Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 31 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на десети март, две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев ЧЛЕНОВЕ: Мая Цонева Красимира Медарова при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №184 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Т. Г. Т. и касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура- гр. Стара Загора срещу присъда №49 от 09.11.2016 г., постановена по ВНОХД №1205/2016 г., по описа на Окръжен съд- гр. Стара Загора. С присъдата е изцяло отменена присъда №60, постановена на по НОХД №694/2016 г. по описа на Районен съд- гр. Казанлък и подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че на 17.11.2015 г. в [населено място] е управлявал моторно превозно средство лек автомобил „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] по [улица]с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, а именно 3, 03 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер алкотест“, като на основание чл.343б, ал.1 НК са му наложени наказания една година „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип, „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила, като подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.343б, ал.2 НК. В касационния протест се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, като се поддържа, че неправилно подсъдимият Т. е бил оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.343б, ал.2 НК. Твърди се, че той не е бил реабилитиран по ред на чл.86, ал.1 НК или по чл.88а, ал.4 НК за предходно осъждане за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК и е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.2 НК от обективна страна. На това основание се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимият да бъде признат за виновен по посочената по- горе квалификация, като му бъде наложено наказание, еднакво с това, наложено му за престъплението по чл. 343б, ал.1 НК. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НК. Поддържа се, че неправилно подсъдимият е бил признат за виновен в това, че е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 НК, като незаконосъобразно въззивният съд е приел, че съществуват доказателства, който да установяват, че Т. е управлявал автомобила след употреба на алкохол. Моли да бъде отчетено това, че от разпита на свидетелите очевидци се установява, че към момента на извършване на проверката с техническото средство превозното средство е било паркирано и не е било управлявано от подсъдимия. В касационната жалба се поддържа, че с постановяването на осъдителна присъда за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като е признал Т. за виновен в извършване на престъпление, за което е липсвало обвинение и което съществено се е различавало по съставомерните си белези от това по чл.343б, ал.2 НК. На тези основания, при условията на алтернативност, се предлага въззивната присъда да бъде отменена, като или подсъдимият бъде изцяло оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение не поддържа протеста, като твърди, че правилно подсъдимият Т. е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.343б, ал.2 НК. Предлага касационната жалба да бъде приета за неоснователна, като поддържа, че в хода на воденото производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Защитникът на подсъдимия Т. поддържа касационната жалба, като възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Твърди, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като е приел, че концентрацията на алкохол в кръвта му е установена по предвидения в закона надлежен ред. Моли въззивната присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова оправдателна присъда или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подсъдимият Т. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че предходните съдебни състави са направили пълен и верен анализ на събраните доказателствените материали. Правилно са установили релевантните за изхода на производството факти и законосъобразно са възприели част от гласните доказателствени средства, а други не са кредитирали. При внимателен преглед на доказателствените материали може да бъде направен извод, че от всички доказателствени източници се установява, че към инкриминираната дата и час, когато е извършена проверката с дрегер алкотест на подсъдимия Т., той е бил употребил значително количество алкохол, което е довело до концентрация на алкохол в кръвта му 3,03 на хиляда. Това обстоятелство се установява от показанията на всички свидетели, в това число и от обясненията на подсъдимия Т., който не отрича, към момента на взимане на пробата е бил употребил ракия. Основното противоречие между показанията на свидетелите е по отношение на момента когато е употребен алкохола и конкретно дали това е направено преди подсъдимият да паркира управлявания от него автомобил или след това. Въззивният съд правилно е преценил, че в показанията си повечето свидетели дават информация за изминал незначителен период от време между паркирането на автомобила и сядането му на маса със свидетеля В., като законосъобразно е кредитирал показанията на свидетелите К. (възприел действията му от момента на паркиране до задържането му), Х. и В. (които поддържат, че той е бил задържан минути след като е преустановил да управлява автомобила и в този период не е пил ракия) и показанията на свидетеля Ц. (който поддържа, че Т. бил пиян и дал обяснения, че е управлявал автомобила, тъй като му се налагало да иде до магазина). Тези гласни доказателствени средства съдът вярно е приел, че установяват обстоятелството, че подсъдимият не е употребил алкохол след като е преустановил да управлява автомобила, а преди това. Въззивната инстанция (макар и да не го е изрично отбелязала) правилно не е кредитирала показанията на свидетелите К., тъй като в тях не се съдържа информация, която да опровергава установените с другите свидетелски показания факти, а единствено това, че Т. е бил около 14 часа на мястото където впоследствие е бил задържан. Правилно не са кредитирани и обясненията на подсъдимия, като вярно е отчетено, че същите противоречат на останалите доказателствени източници. Касационният съд прие, че в хода на воденото производство не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, свързано с начина на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на Т.. Видно от приложения по делото талон за медицинско изследване (подписан от свидетел при отказ да бъде получен) не е допуснато нарушение на чл.3 и чл.6 от Наредба №30 и правилно концентрацията на алкохол в кръвта е установена на 3,03 на хиляда. В случая тази концентрация е установена по надлежния ред, тъй като провеждането на химическо изследване на взета по реда на наредбата кръвна проба е било невъзможно, предвид отказа на Т. да се яви в медицинско заведение в посочения в Наредба №30 срок. Настоящият съдебен състав не възприе и оплакването, че с отмяната на първоинстанционната оправдателна присъда по обвинението за извършено престъпление по чл.343б, ал.2 НК и постановяването на нова осъдителна за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.336, ал.1, т.1 НПК. Вярно е, че е налице съществена разлика между обективните признаци на двете престъпления, като съставомерен признак на престъплението по чл.343б, ал.1 НК е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а по чл.343б, ал.2 НК с 0, 5 на хиляда. При преценката дали е било допустимо преквалифицирането на деянието в рамките на въззивното производство следва да бъде отчетено естеството на повдигнатото срещу подсъдимия Т. обвинение. От началото на воденото наказателно производство, при формулиране на обвинението в него е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта му е била 3,03 на хиляда (много над съставомерните по чл.343б, ал.1 НК 1,2 на хиляда). Така установената концентрация е отразена и в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива му. Ето защо касационният съд приема, че подсъдимият от началото на производството се е бранил по отношение на факти, които са съставомерни не само по чл.343б, ал.2 НК, но и по чл.343б, ал.1 НК. Не може да бъде прието, че Т. е осъден по непредявено обвинение, тъй като посочените по- горе факти винаги са му били известни. В допълнение на посоченото следва да бъде отразено и това, че с разпоредбата на чл. 336, ал.1, т.1 НПК законодателят е защитил правата на подсъдимия, като е формулирал нормативна забрана той да бъде осъден за пръв път по неизвестно за него обвинение (било в частта за фактите, било в частта за правото). В конкретният случай обвинението, че е управлявал МПС с концентрация над 1,2 на хиляда не е било неизвестно, тъй като тези факти са били инкриминирани още с постановлението за привличане на обвиняем. Това е и основанието касационният съд да прецени, че правото на защита на Т. не е нарушено и с постановяването на осъдителна въззивна присъда не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че Т. никога не е оспорвал концентрацията на алкохол в кръвта си, а единствено е твърдял, че е употребил алкохол в момент, след като е преустановил управлението на автомобил. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: По касационния протест: Касационният съд прецени, че правилно въззивния съдебен състав е приел, че по отношение на подсъдимия Т. не са налице предпоставките за ангажиране на наказателната му отговорност за извършено престъпление по чл.343б, ал.2 НК, тъй като по отношение на предходните му осъждания са настъпили предпоставките на чл.86 НК и чл.88а НК. Ето защо законосъобразно Т. не е бил признат за виновен в извършване на посоченото престъпление, тъй като той не е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт за деяние по чл.343б, ал.1 НК. По касационната жалба на подсъдимия Т.: Касационният съд прецени, че въззивната инстанция е установила вярно фактите, като правилно е приела, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 НК. Правилно съдът е преценил, че Т. е употребил алкохол преди да управлява моторното превозно средство, като в резултат на тестване по начина, указан в Наредба №30 е установена концентрация над 1,2 на хиляда- 3,03 на хиляда. Престъплението е осъществено от субективна страна при форма на вината „пряк“ умисъл, като подсъдимия е съзнавал, че е употребил алкохол, както и това, че след това е управлявал автомобил. В касационната жалба има отразено общо недоволство от приложението на материалния закон, но оплакванията, свързани с това касационно основание са относими към анализа на доказателствените материали, а не с приложението на закона. Предвид изложеното, касационният съд прие, че въззивният съд е приложил правилно закона и не се налага постановената въззивна присъда да бъде отменена или изменена на това основание. По отношение на наказанието: Доколкото, в касационната жалба не е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, но е отправено искане за пълно оправдаване на подсъдимия, касационният съд намира за необходимо да провери и законосъобразното определяне на наложените на Т. наказания. При индивидуализацията им правилно са били ценени като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните осъждания на подсъдимия, лошите му характеристични данни, миналите нарушения на правилата за движение по пътищата. Като такова обстоятелство е следвало да бъде ценено и концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, която е надвишавала значително съставомерната от 1, 2 на хиляда. При наличието на единствено отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства наказанието на Т. е определено под средния размер на предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл.343б, ал.1 НК, като същото очевидно не е завишено и няма основание да бъде допълнително редуцирано. С оглед настъпили изменения в ЗИНЗС (ДВ бр.13 от 2017 г.) съдебният акт трябва да бъде коригиран в частта относно определянето на вида пенитенциарното заведение, в което подсъдимият следва да бъде настанен първоначално, тъй като към този момент съдът определя единствено първоначалния режим на изтърпяване на наказанието (чл.57 ЗИНЗС). Разпределението на осъдения в местата за лишаване от свобода се извършва по реда, определен от ГД „ИН“. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда №49 от 09.11.2016 г., постановена по ВНОХД №1205/2016 г., по описа на Окръжен съд- гр. Стара Загора, само в частта, с която е определен вида на пенитенциарното заведение, където подсъдимият Т. Г. Т. следва да изтърпи наложеното му наказание, като я отменя. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.