5 Р Е Ш Е Н И Е № 87 София, 10 септември 2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на осми февруари две хиляди и тринадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Николай Дърмонски Мина Топузова при секретар Аврора Караджова ........................ и с участието на прокурора Явор Гебов ................... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 123/2013 год. Производството е по Глава ХХХІІІ – чл. 422, ал.1, т.5 от НПК, по искане на осъдения И. Д. Д. за възобновяване на внохд № 174/2011г. на ОС-Видин с доводи за всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Съображенията са, че постановеното решение е „безмотивно” – липсва анализ и оценка на събраните по делото доказателства, на поддържаните възражения и доводи във въззивната жалба и пледоарията, както в наказателната, така и в гражданската част. Тези процесуални нарушения са довели и до нарушение на закона, което пък прави наложеното наказание явно несправедливо. Не всяко оплакване е набедяване. Прокурорът не изразява категорично становище – предоставя на съда или да оправдае осъдения, или делото да се върне за ново разглеждане. След преценка на доводите и становищата на страните, пред вид и материалите по делото ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С решение № 82/18.VІІ.2012г. по внохд 174/2011г. на ОС-Видин е потвърдена присъда № 236/2011г. по нохд 340/2011г. на РС-Видин, с която И. Д. Д. е признат за виновен и осъден по чл. 286, ал.1 във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК на 6(шест) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3(три) години за това, че на 11.Х.2007г. в Лом, пред надлежен орган на властта – РП-Лом, набедил Р.И.К. от с.гр. чрез подадена тъжба с вх.№ 2777/11.Х.2007г. в извършване на престъпления по чл.210, ал.1, т.т. 2,3 и 5 от НК и по чл. 148, ал.2 от НК (измама и клевета за присвояване на суми в големи размери – 60000лв.) в качеството й на управител на [фирма], клон [населено място], като знаел, че е невинна; осъден е да заплати на Р.И.К. 1(един)лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението. И двата съдебни акта са в сила от 18.VІІ.2012г. и не са проверявани по касационен ред. Искането е постъпило на 28.ХІІ.2012г., в срока по чл. 421 от НПК и е от лице с такова право, което го прави допустимо. То е и основателно – решението е взето в нарушение на чл. 14 от НПК, след като значимите за отговорността на Д. обстоятелства и установяващите ги доказателства не са преценявани обективно, всестранно и пълно. Съдът, първоинстанционният и въззивният са се подвели по изготвения обвинителен акт с обръщане на внимание на подробностите по сделка, в която като пълномощник на една от страните е участвал осъдения. Липсва необходимата концентрация върху извършеното от дееца след сделката, а това е поводът да се обърне към прокуратурата с тъжбата от 11.Х.2007г. (почти една година след това). Съдът не е изследвал и цялото съдържание на тази тъжба, която е средството за осъществяване на престъплението, предмет на обвинението срещу Д.. Ако беше сторил това, може би щеше да стигне до други изводи за съставомерността на деянието и отговорността на осъдения. А доводи във връзка с това защитата е правила и пред първата и пред въззивната инстанция, които обаче не са намерили отговор и в присъдата, и в решението. Защитата пред районния съд не е оспорвала авторството, а съставомерността на деянието, в какъвто смисъл е и заявеното от подсъдимия в последната дума. Не е надлежно обсъждане на доводите на защитата посоченото на л.6, абзац 1,2,3 и 4 от мотивите на въззивното решение, защото няма аргументи в подкрепа на изводите. Посочените нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК и са отстраними при ново разглеждане на делото от въззивната инстанция, поради което и са основание за отмяна на въззивното решение. Горното дава основание да не се обсъждат оплакванията по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК в това производство, а подкрепящите ги съображения подлежат на преценка и анализ при новото разглеждане на делото. Отмяната в наказателната част налага това и в гражданската. По тези съображения и на основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав Р Е Ш И: Отменя по реда на възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 82/18.VІІ.2012г. по внохд № 174/2011г. на ОС-Видин, с което присъда № 236/6.ІV.2011г. по нохд № 340/2011г. на РС-Видин е потвърдена. Връща делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание пред въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: