РЕШЕНИЕ № 110 гр. София, 21.03.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Илияна Петкова в присъствието на прокурор Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 94/2023 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура - София срещу решение № 349/23.11.2022 г. на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, четвърти състав по ВНОХД № 831/2022 г. по описа на Апелативен съд – София. В касационния протест се изтъкват аргументи за това, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Сочи се, че в нарушение на чл. 14 НПК съдът не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и в нарушение на чл. 13 НПК не е взел всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Така въззивният съд е достигнал и до неправилни правни изводи. Изтъква се, че нарушаването на принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК е довело и до неправилно приложение на закона. Развиват се доводи, че въззивната инстанция е преповторила съображенията на първостепенния съд както по отношение на доказателствения анализ, така и по отношение на правните изводи и така не е проявила нужната критичност към съдържанието на първоинстанционния съдебен акт. Сочи се, че неправилно не са били кредитирани показанията на основания свидетел по делото - Т. Ч., а е дадена вяра на обясненията на подсъдимата и на показанията на св. В. М.. Според прокурора не могат да се направят и категорични изводи за това, че подс. Г. П. е заплатила изтеглената сума от 4800 лева за погребението на А. Ч., защото липсват фактури, касови бонове или разписки. Изтъква се, че е спорно и обстоятелството доколко подсъдимата и починалия А. Ч. са живели на семейни начала. Навеждат се и доводи, че в настоящия казус има и морална страна, тъй като всеки един юрист трябва да прояви доблест и чест и да изпълни коректно задълженията си. В заключение прокурорът счита за неправилни изводите на въззивния съд, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, защото конкретното деяние и деец се отличават със завишена степен на обществена опасност. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение на Апелативен съд – София и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По делото е постъпило възражение срещу депозирания протест от адв. Р. Г., защитник на подс. Г. П., в което се развиват доводи че касационният протест е неоснователен, а решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Изтъква се, че въззивната инстанция не е допуснала твърдените от прокуратурата съществени процесуални нарушения по чл. 13 и чл. 14 НПК, тъй като вътрешното убеждение на съда е формирано след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, а прокуратурата изобщо не е посочила конкретно какви мерки не е взел съда, за да обезпечи разкриването на обективната истина. Излагат се и съображения, че Софийският апелативен съд е взел предвид всички свидетелски показания, обясненията на подсъдимата и писмените доказателствени източници и въз основа на техния пълноценен анализ е достигнал до верни фактически и правни изводи. Развиват се доводи за това, че не е допуснато нарушение на закона и въззивната инстанция правилно е приела, че в конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа, депозирания протест по изложените в него съображения и предлага решението на въззивния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Сочи, че протестираното решение е постановено при нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъква, че Софийският апелативен съд не е извършил пълно, всестранно и обективно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, което повлияло при формиране на вътрешното му убеждение и което е израз на допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Подчертава, че въззивната инстанция не е направила самостоятелен анализ на доказателствата и почти изцяло е преповторила доводите на първостепенния съд, като е достигнала до неправилни фактически изводи и не е приложила правилно закона. Прокурорът счита, че доказателствената съвкупност е тълкуване превратно и едностранчиво и без основание е прието, че престъпното деяние на подсъдимата е малозначително. Развива доводи, че неправилно не са били кредитирани показанията на св. Т. Ч. и неговата майка – св. С. Ч., а безкритично е дадена вяра на обясненията на подсъдимата, които не се подкрепят от останалите доказателствени източници. В заключение счита, че са налице касационните основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Защитникът на подс. Г. П., адв. Р. Г. излага аргументи, че не са налице претендираните от прокуратурата съществени процесуални нарушения по чл. 13 и чл. 14 НПК. Подчертава, че не е вярно, че въззивният съд е пренебрегнал показанията на св. Т. Ч., а напротив той се е позовал на неговите показания. Сочи, че съдът не е кредитирал показанията на посочения свидетел единствено във връзка с размера на сумата, която е платена за погребението. Развива доводи, че въз основа на правилно установената фактология по делото, въззивният съд е достигнал и до верни правни изводи и с основание е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. В заключение моли атакуването решение да бъде потвърдено, а касационният протест да бъде оставен без уважение. Подс. Г. П. в лична защита поддържа казаното от нейния защитник. Сочи, че и пред двете инстанции подробно е разказала за съвместния си живот с покойния А. Ч. в продължение на 20 години, за желанието й да му организира достойно погребение, както и че за това не е могла да разчита на никого. Развива и доводи във връзка с несъгласието си със залегналите в касационния протест твърдения за това, че поведението й в значителна степен е морално укоримо. Заявява, че не се признава за виновна и, че не е имала умисъл да извърши престъпление против финансовата и кредитната система. В последната си дума подс. Г. П. изтъква, че не се счита за виновна, тъй като е изпълнила моралния си дълъг да погребе достойно любимия си човек. Заявява, че вярва в справедливостта на българския съд. Моли атакуването въззивно решение да бъде потвърдено, а касационният протест да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 62 от 11.05.2022 г. по НОХД № 4015/2021 г., Софийски градски съд, НО, 11-ти състав е признал подс. Г. С. П. за невиновна за това, че за времето от 25.11.2017 г. до 30.11.2017 г. в [населено място] и в [населено място], като посредствен извършител, посредством В. М. М. с ЕГН [ЕГН], при условията на продължавано престъпление, като с повече от две деяния, а именно дванадесет деяния, които поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, да е използвала дванадесет пъти платежни инструменти - банкови карти с № /номер/ и № /номер/, издадени от Банка /банка/ на името на А. И. Ч. /починал на 19.11.2017 г./, без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. - майка, като на различни АТМ устройства в [населено място] и в [населено място] да е осъществила транзакции за сумата от общ размер на 4800 /четири хиляди и осемстотин/ лева, /като подробно са описани дванадесетте деяния в обвинителния акт и присъдата/ - престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК във връзка с чл.304 от НПК във връзка с чл. 9, ал. 2 от НК я е оправдал по повдигнатото обвинение. Въззивното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура, в който се посочва, че съдебния акт е неправилен и незаконосъобразен. С решение № 349 от 23.11.2022 г. на Апелативен съд – София, Наказателно отделение, четвърти състав по ВНОХД № 831/2022 по описа на съда, присъда № 62 от 11.05.2021 г. на СГС, НО, единадесети състав по НОХД № 4015/2021 г. е била потвърдена. Касационният протест е допустим, но разгледан по същество е неоснователен. Оплакването в касационния протест е свързано с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В касационния протест най-общо се поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, че материалния закон не е приложен правилно и без основание е прието, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че възприетата от Апелативен съд – София фактическа обстановка, е правилно установена и то след обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и при критичен анализ на доказателствените източници. Въз основа на прецизно установената фактология са изградени и верни правни изводи за малозначителността на деянието. Неоснователно е оплакването за допуснати при разглеждането на делото съществени нарушения на процесуалните правила. Обективно не се установяват никакви пропуски и мотивите на въззивния съд отговарят на процесуалния стандарт. Извършен е прецизен анализ на доказателствените източници от страна на Софийския апелативен съд. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че решаващият въззивен съд е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички писмени и гласни доказателства и доказателствени средства - приложените по делото документи, показанията на свидетелите М., П., С., М., Т. Ч. и С. Ч., обясненията на подсъдимата. Обсъдени са и заключенията на приетите по делото експертизи, които също допринасят за разкриване на обективната истина. Не е пренебрегната двояката природа на обясненията на подсъдимата - доказателствено средство и средство за защита. Това е така, тъй като след анализ, оценка и съпоставка с останалите доказателствени източници, с основание е дадена вяра на обясненията на подс. Г. П., поради тяхната последователност, безпротиворечивост и логичност. Освен това те са в синхрон и с останалите гласни доказателствени средства и взаимно се допълват от тях. Различие, и то частично, е налице единствено между обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите Т. Ч. и С. Ч., които също имат интерес от изхода на делото. По отношение на сумата, която е заплатена за погребението, то е очевидно от приложеното по делото клиентска поръчка, че погребението е било на стойност 8330 лв. и че на тази поръчка, като лица за връзка са били посочени подс. Г. П. и св. В. М.. Безспорно е установено и че подсъдимата и починалия А. Ч. са живеели на семейни начала около двадесет години. За всички важни за предмета на доказване факти и обстоятелства инстанционните съдилища са изложили подробни съображения за това чии свидетелски показания кредитират, в кои части и по какви причини. Фактическите им констатации действително са идентични, като сходен е и доказателствения анализ, но това до голяма степен е неизбежно, когато фактическата обстановка по делото не особено спорна и доказателствените източници не могат да бъдат анализирани по много по-различен начин. В настоящия казус доказателствата и доказателствените средства са интерпретирани вярно, обсъдени са в тяхната съвкупност и взаимна връзка, според тяхната информативност и според действителното им съдържание. С оглед на изложеното касационната инстанция намира за неоснователно възражението, залегнало в касационния протест, че въззивният съд е подходил безкритично при проверката на първоинстанционния съдебен акт. След като въззивната инстанция е проверила изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирала е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и експертните заключения, към нея не може да бъде отправен упрек, че не е формирала вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. Софийският апелативен съд не е подходил безкритично към събраните гласни доказателствени средства и писмените доказателствени източници, дал е отговор на всички възражения. Именно чрез задълбочен, пълноценен и прецизен анализ на доказателствените материали въззивната инстанция е достигнала до верни правни изводи. Върховният касационен съд не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения или законът да не е приложен правилно. Въззивната инстанция не е тълкувала доказателствените материали превратно, а при анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност. Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивният съд. Предвид на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационния протест, че са допуснати нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. При правилно установената фактология с основание прието, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. По принцип деянията, които осъществяват предвидените в състава на дадено престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, които са забранени от правните норми. По изключение е възможно определено деяние да съдържа признаците на състав на престъпление, но само привидно – без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, тъй като при конкретните условия то изобщо не е от естество да засегне обществените отношения, които са негов обект или това засягане е незначително. Именно тези две хипотези са залегнали в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, според която не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. И при двете хипотези деянието се явява малозначително и не представлява престъпление, поради това, че се изключва обществената опасност на деянието и свързаната с нея противоправност. Тази разпоредба с оглед правната теория е приложима по отношение на всички видове престъпления. След прецизен анализ на събраните по делото доказателствени материали в конкретния случай се налага извода, че е налице втората хипотеза, визирана в чл. 9, ал. 2 НК. Преценката дали престъплението е със завишена степен на обществена опасност или не, се прави с оглед на конкретната му тежест, последиците от него, отражението му в обществото и др., а не само с оглед на правната му квалификация или пък широкото разпространение на престъпленията от този вид. В настоящия случай с действията си подс. Г. П., като посредствен извършител, посредством св. В. М., формално е осъществила състава на престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, но неговата обществена опасност е явно незначителна. Тази преценка следва да се направи след отчитане на характера на конкретното деяние, с оглед възможността за засягане на обществените отношения, които са обект на престъпленията от този вид. По принцип обществената опасност на всяко деяние е негово конкретно обществено качество и се изразява в отрицателното въздействие върху конкретния вид обществени отношения, които са обект на защита. За правилната оценка на общественоопасния характер на деянията принципно е необходимо да се изяснени характерът, начинът и степента на засягане на обекта, специфичните качества на дееца и субективните особености на неговата проява. При възприемането на този подход следва да се заключи, че в настоящия случай обществената опасност на деянието е явно незначителна, т.е. налице е изключително ниска степен на обществена опасност. Този извод се налага с оглед личността на дееца – подсъдимата е неосъждана, с добри характеристични данни и без противообществени прояви, трудово ангажирана, т. е. с ниска лична степен на обществена опасност; действала е, за да се погрижи за достойно погребение на човек, с когото дълги години е живяла на семейни начала. Предвид на изтъкнатото по-горе касационната инстанция прие, че с оглед на всички обстоятелства по делото в конкретния казус се разкриват съществени отклонения от типичното отрицателно въздействие върху обществените отношения, които по принцип се засягат от престъплението по чл. 249, ал. 1 НК. В заключение касационната инстанция приема, че въззивният съд въз основа на доказателствените материали по делото и при пълноценното им обсъждане, е достигнал и до верни крайни правни изводи, а именно, че подс. Г. П. следва да бъде призната за невинна и оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С оглед на изложеното към въззивния съд не може да бъде отправен упрек, че е допуснал нарушение на материалния закон. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 349 от 23.11.2022 г. на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, 11 състав, постановено по ВНОХД № 831/2022 година. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.