1 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 284 гр.София, 13.04.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 165/ 2021 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго - про продажби” АД, [населено място] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1065 от 08.10.2020 г. по гр.д.№ 2159/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 1389/ 2020 г. и по този начин е прието за установено в отношенията между жалбоподателя и Д. Н. Д., че Д. Д. не дължи на „Енерго - про продажби” АД сумата 11 229,31 лв, начислена корекция на сметка за електрическа енергия, за период 15.02.2018 г. – 14.02.2019 г., по фактура № [№]/ 19.11.2019 г. с адрес на потребление: [населено място], [община]. Жалбоподателят претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по материалноправния въпрос „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?“. Според касатора в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Поддържа и очевидна неправилност на това решение, без да излага конкретни съображения в какво тя се състои. Ответната страна Д. Д. оспорва жалбата с доводи за правилност на обжалваното решение. Моли то да не бъде допускано до касационен контрол, без да взема изрично становище по наличието на претендираното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационното обжалване. За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че страните по делото били в продажбено правоотношение, по силата на което ответникът продавал на ищцата електрическа енергия срещу заплащане на цена. На 14.02.2019 година служители на „Енерго-про мрежи” АД извършили проверка на електромер с фабричен № 1115 0314 0058 7568, за която бил съставен протокол № 1105491 от същата дата, подписан от извършилите проверката служители на дружеството и от свидетели. Въз основа на протокола дружеството ответник приело, че на абоната следва да се начисли потребена но незаплатена електрическа енергия от 58 081 квтч на стойност 11 229,31 лева. От приетата пред съда експертиза било видно, че електромерът е регистрирал цялата отчетена енергия, но въпросните 58 081 квтч били отчетени в регистър 1.8.3, който не бил отчитан и записаната в него енергия не била фактурирана. Не можело да се установи от кои момент се получава натрупването на записа в регистър 1.8.3. При тези фактически установявания съдът посочил, че по делото останали недоказани доводите на дружеството – ответник за реално потребление на служебно начисленото количество енергия по партидата на ищцата. Нямало констатации каква е причината за разминаването на показанията между дневната и нощна тарифа, както и отчетената в регистър 1.8.3, нито по каква причина регистърът, по които е извършената корекция, се явявал „скрит“. Освен това не била използвана методика за изчисляване на количеството енергия за доплащане, съгласно правилата на ПИКЕЕ. Количеството енергия, чието плащане ответникът претендирал, не било съгласно данните от отчета на видимите и за потребителя регистри, а съобразно отчетеното в регистър, които не се отчита и фактурира. Това било сторено за срок предвиден в ПИКЕЕ, въпреки, че се претендирало като реално потребено количество енергия. Съдът посочил, че ответникът не е доказал по несъмнен начин твърденията си, а доказателствената тежест е за него и поради това не се установява възникването на спорното право. Добавил, че се солидаризира с мнението на първоинстанционния съд за липса на доказателства скрития регистър да е бил занулен при монтажа на електромера. С оглед така очертания предмет на спора и мотивите на въззивния съд мотиви, поставеният материалноправен въпрос е обуславящ. Въззивният съд го е разрешил, като е дал отрицателен отговор. Положителен отговор на въпроса е даден в соченото от касатора решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 4160/ 2018 г., поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1065 от 08.10.2020 г. по гр.д.№ 2159/ 2020 г. Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 224,60 лв (двеста двадесет и четири лева, шестдесет стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: