Р Е Ш Е Н И Е № 147 София, 17.06.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1810 по описа за 2013 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Ф. И. Ю. от [населено място], [община], против въззивното решение от 14.11.2012 год. по гр. д. № 189/2012 год. на Силистренския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 4.06.2012 год. по гр. д. № 845/2011 год. на районния съд [населено място] и производството по делото е прекратено. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение с искане за отмяната му и вместо това искът бъде уважен, като претендира и присъждане на направените разноски. Ответницата А. М. Б., чрез адв. П. Н., оспорва жалбата по съображенията в писмения й отговор, а И. А. А. не е взел становище. С определение № 129 от 21.03.2013 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, с оглед съществуваща вероятност за недопустимост на обжалваното решение по процесуалноправния въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск против ответници, които нямат материалноправна легитимация към момента на предявяването му и неотносимостта на същата към въпроса за допустимостта на производството, в което ищецът определя ответника по предявения иск. Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение, с което е бил уважен предявеният по чл. 124, ал. 1 ГПК иск, и прекрати производството по него като недопустимо, въззивният съд приел, че към момента на предявяването му ответниците не са били собственици на спорните имоти с оглед разпоредителната им сделка в полза на трети лица, поради което и ищцата не е имала правен интерес от установяване на претендираното от нея материално право по отношение на тях. Наличието на правен интерес за ищеца от предявяването на установителен иск представлява положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно. Последното е и правомощие на въззивния съд, съгласно чл. 269 ГПК. За да съществува интерес от предявяване на установителен иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него право, т. е. да е налице правен спор, пораждащ нуждата от защита чрез предявяване на установителния иск поради смутеното право на ищеца. Правният интерес от този иск се извежда от въведените от ищеца твърдения, като не е нужно същият да е непосредствен, както и ирелевантно за съществуването му е материалноправната непротивопоставимост на правата на ответника. С оглед твърдените от ищцата обстоятелства, че е собственик на един имот по давностно владение, но не разполага с титул за собственост, с какъвто са се снабдили ответниците, с което нейното право на собственост е оспорено от тях, то е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на твърдяното право, тъй като търсената защита би имала за последица признаване правата на ищцата по отношение на тези, които оспорват това нейно право, снабдявайки се с документ за собственост на този имот. Изложените в исковата молба фактически обстоятелства са установени от представения по делото нот. акт № 88 от 2009 год., с който посочените от ищцата ответници са се снабдили за претендираното от тях право на собственост върху спорните имоти по обстоятелствена проверка. Между страните е възникнал правен спор за собствеността на тези имоти, който съдът следва да разгледа и реши по същество, като обстоятелството, че към момента на предявяването на иска ответниците са се разпоредили с това спорно право не е относимо към допустимостта на иска. Надлежният ответник се определя от интереса от установителния иск и това е лицето, чието неоснователно оспорване предизвиква правния спор, а оттук и нуждата от защита. В случая това са лицата, които са се снабдили с констативния нотариален акт от 2009 год. за право на собственост върху спорните имоти, за които ищцата е поддържала да е техен собственик по давностно владение. Затова и същите са надлежните ответници по предявения установителен иск, който е подлежал на разглеждане и решаване от съда. Като е приел, че не е налице правен интерес от установяване на твърдяното от ищцата материално право спрямо посочените от нея ответници, снабдили се с документ за собственост относно спорния имот, по съображения за разпореждането им със спорното право, въззивният съд недопустимо е отказал да реши спора между страните с неправилен извод по правния въпрос за допустимостта на установителния иск за собственост, смесвайки го с въпроса за материалната легитимация на страните, имащ отношение към решаването на съществото на спора. Поради тези съображения въззивното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК с оглед необходимостта от извършване на процесуални действия по разглеждане и решаване по същество на спора между страните, въз основа преценката на събраните по делото доказателства. При новото разглеждане на делото и с оглед изхода му съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящето производство, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3, във вр. с ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 125 от 14.11.2012 год. по гр. д. № 189/2012 год. на Силистренския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.