Р Е Ш Е Н И Е № 519 С о ф и я, 14 д е к е м в р и 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 н о е м в р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1392/2012 година. Подадена е касационна жалба от защитника на подсъдимия Г. П. П. от Червен бряг, в момента в затвора П., адв.Р.А. от САК, която има за предмет решение № 128 от 12.06.2012 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по ВНОХД № 64/2012 г., атакувано с оплаквания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, като се иска алтернативно отмяната му и оправдаване на подсъдимия по предявеното обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или изменяване на решението и намаляване на размера на наложеното на подзащитния й наказание, както и отхвърляне изцяло на иска или намаляване на размера на присъденото в негова тежест обезщетение за причинени на пострадалия вреди от деянието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Гражданският ищец и частен обвинител К. К. Б. от П., лично и чрез повереника си адв.А.К. от АК-П. моли жалбата да бъде оставена без уважение. В производството пред касационната инстанция подсъдимият лично и чрез защитника си адв.И.Й. от САК поддържа оплакванията си в жалбата. Върховният касационен съд провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 65 от 18.11.2011 г. по НОХД № 36/2011 г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия Г. П. П. от Червен бряг, в момента в затвора П., за виновен в това на 20.11.2009 г. в П., по начин и със средство, опасни за живота на мнозина, предумишлено е направил опит да умъртви К. К. Б. от П., като деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.1-во и т.9, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 20 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като го е признал за невинен и го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение и по чл.116, ал.1, т.12, пр.последно от НК опитът за убийството на Б. да е осъществен, след като е извършил друг опит за умишлено убийство на друго лице, за което е бил обвинен по друго наказателно производство по описа на РУП-С.. От така наложеното наказание лишаване от свобода, на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато предварителното му задържане, считано от 11.08.2010 г. до „привеждане на присъдата в изпълнение” (а не до влизането й в законна сила). Уважен е предявеният от пострадалия Б. граждански иск, като подсъдимият е осъден да му заплати сумата от 70 000 лв за репариране на причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху нея от 20.11.2009 г. до окончателното й изплащане В негова тежест са присъдени и направените по водене на делото разноски, както и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска. Разпоредено е с веществените доказателства по делото. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Р.А. от САК с бланкова жалба, допълнена едва в съдебно заседание с доводи за неправилност поради нейната необоснованост, незаконосъобразност, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова изцяло оправдателна присъда по предявеното му обвинение, като бъде „оставен без уважение предявеният граждански иск”, но с решението си Великотърновският апелативен съд я е изменил, като е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал деянието да е осъществено и при квалифициращото обстоятелство по чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро от НК („със средство, опасно за живота на мнозина”) и е потвърдил присъдата в останалата част. Така постановеното въззивно решение се атакува пред настоящата инстанция от защитника на подсъдимия пак с бланкова касационна жалба (при повторен ангажимент за допълването й с доводи съобразно касираните основания и съответни искания, което не е сторено и от новоангажирания защитник адв.И.Й.) с оплаквания за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното му наказание с алтернативни искания за отмяна на решението и оправдаване изцяло на подсъдимия по предявеното му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и като последна алтернатива - намаляване на размера на наложеното на подзащитния им наказание, както и отхвърляне изцяло на иска или намаляване на размера на присъденото в негова тежест обезщетение за причинени на пострадалия вреди от деянието. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира подадената касационна жалба от защитника на подсъдимия за подадена от лице, имащо право на жалба, в законоустановения срок, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК и като такава за допустима, но по съществото си за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Макар защитникът адв.Й. в пренията пред ВКС да се позовава на „съображенията, подробно изложени в жалбата”, такива липсват, очевидно, разчитайки на непосредствено им излагане в съдебното заседание, както е осъществена защитата на касатора в предишната инстанция от адв.А.. Най-общо изложените в жалбата оплаквания повтарят тези от въззивното производство и при касационната проверка следва да се съобразят изложените от нея в съдебните прения пред апелативния съд, с изключение на касаещите обосноваността на обжалваното решение, което не е касационно основание, т.е. доколко въззивният съд е изпълнил надлежно задължението си да извърши пълна проверка на първоинстанционната присъда и да отговори на всички доводи на страните за правилността й, за да я утвърди, с посочената корекция. Повтарящите се упреци за едностранчив подход на съда при анализа на гласните доказателствени източници, включително и заради предоверяването, според защитата на касатора, на показанията на пострадалия Б., не отчитат изложеното в мотивите на решението (виж стр.5-18 от същите). В тях въззивният съд подробно е обсъдил всички свидетелски показания отделно и съвкупно, като ги е подложил на проверка за достоверност и с оглед на другите доказателства и доказателствени средства и с основание е отхвърлил твърденията на жалбоподателя П., като не само не получили нужната подкрепа в показанията на свидетелите Е.И., Д.П., Н.Я., Д.Х., М.И., А.И., Л.И. и И.И., но и в разрез с тези на кредитираните – очевидците Д.С., О.П., В.С., Г.Х. и на М.С., д-р Г., С.Т., И.Л., А.М., И.К., Й.Н., подкрепящи разказаното от пострадалия Б. и укрепващи извършеното разпознаване на стрелеца срещу него в лицето на подсъдимия П.. В отговор на доводите за възможността той да е бил манипулиран от страна на служители на МВР съдът обстойно се е спрял на показанията при първоначалния му разпит и даденото от него описание на стрелеца, във връзка и със споделеното на св.М.С. за видяното от него в телевизионното предаване „5 за 4” по „канал 3” на журналиста С.Д., вложено в делото като видеозапис на СD. Вероятността св.Б. да се е заблудил относно личността на стрелеца, посочвайки подс.П., е била отхвърлена от съда и на база проведените разпознавания от очевидците П., С., С. и Х., първите от които са категорични това да е именно той. Обсъдени са възникнали противоречия в показанията им, но които са били отстранени с ползваните процесуални техники и с подкрепата на изводите на експерта д-р Т., които са обяснили и механизма на причиняване на огнестрелните наранявания на Б. и са в синхрон с показанията му от какво разстояние и при какво положение на тялото е стреляно в него, потвърдено и от заключението на КСМБЕ. Не са останали вън от вниманието на съда и показанията на свидетелите, разпитани за проверка на „абилито” на подсъдимия, за отхвърлянето на които като недостоверни е изложил убедителни съображения за вътрешната и помежду им противоречивост, както и житейска нелогичност да не свидетелстват своевременно за описаното от тях празненство на инкриминираната дата по повод годишнина от сватбата на сем.П., при угрозата за тежко обвинение спрямо техния близък и приятел. В тази насока са ползвани и данните от справките от мобилните оператори и от [община] бряг, дали основание на съда да приеме, че такова не е имало, но което е поставено в основата на тезата на жалбоподателя, възприета като защитна и доказателствено оборена. Не на последно място е коментирана и позицията му в производствата по жалене на постановената му мярка за неотклонение „задържане под стража”, в която не е присъствало позоваване на такова тържество. В крайна сметка, извършвайки свой собствен анализ на доказателствените източници, съдът е направил категоричния си извод именно подс.П. да е извършителят на опита за лишаване св.Б. от живот с използване на пистолет „М.”, кал.9 мм, от какъвто при огледа на местопроизшествието са открити 7 бр.гилзи кал.9/18 мм и 1 бр.проектил. Всъщност, освен по авторството, по начина на осъществяване на деянието и използваното оръжие не се спори, но и като съдът е отхвърлил като „неуместен” доводът на окръжния съд да използва в подкрепа на изводите си на сходен начин на извършване на друг опит за убийство, свързан със св.П., свързано и с квалифициращото обстоятелство по чл.116, ал.1, т.12 от НК, по което обвинение подс.П. е оправдан и с което въззивният съд не е имал процесуално основание да не се съгласи, макар да е изложил някои критични бележки в тази насока. ВКС намира, че доказателственият анализ на апелативния съд е в съответствие с процесуалните изисквания и при липса на конкретни доводи за допуснати от него нарушения при формиране на вътрешното му убеждение по извличане на правно релевантните факти, то не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния или на първоинстанционния съд, а още по-малко, при така приетите за установени по надлежен начин факти, може да се удовлетвори искането на подс.П. и на защитника му той да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон, освен бланковото му посочване като касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, се касира само с оглед оспорването на авторството на деянието в лицето на подс.П.. Категорично установените от съда факти обаче са очертали наличието на всички обективни и субективни елементи от състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.1-во и т.9 от НК, като въззивният съд законосъобразно е коригирал проверяваната от него присъда, отричайки да е налице осъществяване на деянието със средство, опасно за живота на мнозина и го е оправдал по това квалифициращо обвинението обстоятелство. Осъществената в заведението стрелба с пистолета с изстрелването на целия пълнител, срещу масата, на която е била компанията на пострадалия Б. и от която той е тръгнал да бяга извън заведението, но е бил повален на пода от попаденията на куршуми в тялото му правилно е прието като начин, опасен за живота на мнозина. От друга страна, обстоятелството, че подсъдимият и пострадалият не са се познавали, но че са били известни на дееца навиците на последния, фиксирането му през витрината на кафенето, начинът на извършване на деянието и упоритостта да се постигне смъртта му обосновано са ползвани като съображения за извеждане на предумисъла на подсъдимия за извършване на това престъпление. Неоснователно е възражението му за липса на подбуди и мотиви да стори това, тъй като при т.н. „поръчкови убийства” те присъстват при поръчителя, до установяването на когото в случая разследването не е успяло да достигне, като обаче не са изключени и лични такива на извършителя, когато той по едни или други причини желае смъртта на жертвата си. ВКС намира, че не е налице неправилно приложение на закона и касационно основание за корекция на решението по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Въпреки корекцията в квалификацията на деянието с отпадане на едно от квалифициращите го обстоятелства, съдът убедително е подкрепил становището на окръжния съд, макар и да не е постигнат целеният от подсъдимия резултат от деянието му, той да понесе едно строго и значително по размер наказание лишаване от свобода, но като най-леката, предвидена за това престъпление алтернатива в чл.116, ал.1 от НК. Безспорно е, че този вид деяния, при очертаните подбуди за осъществяването им, се отличават с изключително висока степен на обществена опасност. Тя е висока и при подс.П., не само заради миналите му осъждания, но и заради упоритостта му да постигне целта си, с начина му на живот. Съдът е отчел всички налични отегчаващи отговорността му обстоятелства, добавяйки като смекчаващо семейното му положение и грижите (предполагаеми) за отглеждането на малолетното му дете, но като се е съгласил, че неговата тежест не е достатъчна за намаляване на размера на наложеното му наказание. То е необходимо както за постигане целите на чл.36 от НК, така и за изолиране на жалбоподателя и препятстване да върши други тежки престъпления. В тази насока също не са наведени нито в жалбата, нито се сочат и в съдебните прения обстоятелства, които да дадат основание за смекчаване на санкцията му и затова ВКС приема, че и в тази му част атакуваното решение не следва да бъде коригирано. Не е налице изискваното в ал.5, т.1 на чл.348 от НПК явно несъответствие между наказанието и извършеното престъпление и не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. По отношение на гражданския иск, извън оплакването за неоснователността му поради „оборено” авторство на деянието, не се навеждат никакви други доводи за несправедливост на присъденото на пострадалия обезщетение в размер на 70 000 лв. Вярно е, че Б. е оцелял след стрелбата, но след няколкократна лекарска намеса и продължително лечение, които наред с първоначално изживения ужас от случващото се са определили обема на причинените му болки и страдания и затова правилно съдът е потвърдил присъдата в тази й част, като съответна на изискванията на чл.52 от ЗЗД. ВКС се солидаризира и с този извод и не намира основание за намаляване на размера на присъденото на пострадалия обезщетение. Жалбата на подс.П., като изцяло неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а решението на Великотърновския апелативен съд следва да остане в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128 от 12.06.2012 г., постановено по ВНОХД № 64/2012 г. от Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :