. Подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил отказа на съдията по вписвания като е приел, че не са налице основанията на по чл. 22а от Правилника за вписвания, за извършване на вписване в книгите за вписвания при Служба по вписванията гр. П., на промяна в обстоятелството кредитор по обезпеченото с особен залог върху търговско предприятие вземане, тъй като представеното удостоверение изх. № 20080915121732/15.09. 2008 г. на Агенция по вписванията не отговаря на изискванията на чл. 6 от ПВ, което е и заверено от АВ. Предвид строго формалния характер на регистърното производство, ПОС счита, че не е налице законово основание за разширително тълкуване на чл. 22а от ПВ и съдията по вписвания не може да прави преценка на други писмени доказателства въз основа на които да разпореди вписване на обстоятелства в имотния регистър. Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, извън тези по т. 1 или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, но касационното обжалване следва да се допусне по т. 2, тъй като от представеното определение на Пловдивския окръжен съд е видно, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата. Разгледана по същество частна жалба е основателна. Съгласно чл. 22а, ал. 1 от Правилника за вписванията, вписването на залог върху търговско предприятие (чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ) се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от Служба за вписванията, в чийто район се намира недвижимия имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие, чрез подреждане в книгата по чл. 33, б.”д” на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания.достоверението трябва да отговаря на изискванията на чл. 6 от ПВ. С подаването на молбата с вх. № 75/24.10.2008 г. от „Е” А. гр. С., на осн. чл. 22а от Правилника за вписванията е представено и удостоверение с изх. № 20080915121732/15.09.2008 г. от търговския регистър към Агенцията за вписване, че прехвърленото вземане, което е обезпечено с особен залог, е вписано в търговския регистър към Агенцията по вписване по партидата на „Е” А. гр. П. несъстоятелност/. Освен това молителят (жалбоподател в настоящото производство) е представил и 2 броя нотариално заверени преписи от Договор за прехвърляне на вземане от 09.01.2008 г., с нотариална заверка на подписите на страните върху него - рег. № 3 115/30.05.2005 г. и рег. № 9 457/14.08.2008 г. на Нотариус с № 509 на Нотариалната камара и 1 брой заверен препис от търговския регистър към Агенцията по вписване от договора за прехвърляне на обезпеченото със залог върху търговско предприятие на „Е” А. /в несъстоятелност/ вземане от кредитора „А” ООД на новия кредитор „Е” АД. Към молбата не било представено удостоверение по чл. 22а от ПВ в оригинал или в нотариално заверен препис, което според твърденията на дружеството – жалбоподател било по причина, че в информационната система на търговския регистър липсвала нарочна бланка за това удостоверение – за това им били дадени устни обяснения от ТР, но по делото няма данни за направен писмен отказ от страна на търговския регистър за издаване на удостоверение по чл. 22а ПВ. Настоящият съдебен състав на ІІ ТО, ВКС приема следното: В конкретния случай е безспорно, че обезпеченото с особен залог върху търговско предприятие на „Е” А. (в нестъстоятелност) вземане е прехвърлено от „А” ООД на друг кредитор – „Е” А. с договор за цесия от 09.01.2008 г., е било вписано в търговския регистър съгласно чл. 2 от Закона за особените залози, и това е видно от удостоверение с изх. № 20080915121732/15.09.2008 г., издадено от Агенция по вписванията. Освен това Агенцията по вписвания е извършила заверка на въпросния договор за прехвърляне на вземането от 09.01.2008 г., като върху първия лист е поставен печат на Агенцията по вписване – Служба по регистрация гр. П., а на всички останали листи от договора е поставен печат на агенцията, ведно с подпис на длъжностното лице. От представените по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че обезпеченото с особен залог върху търговско предприятие на „Е” А. (в несъстоятелност) вземане е прехвърлено от „А” ООД на „Е”, е било вписано в ТР, съгласно изискванията на чл. 2 от ЗОЗ. Вярно е, че представеното от молителят /жалбоподателя в настоящето производство/ удостоверение, издадено от Агенцията по вписвания няма характер на такова по чл. 22 а от Правилника за вписванията, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 6 от Правилника за вписванията, но изискванията на последното за посочване на имена, адрес, седалище, дата и място на издаване на акта, както и описание на имота, се преодолява с данните съдържащи се в договора от 09.01.2008 г., който освен че съдържа посочените данни, е заверен и от Агенцията по вписвания. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че представените от молителя доказателства съдържат достатъчно данни, за да обосноват извода, че и без представяне на оригинално удостоверение по чл. 22 а от ПВ, следва да се извърши вписване на заявеното за вписване обстоятелство.   Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение     О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3* от 15.12.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с., постановено по ч. гр. д. № 3 192/2008 г. ОТМЕНЯ определение № 3* от 15.12.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с., постановено по ч. гр. д. № 3 192/2008 г., както и оставено с него в сила определение от 24.10.2008 г. на П. Д. – съдия по вписванията при РС гр. П., с което е отказано вписване в имотния регистър на промяна в обстоятелството кредитор по обезпечено с Договор за особен залог от 24.01.2002 г., като на мястото на досегашния кредитор бъде вписан „Е” А. , съгласно договор за прехвърляне на вземането от 09.01.2008 г. ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Районен съд гр. П. за извършване на исканото вписване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: