Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 21   гр. София, 12.07.2010 година                   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 470 по описа за 2009г., взе предвид следното:     Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. Х. от гр. Р., приподписана от процесуален представител адв. К, срещу решение № 377/16.01.2009г. по в. т. дело № 503/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия в частта, с която е оставено в сила решение № 95/08.07.2008г. по гр. д. № 87/2008г. на Русенски окръжен съд в частта, с която И. И. Х. от гр. Р. е осъдена да заплати на „Р” О. , гр. Р. сума в размер 31 532 лв. – неустойка и обезщетение за неизпълнение на договор и на „С” О. , гр. Р. сума в размер 31 432 лв. – неустойка и обезщетение за неизпълнение на договор, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 29.06.2007г. до окончателното плащане, както и на двете дружества сумата 3 165 лв. – разноски по компенсация. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевира доводи, че въззивната инстанция не е взела предвид непълнотата и негодността на сключения предварителен договор относно правата и задълженията на страните, не е отчела различните етапи на инвестиционния процес – проучване, проектиране, строителство, приемане на сградата и предаване на обектите, а е „дописала” договора и по този начин неправилно е обосновала неизпълнение на договорни задължения от ответника по исковата молба. Касаторът поддържа становище, че съдът не е обсъдил и не е съобразил недобросъвестното поведение на ищците, неизпълнението на задължението им да изработят за своя сметка нов кварталнозастроителен план /или ПУП/, поради което не е имало вариант, отговарящ на уговореното обезщетение „с имоти, представляващи РЗП, равна на 135 кв. м.”, несъответствието на предлаганото обезщетение с договореното. Моли въззивното решение да бъде отменено, предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на разноски. Ответниците „Р” О. , гр. Р. и „С” О. , гр. Р. оспорват касационната жалба и релевират довод, че касаторът не излага оплаквания за неправилност на решението. Поддържат становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Излагат доводи, че съдът правилно се е произнесъл за неизпълнение на договорни задължения, изяснил е фактическата обстановка, определил е точна правна квалификация на исковете и обосновано е приел, че ответниците са предложили възможност на страната да избере конкретните обекти с РЗП 135 кв. м. или обекти с по-голяма от договорената площ, без допълнителни заплащания, както и с доплащане в размер на пазарните цени. Ответниците молят решението да бъде оставено в сила и претендират разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 639/06.10.2009г. по т. дело № 470/2009г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната част по следния въпрос: за да бъде присъдена неустойка, следва ли кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни. От значение за делото е и въпросът съответства ли на уговореното обезщетение предложеният архитектурен проект и оферта за обезщетение с по-малка РЗП или с по-голяма РЗП и заплащане на разликата. Въззивният съд е приел, че на 11.11.2005г. между Й, С. Т. П. и И. И. Х. като съсобственици на определен недвижим имот, от една страна, и „Р” О. , гр. Р. и „С” О. , гр. Р. като изпълнители, от друга страна, е сключен предварителен договор, свързан с учредяването на право на строеж и строителство в имота. С договора собствениците поели задължение да учредят в полза на изпълнителите право на строеж върху собствения си имот или върху УПИ, образуван от обединяването на няколко съседни имота, включително и собствения им, на многоетажна сграда съгласно одобрен архитектурен проект, а изпълнителите са поели задължението вместо цена на учреденото право на строеж да построят със собствени сили и средства в полза на собствениците имоти, представляващи РЗП, равна на 135 кв. м. за всяка идеална част от целия парцел, съобразно одобрен архитектурен проект. Решаващият съдебен състав е приел, че в изпълнение на задълженията изпълнителите са изготвили инвестиционен проект за строителство на жилищна сграда в имота, чийто съсобственик е ответницата, а ответницата с неподписването на заявление за одобряване на инвестиционния проект е станала пречка да се сключи окончателен договор за отстъпване правото на строеж. Поради това И. И. Х. е осъдена да заплати на ищците неустойка за неизпълнение на задължения по чл. 14 от договора, изчислена като двоен размер на направените разходи. Неустойката е намалена поради прекомерност с първия компонент – сумата 20 000 лв. Необосновано и в противоречие с материалния закон въззивният съд е приел, че ответницата е създала пречки за сключване на окончателен договор за отстъпване правото на строеж, поради което следва да заплати на ищците неустойка съгласно чл. 14 от договора. Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иска на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ да съществува задължение; 2/ това задължение да не е изпълнено или да не е изпъленно точно; 3/ неустойката да е уговорена между страните; 4/ кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни. Съконтрахентите са уговорили неустойка в чл. 14 от процесния договор в определен размер за неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор за учредяване право на строеж поради отчуждаване на правото на собственост върху имота или учредяване право на строеж върху имота на други лица, отпадане предмета на договора, отказ на някой от собствениците да сключи окончателен договор, както и поради всяко друго виновно поведение на собствениците или на изпълнителите. При постановяване на съдебния акт въззивната инстанция не е анализирала в тяхната взаимовръзка разпоредбите на чл. 1 и чл. 6 от предварителния договор. Задължението за сключване на окончателния договор за учредяване право на строеж възниква за ответницата по иска след влизане в сила на кварталнозастроителен план, одобрен от Община Р. на мнотоетажна сграда и одобряване на архитектурния проект. Въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че за изпълнителите е съществувало задължение да изработят за своя сметка квартално-застроителен план за имота или УПИ, в което е включен имота, като поемат всички разходи и изпълнят всички административни процедури за това, и че това задължение не е изпълнено. Анализирайки посочените текстове и отчитайки употребената в тях неточна терминология, настоящият съдебен състав счита, че волята на страните е била да се извърши изменение на плана за застрояване по реда на ЗУТ като предпоставка за сключване на окончателния договор за учредяване на право на строеж. Изменението на плана за застрояване е етап, който предхожда изготвянето и одобрението на архитектурния проект. След като изпълнителите не са изпълнили задължението си по чл. 6 от предварителния договор, то за ответницата по исковата молба не е възникнало задължение за подписване на заявление за одобряване на архитектурен проект, изготвен на база действащия към момента на сключване на предварителния договор ПУП. Приетото от въззивния съд изпълнение на задълженията на изпълнителите, изразяващо се в изработване на инвестиционен проект за строителство на жилищна сграда в имота, чийто съсобственик е ответницата, не съответства на представените по делото доказателства. Инвестиционният проект за сградата следва да предвижда имоти за собствениците съобразно чл. 2 от предварителния договор, а именно имоти с разгъната застроена площ /РЗП/ равна на 135 кв. м. за всяка съответна за отделния собственик идеална част от целия имот. Съгласно § 5, т.18 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ „разгъната застроена площ” е сборът от застроените площи на всички етажи на основното и допълващото застрояване на и над терена. В разгънатата застроена площ се включват и застроените площи в подпокривното пространство на сградите, когато са предвидени за жилища, ателиета и кабинети. В застроената площ на надземните етажи се включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите. Между страните е налице спор относно квадратурата на предложените обекти. Решаващият съдебен състав неправилно е приложил разпоредбата за разпределяне на доказателствената тежест. В тежест на ищците е да докажат, че са изпълнили задълженията си по предварителния договор, в случая наличието на съответствие между предлаганото обезщетение и уговореното. Ищците не са представили доказателства, установяващи, че предложените с офертата два варианта съответстват на договореното обезщетение. Предлагането на вариант за обезщетение с имоти с по-голяма разгъната застроена площ и заплащане на разликата по пазарни цени съставлява неизпълнение на задължението на изпълнителя, което в случая е в противоречие с клаузата на чл. 2 от предварителния договор. Предлагането само на един вариант за обезщетение с имоти с разгъната застроена площ, близка до договорената, поставя възложителя – собственик в невъзможност да избере имотите за обезщетение. При тези данни се налага изводът, че неподписването на заявлението за одобряване /съгласуване/ на проект, част архитектурна, фаза технически проект в общината от касатора - собственик се дължи на обстоятелства, за които ищците – изпълнители са отговорни, тъй като не са изпълнили, нито са били готови да изпълнят основно задължение по предварителния договор – изменение на застроителния план, а са преминали директно към изработване на инвестиционен проект съобразно действащия ПУП, без предлагане на различни варианти с подходящи обекти съгласно уговорената РЗП за обезщетение за избор. Следователно не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата по исковата молба за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договорно задължение и неустойка. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решенията на въззивния и първоинстанционния съд са неправилни, поради което следва да бъдат отменени и вместо това предявените искове да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК ответниците по касационната жалба – ищци дължат на касатора– ответник по исковата молба направените от последния разноски за всички съдебни производства в размер 12 137,19 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 377/16.01.2009г. по в. т. дело № 503/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия в частта, с която е оставено в сила решение № 95/08.07.2008г. по гр. д. № 87/2008г. на Русенски окръжен съд в осъдителната му част, както и решение № 95/08.07.2008г. по гр. д. № 87/2008г. на Русенски окръжен съд в частта, с която И. И. Х. от гр. Р. е осъдена да заплати на „Р” О. , гр. Р. сума в размер 31 532 лв. – неустойка и обезщетение за неизпълнение на договор и на „С” О. , гр. Р. сума в размер 31 432 лв. – неустойка и обезщетение за неизпълнение на договор, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 29.06.2007г. до окончателното плащане, както и на двете дружества сумата 3 165 лв. – разноски по компенсация и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Р” О. , гр. Р. и „С” О. , гр. Р. срещу И. И. Х. от гр. Р. искове за заплащане на „Р” О. , гр. Р. на сумата 10 000 лв. – неустойка по предварителен договор от 11.11.2005г. и сумата 21 532 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по същия договор и на „С” О. , гр. Р. сумата 10 000 лв. – неустойка по предварителен договор от 11.11.2005г. и сумата 21 432 лв.– обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по същия договор. ОСЪЖДА „Р” О. , гр. Р., ул. „Р” № 17 и „С” О. , гр. Р., ул. „Р” № 17 да заплатят на И. И. Х. от гр. Р., ул. „Чипровци” № 26, вх. 1, ет. 6 на основание чл. 78 ГПК сумата 12 137,19 лв. /дванадесет хиляди сто тридесет и седем лева и деветнадесет стотинки/ - разноски за всички съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.