Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е                             № 556                         София, 30 декември 2009год.                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 09 декември две хиляди и девета година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                        ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                               ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                   при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело № 501/09 година     Касационното производство е образувано по повод жалба на подсъдимите К. Д. ПЕНЕВ и К. Ж. Г., поддържана в съдебно заседание от техния защитник, против въззивна присъда № 125 от 30.06.2009 год. по в.н.о.х.д. № 134/09 год. на Хасковски окръжен съд, като са посочени касационните основания по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК. Заявено е алтернативно искане за отмяна на атакувания съдебен акт и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2 пр.последно НПК, респ. - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на постъпилата жалба.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното: С атакуваният съдебен акт, е отменена присъда № 852 от 04.12.2008 год.по н.о.х.д. № 726/07год. на Хасковски районен съд, като е постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите за извършено престъпление по чл.196,ал.1,т.2, във вр. с чл.195,ал.1,т.3, т.4 и т.5 НК и са осъдени на лишаване от свобода за срок от по три години, при първоначален “строг” режим на изтърпяване. С първоинстанционната присъда са признати за невинни и оправдани подсъдимите П. и Г. по предявеното им обвинение за извършено престъпление по чл.196,ал.1,т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 НК.   Жалбата на подсъдимите е неоснователна. Възраженията, свързани с процесуална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт не намират опора в материалите по делото. Несъстоятелно е възражението, че неправилно съдът не е прекратил съдебното производство, предвид допуснатите в предходната фаза на процеса съществени процесуални нарушения, защото в протоколното определение са изложени в достатъчен обем съображения за липсата на такива. Не отговаря на истината, че предявеният граждански иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство извън преклузивния срок. Проведеното на 01.10.2007год. съдебно заседание е било по изслушване на страните, с оглед преминаване към диференцираната процедура на глава 27НПК. След категоричния отказ на подсъдимите съдебното производство да протече по този ред, съдът е насрочил ново съдебно заседание, с призоваване на страните,вещите лица и свидетелите, в което е приет и гражданският иск. Не може да бъде възприета и заявената разлика във фамилното имене на подсъдимия К, съответно В. , предвид категоричните писмени доказателства за промяната му след сключване на граждански брак. Неоснователни са и доводите, с които е атакувана доказателствената дейност на въззивната инстанция. В протововес на заявеното в жалбата, е извършен съвкупен анализ на събрания доказателствен материал, въз основа на който е прието за безспорно, че подсъдимите са участвали в извършване на инкриминираното деяние. В унисон с процесуалните изисквания, е извършена внимателна преценка на доказателствените източници, на базата на която са изведени фактическите изводи. Липсва тврърдяното опорочнаване на подхода при формиране на вътрешното убеждение на съда при вземане на решението. Изцяло са кредитирани показанията на свид. Ст. С. и Я. И. , и те са оценени на фона на останалите гласни доказателства-показанията на свид. Банков, К. и Ч. и писмените такива – протокол за претърсване и изземване /съставен и одобрен в съответствие с чл.161 НПК, в противовес на заявеното в жалбата/, протокол за оглед на местопроизшествие, съдебно-оценителна експертиза, относно фактите, свързани с извършване на инкриминираното деяние и престъпното участие на касаторите. Промяната в показанията на свидетелите И, независимо че е настъпила след реакцията на представителя на обвинението, е факт, който сам по себе си, не води автоматично до извод, че тези доказателствени източници не следва да получат кредит на доверие. Последователни и логични по своя характер, те са оценени през призмата на заявеното от Б. , възприел състоянието на пътниците, спрени от него за проверка. Липсата на съществени противоречия в гласните доказателствени източници е прието от Хасковския окръжен съд, като кореспонденция помежду им и не са игнорирани обстоятелствата, относно проникването в трафопоста, отнемането на инкриминираните вещи и пр., като незначителните отлики в тях, по отношение цвета и дължината на кабела, са ирелевантни.   В рамките на правилно установените фактически положения, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде споделено заявеното в жалбата, свързано с нарушение на т.2 на ПП6/71г. на ВС, относно наличието на грешка по смисъла на чл.14 НК, изключваща умисъла, по отношение собствеността на отнетите вещи/общинска или частна/ , защото е установено знание у тях, че посягат на чужда движима вещ, меродавно за предмета на този вид престъпно посегателство. Вън от всякакво съмнение, окръжният съд правилно е приел, че в представите на касаторите е налице съзнание за разбиване на прегради, здраво направени за защита на имот/пробиване на отвор във вратата на трафопоста/, отнемане, извършено с техническо средство-брадва и клещи, както и ползването на моторно превозно средство, необходимо, за да натоварят отнетия кабел и се отдалечат от местопроизшествието. Координираните действия на П. и Г. - набавянето на съответните оръдия за осъществяване на престъпната цел, осигуряване на МПС и възползване на алкохолното опиянение на двамата свидетели, в кумулативна даденост с възприетото, че случаят не е маловажен/стойността на отнетото имущество и настъпилите вреди- в резултат на техните действия помпената станция е останала извън строя/, е мотивирало въззивната инстанция да ангажирана отговорността им и по т.5 на чл.195,ал.1 НК. Правната квалификация по смисъла на чл.196,ал.1,т.2 НК се определя от обремененото съдебно минало на касаторите, попадащо в хипотезата на чл.29,ал.1,б”а” НК. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбата на подсъдимите, следва да бъде оставена без увважение, като неоснователна, а въззивният съдебен акт – в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 125 от 30.06.2009г., постановена по в.н.о.х.д. № 134/09 год. на Хасковски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: