Р Е Ш Е Н И Е № 21 София , 25.02.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева при секретар Ил.Рангелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело №1111/2018 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалба от защитника на подсъдимата В. В. П. адвокат В. Д. против решение № 347 от 01.10.2018 г. по внохд №805/2018 г. на Софийския апелативен съд. С жалбата се атакува гражданскоосъдителната част от въззивното решение с ангажиране на касационните основания на чл.348, ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не е посочил мотиви, с които да обясни защо е възприел нови фактически положения относно основанието на предявения граждански иск. Според касатора по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, което е абсолютна предпоставка за отмяна на обжалвания акт. Независимо от това оплакване в жалбата са аргументирани и съображения за нарушение на закона, тъй като въззивната инстанция неправилно е разтълкувала разпоредбите на чл.110 и чл.114, ал.3 от ЗЗД и не е съобразила, че вземането на гражданския ищец е погасено по давност. В заключение се отправя искане за отмяна на обжалваната част от въззивното решение и ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд или, алтернативно – за изменение в рамките на касационната процедура, с което да бъде оставена без уважение жалбата на Министерството на финансите. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на гражданския ищец оспорва основателността на жалбата с аргументи за законосъобразност на въззивния съдебен акт. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила, тъй като при постановяването му не са нарушени процесуалните правила и е спазен материалния закон. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд с присъда от 03.04.2018 г. по нохд № 5619/ 2018 г. признал подсъдимата В. В. П. за виновна в това, че за периода от 14.02.2008 г. до 16.11.2009 г. в [населено място], в качеството на управител на [фирма], избегнала установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери – 1 203 764,56 лева, като потвърдила неистина в подадени декларации до ТД на НАП и съставила и използвала документи с невярно съдържание при представяне на информация пред орган по приходите – ТД на НАП, при условията на продължавано престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1 и т.6, пр.2, алт.3 вр. с чл.26, ал.1 от НК и във вр. с чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК ѝ наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване отложил съгласно чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Със същата присъда съдът отхвърлил на основание чл.45 от ЗЗД предявения от министъра на финансите граждански иск за сумата 1 203 764, 56 лева, представляваща претърпени от деянието имуществени вреди, като погасен по давност. В тежест на подсъдимата били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд, наказателно отделение, шести състав, с решение № 347 от 01.10.2018 г. изменил първоинстанционната присъда в гражданскоосъдителната част, като осъдил подсъдимата В. В. П. да заплати на държавата, представлявана от Министъра на финансите, обезщетение за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1 и т.6, пр.2, алт.3 вр. с чл.26, ал.1 от НК в размера от 1 203 764, 56 лева, ведно със законната лихва от 16.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата и дължимата държавна такса от 48 150, 58 лева. Касационната жалба против гражданскоосъдителната част на така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: На първо място касационната проверка не установи съществено нарушение на процесуалните правила, артикулирано от жалбоподателя като липса на мотиви относно основанието на уважения граждански иск. Напълно несъстоятелно е твърдението на защитника, че въззивната инстанция е установила нови фактически данни без да обясни на базата на кои доказателства е сторила това и къде е сбъркал предходният съдебен състав. Производството пред първата инстанция протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимата признала изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласила да не се събират доказателства за тях. Съдът констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и постановил осъдителна присъда с посоченото по - горе съдържание. Следваният процесуален ред дефинитивно изключва установяване на каквито и да било фактически положения излизащи извън рамката на обвинителния акт и въззивният съд, както прочее и първата инстанция, напълно са спазили това ограничение. Разликата между актовете на двете инстанции относно основанието на гражданския иск не е по фактите, а по правното им интерпретиране, неправилно възприето от касатора като процесуално нарушение, касаещо доказателствената база. Обсъдено в този аспект вътрешното убеждение на апелативния съд не е немотивирано (и поради това непознаваемо според жалбата), а е изложено в предпочетения от докладчика лапидарен стил. Очевидно е, че съдът се е позовал на наказателноправната квалификация на инкриминирана дейност, извършена от подсъдимата В. В., според която е избегнато установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 1 203 764,56 лв. По този начин са били нанесени имуществени вреди (загуби) на държавата в същия размер, тъй като укритото данъчно задължение не е постъпило в приход на бюджета. Вж. ТР на ОСНК № 4/2016 г.,т.1 С обжалваното решение апелативният съдебен състав законосъобразно се е разграничел от погрешното разбиране на предходната инстанция, че не е налице деликт по чл. 45 от ЗЗД, тъй като „данъчният кредит не е възстановен ефективно ” на дружеството на подсъдимата. Механизмът на престъпна дейност на подсъдимата, описан в обстоятелствената част на обвинителния акт и присъстващ в мотивите на постановените съдебни актове, ясно показва, че за увреждането на фиска не е било необходимо неследващият се данъчен кредит да постъпи по сметка на данъчнозадълженото лице. Ако би се реализирала подобна хипотеза, то би била налице данъчна измама по чл. 256 от НК. На второ място несподелими са и доводите на защитника относно неправилното приложение на института на погасителната давност. Ноторно е, че петгодишният давностен срок за вземания, произтичащи от непозволено увреждане, започва да тече от откриване на дееца ( арг. от чл. 110 и чл. 114 , ал.3 от ЗЗД). При случаите на деликт, който е и данъчно престъпление, идентификацията на дееца настъпва с привличането му към наказателна отговорност. Претенцията на държавата по граждански иск срещу субекта на престъплението по чл.255 от НК, е различна по правната си природа от претенция, основана на влязъл в сила ревизионен акт, която има правно основание в административно задължение. Вж цитираното ТР на ОСНК,мотиви към т.1.2 Ето защо правилно въззивната инстанция е приела, че в настоящия случай давностният срок за обезщетение на държавата за вредите, причинени от престъпната дейност на подсъдимата, започва от нейното привличане като обвиняема за престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1 и т.6, пр.2, алт.3 във вр. с чл.26 от НК, което е станало на 07.06.2017 г. с постановление на прокурора от същата дата (том първи ,стр.72-85 от досъдебното производство). Гражданският иск на министъра на финансите е предявен на 31.01.2018 г. и приет за съвместно разглеждане от първоинстанционния съд на 15.02.2018 г.т.е. в рамките на легалния срок по чл. 110 от ЗЗД, поради което обективираното в него вземане не е погасено по давност. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 347 от 01.10.2018 г. по внохд № 805/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.