Р Е Ш Е Н И Е № 31 София, 27.02.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1177 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Р. С., чрез защитника му адв. Г., срещу решение № 245/ 03.10.2018 г. по внохд № 395/18 г. на Пловдивския апелативен съд с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда № 53/ 12.06.2018 г. по нохд № 1012/ 18 г. Пловдивският окръжен съд признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 14.03.2018 г., в условията на опасен рецидив, извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14 години Ю. С., поради което и на основание чл. 149 ал.5 т.3, вр. чл. ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б.А и чл. 58а от НК го осъдил на пет години и четири месеца лишаване от свобода, търпими при първоначален „строг” режим. Пловдивският апелативен съд изменил присъдата, като приел, че действията на подсъдимия са били насочени само към възбуждане на полово желание и го оправдал по обвинението, че целта му е била удовлетворяване на полово желание. Потвърдил присъдата в останалата му част. Жалбата е неоснователна. Искането за намаляване на размера на наказанието е мотивирано с доводите, че въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства- признаването на вината, разкаянието и съжалението на касатора, лошото му здравословно състояние и механизма на извършване на деянието. Касационният състав намира оплакването за лишено от фактическо основание. Пловдивският апелативен съд е изложил изключително подробни и убедителни съображения за решението си, че наказанието на С. е индивидуализирано правилно от първата инстанция. Обстоятелствата, които смекчават и отегчават наказателната му отговорност са анализирани внимателно. Не е пренебрегнато нито едно от тях, като те са отчетени съобразно действителното им значение за индивидуализацията на наказателната санкция. В съответствие със съдебната практика и задължителното тълкуване на закона, дадено в ТР № 1/ 2008 г. на ОСНК на ВКС правилно решаващите съдилища не са третирали допълнително като смекчаващ фактор направеното от касатора признание на фактите по обвинението, доколкото той не е спомогнал за разкриването на престъплението пред органите на досъдебното производство. Изразеното съжаление и разкаяние за извършеното, както и здравословното състояние на С. са ценени в негова полза, но касационният състав също счита, че на тези обстоятелства не следва да придава по-голяма тежест. Същото се отнася и до т.нар „добри семейни връзки” на подсъдимия с децата и внуците му, които всъщност са спомогнали за извършване не само на настоящото деяние, а и на предходни престъпления спрямо друга негова малолетна родственица. Механизмът на осъществяване на престъплението е взет предвид от решаващия съд. Действително съставомерното поведение се свежда до краткотраен и еднократен контакт с лявата гърда на С., но този факт също не може да се преекспонира, тъй като подсъдимият е прекратил действията си не по собствена инициатива, а поради бързата и бурна ответна реакция на пострадалата и на нейните близки. В по-голяма степен случилото се разкрива отрицателни черти от характера на касатора, който в преследване на престъпните си цели не се съобразява с наличието на другите спящи негови близки и не изпитва моралната дилема, че се възползва от тяхното доверие и роднинска привързаност. Въззивният съд правилно е решил, че част от приетите от първата инстанция като отегчаващи отговорността обстоятелства нямат такава характеристика. Въпреки това, съдебното минало на С. и преди всичко фактът, че той е осъждан и за престъпления от същия вид, осъществени отново спрямо непълнолетно лице от семейния му кръг, разкриват завишената степен на обществена опасност на личността му, упоритост в престъпното поведение и нежелание за промяна. Поради това касационният състав не намери, че наложеното на касатора наказание е явно несправедливо. Не са налице критериите, посочени в нормата на чл. 348 ал.5 от НПК, които да налагат смекчаване на наказателната санкция за извършеното престъпление. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 245/ 03.10.2018 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 395/2018 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: