Р E Ш Е Н И Е № 59
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Веска Райчева
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова

При секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2684 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 260066/24.03.2021 г. по гр.д. № 35/2021 г., с което Шуменски окръжен съд, отменяйки решение № 260254/08.12.2020 г. по гр.д. № 61/2020 г. на Шуменски районен съд, изменя мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето Л. П. И. ЕГН [ЕГН] като: 1) постановява родителските права по отношение на детето да упражнява майката Б. В. К. ЕГН [ЕГН] и определя местоживеенето му при нея в [населено място], [улица], вх. 3, ет. 3, ап. 33; 2) определя режим на лични контакти на бащата П. Т. И. с детето, както следва: всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 19.00 ч. в неделя с пренощуване, по три дни през коледните, новогодишните и великденските празници, както и месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, 4) прекратява пресъдената в тежест на майката издръжка за детето, осъжда бащата да заплаща месечна издръжка 230.00 лв. и отхвърля претенцията до пълния предявен размер и 5) бащата е осъден за държавна такса по сметка на Шуменски окръжен съд.
Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос: Длъжен ли е съдът по чл. 59, ал. 9 СК да определи релевантния период за преценката, дали са изменени обстоятелствата по постановените по-рано мерки за упражняване на родителските права, и как извършва адекватна преценка дали исканата промяна обслужва най-добрия (висшия интерес) на детето?
По материалноправния въпрос:
Установената практика на Върховния касационен съд еднозначно приема, че в решението по чл. 59, ал. 9 СК съдът е длъжен, на първо място да установи, дали са променени обстоятелствата, при които с предходно решение вече е бил решен въпросът за родителските права. Релевантен е периодът от приключване на съдебното дирене на инстанцията по същество, решила въпроса в предходното производство, до приключване на съдебното дирене в производството по чл. 59, ал. 9 СК. След това съдът по чл. 59, ал. 9 СК е длъжен да прецени дали промяната е от значение за критериите, при които следва да обезпечи най-добрия (на висшия) интерес на детето. При положителен отговор съдът е длъжен да прецени кой родител е по-подходящият да отгледа и възпита детето, съответно да определи режим на лични отношения с другия родител.
В своята практика Върховният касационен съд също така еднозначно приема, че ППл ВС № 1/12.11.1974 г. е актуално и при действието на СК от 2009 г. Изяснено е, че от значение са както измененията на обстоятелствата, взети пред вид с предходното решение, така и измененията, които не са взети пред вид, но са от значение за определяне на най-добрия (на висшия интерес) на детето. По своето съдържание новите обстоятелства могат да се проявят в различна форма. Едни се отнасят към родителските, възпитателските или моралните качества, а други - към социалната среда, в която живеят децата, към жилищните или битовите условия и т.нат. Изяснено е също, че нямат приоритетно значение едни релевантни обстоятелства пред други, а съдът е длъжен да ги прецени в съвкупност и да оцени спецификата на всеки конкретен случай. Съдът е длъжен да обсъди дали новите обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на взетите по-рано мерки. За да бъдат изменени, е необходимо променените обстоятелства да са от такова естество, че да сочат на влошаване на положението на родителя, при когото детето е оставено за отглеждане, или да засягат ефикасността на взетите по-рано мерки, или поради които новото решение би подобрило положението на детето.
Съдът е длъжен да обсъди промените обстоятелства по отделно и в съвкупност, за да постигне решението по чл. 59, ал. 9 СК висшата цел – благополучието на детето. Тя произтича от Конвенцията за правата на детето, а нейна проекция е и националното законодателство. Преценката за най-добрия (за висшия интерес) на детето е комплексна. Съдът я извършва според желанията и чувствата на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, други обстоятелства, имащи отношение към детето – арг. от чл. 3 от Конвенцията и § 1 ДР на ЗЗДт.
Извършеното обобщение на установената практика при действието на СК от 2009 г. отговаря изчерпателно на материалноправния въпрос. Настоящият състав я споделя и не съзира основание да я променя. Това изключва необходимостта от допълнителни мотиви към отговора.
По касационната жалба от П. Т. И., баща на непълнолетното дете Л. П. И.:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд се е позовал на влязлото в сила решение № 196/29.03.2017 г. по гр.д. № 2660/2016 г. на Районен съд – Шумен, с което е изменено споразумението между родителите на непълнолетната Л., утвърдено от брачния съд, а са били решени въпросите по чл. 51, ал. 1 СК. Той обаче не е изяснил във времево отношение кои обстоятелства са релевантни по спора по чл. 59, ал. 9 СК, отнесен и до него с жалбата срещу първоинстанционното решение на майката Б. В. К. срещу бащата П. Т. И.. Като изходна позиция е посочил необходимостта да изясни най-добрия (висшия) интерес на детето според тези установени по делото обстоятелства, които биха подобрили неговото положение, съпоставени с онези, които биха го влошили с решението по чл. 59, ал. 9 СК. Тази необходимост е декларирана, но не е проведена. Въззивният съд не е разграничил кои обстоятелства поставя в първата група и кои във втората. Не е засегнал и въпроса за ефикасността на взетите по-рано мерки с влязлото в сила решение № 196/29.03.2017 г. по гр.д. № 2660/2016 г. на Районен съд – Шумен, нито ги е съпоставял според висшия интерес на детето, което новото положение би следвало да обезпечи.
Следователно обжалваното решение противоречи на дадения отговор, на чл. 59, ал. 9 СК от 2009 г., на т. II от ППлВС № 1/12.11.1974 г., а и на материалноправните разпоредби от най-висш ранг, обсъдени с отговора. Неправилното решение следва да се отмени, а касационният състав е длъжен да реши по същество въпроса по молбата по чл. 59, ал. 9 СК от Б. В. К., майката на непълнолетното дете Л..
Релевантният период за дължимата преценка обхваща период с начало 12.01.2017 г. (датата на приключилото съдебно дирене в производството по влязлото в сила решение, с което е уважена предходната молба от бащата П. И. по чл. 59, ал. 9 СК) и край 25.02.2021 г. (датата на приключеното съдебно дирене пред въззивния съд, постановил обжалваното решение). С приложеното влязло в сила решение родителските права са предоставени на бащата, при който е определено и местоживеенето на детето Л., [дата на раждане] , определен е по-широк от обичайния режим на лични контакти с майката Б. К. (всяка събота от 8.00 ч. и неделя до 18.00 ч. с преспиване, три дни през коледните, новогодишните и великденските празници, както и един месец и петнадесет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск) и майката е осъдена за месечна издръжка 150.00 лв.
От събраните по делото доказателства, а и от изслушването на родителите и на детето, се установяват следните изменени обстоятелства в релевантния период:
Л. вече е непълнолетна, навършила е 16-годишна възраст. Приета е в Природо-математическата гимназия в [населено място]. Има отличен успех и от около 14-годишната си възраст поддържа връзка с по-голям от нея, 23-годишен младеж, което не се приема и толерира от бащата. Той изисква от нея да спазва вечерен час – 21.00 ч. през лятото и 20.00 ч. през зимата, включително защото след тази връзка успехът на Л. в гимназията е чувствително занижен. Връзката се възприема от майката, а тя се отнася с разбиране и толерантност към подрастващата си дъщеря. Между двете са се установили приятелски отношения на споделеност и съпричастност за разлика от затруднената комуникация с бащата по този въпрос. Двамата родители реализират доход над минималния. Майката съжителства с нов партньор в неговото жилище и със сина му от предходен брак, 2-3 години по-голям от Л.. Бащата след развода с майката е живял и живее само с Л. в собствено жилище. В него Л. има самостоятелна стая. Определеният режим на лични контакти с влязлото в сила решение се спазва от бащата, а той допуска и всяка различна, по-широка възможност на контакти и комуникация между дъщерята и майката, включително допълнителни приспивания в дома й. Майката подпомага дъщеря си в училищната подготовка. Такава помощ Л. получава и от сестрата на бащата, която живее в съседство на техния дом. Всеки от родителите заявява готовността си Л. да съжителства с него и да упражнява родителските права. Предпочитанията на Л. са към майката, а се обясняват основно със създадените помежду им отношения на споделеност за разлика от тези с баща й. Неговите страхове са връзката на дъщеря му с 23-годишния младеж да не осуети бъдещето на Л., а заниженият й успех в гимназията след създадената връзка да изключи възможността тя да продължи образованието си във висше учебно заведение.
Касационният състав намира, че родителският капацитет, материални възможности и битови условия на майката и на бащата са приблизително равностойни. Условията при бащата – самостоятелна стая за Л. – са в известна степен по-добри. Всеки от родителите зачита правото на детето на лични контакти с другия родител, а бащата допуска и толерира по-големия обем на лични контакти между майката и дъщерята от установения с влязлото в сила решение. Тази негова толерантност не възпрепятства, а в последните години е и предразположила създадените между майката и дъщерята приятелски отношения на споделеност, разбирателство и съпричастност. Следователно желанието на непълнолетната Л. да установи местоживеенето при майката се обяснява основно с по-толерантно отношение към поддържана в годините връзка с 23-годишния младеж, която датира от 14-годишната й възраст. Установеният от бащата режим – вечерен час и изисквания за поддържане на висок успех и извънкласни занимания (допълнителни, платени от него часове по английски език) – не изключва зачитането на личния живот на подрастващата Л., нито е проява на нетолерантност. Страховете на бащата, свързани с неодобрение, са обясними с неговата загриженост за бъдещето на Л., а и с това да не се обезсмислят постигнатите високи резултати в гимназиалното й образование. Всичко изложено налага извода, че изменени обстоятелства в релевантния период има, но висшия интерес на детето Л. изключва основателността на подадената от майка й молба по чл. 59, ал. 9 СК. Касационният състав следва да я отхвърли.
При този изход на делото в тежест и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника по касация следва да се постави сумата 1 637.50 лв. – направените по делото разноски.
При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260066/24.03.2021 г. по гр.д. № 35/2021 г. на Шуменски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 59, ал. 9 СК на Б. В. К. ЕГН [ЕГН] срещу П. Т. И. ЕГН [ЕГН] за изменение на мерките за родителските права, личните отношения и издръжката на Л. П. И. ЕГН [ЕГН], постановени с влязлото в сила решение в сила решение № 196/29.03.2017 г. по гр.д. № 2660/2016 г. на Шуменски районен съд.
ОСЪЖДА Б. В. К. да заплати на П. Т. И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 637.50 лв. – разноски по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.