Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1

гр. София, 04.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 2390/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Агрофарм“ ООД, гр.Пазарджик, чрез процесуалния му представител адвокат С. Й., срещу въззивно решение № 30/04.02.2020г. по гр. д. № 893/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за наличие основанията по чл.280,ал.1, т.1 – т.3 ГПК, както и по чл.280,ал.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставят се въпроси /доуточнени съгласно т. 1, ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС/, а именно : 1.Следва ли въззивният съд да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение, поради неправилно конституиране на страните в делбения процес, когато разпореждането със спорното право е извършено между съделителите /съсобствениците/ на делбения имот в първата фаза на делбата и приобретател е съделител, а не трето на делото лице. Приложим ли е в този случай чл.226 ГПК /сочи се противоречие с ТР№3/19.12.2013г. по тълк.д.№3/2013г., ОСГК, ВКС; 2. Допустимо ли е произнасянето на въззивния съд по непредявени във въззивната жалба искания и по ненаправено от страната възражение по чл.76 ЗН чрез тълкуване волята на страната и даване указания на първоинстанционния съд. Приложени са решения на ВКС с твърдение, че обжалваното им противоречи.Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответниците по касация К. И. Г., Й. И. Г. и П. К. В. не изразяват становище по реда на чл.287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение №1349/2019г. по гр.д.№ 4907/2018г. на Пазарджишкия районен съд, с което е допусната делба между К. Г., Й. Г., П. В. и "Агрофарм" ООД на недвижим имот:- ПИ № * в землището на [населено място], с площ от 3 дка, представляващ нива, осма категория, м. "М.“ /подробно описан/, при квоти : 5/8 ид.ч. за "Агрофарм" ООД и по 1/8 ид.ч. за К. Г., Й. Г. и П. В.. Делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Въззивният съд е посочил, че във въззивната жалба оплакванията са за това, че в исковата молба дружеството невярно твърди, че е правило многократни опити да постигне споразумение с наследниците за изкупуване на имота. Това не отговаряло на истината, тъй като никой не е правил опит да се свърже с жалбоподателите.Първоинстанционният съд не е обърнал внимание на факта, че в деня на дарението – 11.05.2017 г. същият наследник-дарител, е сключил с дружеството още две сделки да продажба на по 1/8 ид.ч. чрез пълномощно от други двама наследници, което поставя под съмнение дали реално има извършено дарение. Междувременно в делбения имот е констатирано незаконно строителство, което неправилно е игнорирано като ирелевантно за спора. Искането е първоинстанционното решение за допускане на съдебна делба да бъде отменено и такава да не бъде допускана, докато имотът не бъде възстановен във вида преди застрояването. От фактическа и правна страна въззивният съд е приел, че ищецът "Агрофарм" ООД твърди, че е собственик на 1/2 ид.ч. от процесната нива : ПИ №* с площ от 3 дка като придобил правото на собственост както следва: 1/8 ид.ч. - по силата на договор за дарение, оформен с нот.акт № 184/17 г., 3/8 ид.ч. - по силата на договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 185/17 г. Имотът бил собственост на Й.Л.Г., починал на 03.07.1969 г., а посочените ид.ч. от него ищецът придобил от част от наследниците на Г.. Ответниците също са наследници и като такива притежават общо 1/2 ид.ч. Страните не могли да постигнат споразумение за доброволна делба, поради което се иска допускане извършването на съдебна делба. В отговора по чл.131 ГПК ответникът Й.И.Г. е твърдял, че едва на 24.02.2019 г. разбрал за сделките с недвижимия имот, предмет на делото. Производството е образувано на основание чл.341 ГПК за делба на наследствен имот, но управителят на дружеството не е наследник, а освен това в един и същ ден са извършени три сделки – две покупко-продажби и едно дарение на идеални части от същия имот, като дарението е първо. По този начин се заобикаля изискването идеалните части да бъдат предложени първо на останалите съсобственици и едва тогава на трето лице. С допълнителна молба от 12.04.2019 г. ответникът е уведомил съда, че в имота се извършвала незаконна строителна дейност от страна на дружеството-ищец. С определение от 18.06.2019 г. първоинстанционното производство е прекратено по отношение на ответницата Е. Р., тъй като в хода на процеса тя е продала на ищеца притежаваните от нея 1/8 ид.ч. от имота.В отговора по чл.131 ГПК ответницата П.В. е заявила, че едва на 24.02.2019 г. разбрала за сделките с недвижимия имот, предмет на делото,оспорва иска и отказва да бъдат извършвани правни действия с имота.
Въззивният съд е приел, че наследници на бившия собственик на имота Й. Л. Г. са К. Г., Й. Г., В. С., Й. С., С. Ш., М. Ш., П. В. и Е. Р. Имотът е възстановен с решение на ПК-Л. № 34-ЛЛ/2000 г. като ПИ № * в землището на [населено място], с площ от 3 дка, представляващ нива, осма категория. Посочените транслативни сделки са установени от приетите по делото нотариални актове за дарение и покупко-продажба, сключени на 11.05.2017 г. - преди подаване на исковата молба. На 08.05.2019 г. - в хода на процеса, с договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 137/19 г. ответникът Е. Р. също е продала на ищеца собствената си 1/8 ид.ч. от имота и с протоколно определение производството по делото по отношение на нея е прекратено поради оттегляне на исковата претенция. Определението не е обжалвано. При тези данни въззивният съд е приел,че първоинстанционното решение е недопустимо поради неправилно конституиране на страните. За правилното конституиране на страните в делбеното производство съдът следи служебно под страх от това да бъде обявена за нищожна делбата, извършена без участието на един от задължителните другари в процеса. По делото е налице разпоредителна сделка, извършена при наличието на висящо делбено производство в първа фаза.Въззивният съд се е позовал на ТР № 3/19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г., ОСГК и е приел, че при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, какъвто е настоящият случай, се прилага разпоредбата на чл.226 от ГПК /чл.121 ГПК отм./. Лицето, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първа фаза на делбата след предявяване на иска за делба, може да участва като главна страна в производството като замести своя праводател със съгласие на всички съделители или да встъпи главно по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК отм./ в първа или втора фаза на производството. След влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК отм/. Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата, независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът, а постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя по въпроса дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя. В случая съделителката Е.Р. се е разпоредила със своята част от имота по време на процеса във фазата по допускане на делбата. При това положение независимо, че сключила договор за покупко-продажба с ищеца, тази съделителка е трябвало да продължи да участва в производството, за да могат валидно да настъпят последиците от сделката след прекратяване на съсобствеността. С тези съображения въззивният съд е приел обжалваното пред него решение за недопустимо, което следва да бъде обезсилено, тъй като констатираните нередовности не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция - първоинстанционното решение е постановено без участието на съделителката Руска, която на основание чл.226, ал.1 ГПК трябва да продължи участието си в процеса. По тази причина делото следва да бъде върнато на районния съд, който и да уточни дали съделителят Г. прави възражение по чл.76 ЗН и ако това е така, страните да бъдат конституирани съобразно нормите на чл.75 и чл.76 ЗН. В тази връзка са изложени съображения от въззивния съд, че в отговора по чл.131 ГПК ответникът Г. възразил, че производството е образувано на основание чл.341 ГПК за делба на наследствен имот, но управителят на дружеството не е наследник, т.е. било налице противоречие. Той е твърдял също, че в един и същи ден са извършени три сделки – две покупко-продажби и едно дарение на идеални части от същия имот, като дарението е първо и по този начин се заобикаля изискването идеалните части да бъдат предложени първо на останалите съсобственици и едва тогава на трето лице, каквото бил ищецът. По тези причини трябва да се изследва въпросът, дали не се прави възражение по чл.76 ЗН.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са налице допълнителни основания от кръга на визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 – т.3 ГПК. Въпросът следва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Касационно обжалване следва да се допусне по първия въпрос дали въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение, когато разпореждането със спорното право е извършено между съделителите /съсобствениците/ на делбения имот в първата фаза на делбата и приобретател е съделител, а не трето на делото лице, за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с приетото в ТР№3/19.12.2013г. по тълк.д.№3/2013г., ОСГК, ВКС. Вторият въпрос, касаещ дейността на въззивната инстанция, не предпоставя самостоятелно допускане касационно обжалване на въззивното решение и по него касационната инстанция ще изложи мотиви в решението си с оглед конкретните данни по делото.
На касатора следва да се укаже необходимостта да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №30/04.02.2020г. по гр. д. № 893/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
УКАЗВА на „Агрофарм“ ООД, гр. Пазарджик, да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лева и да представи вносен документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: