О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №21 гр. София, 03.02.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари през двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 6145 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 1516 от 18.03.2015 г. на С. Л. А., чрез адв. К. Б. против определение № 150 от 23.02.2015 г. по ч.гр.д. № 104/2015 г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено определение от 05.01.2015 г. по гр.д. № 667/2014 г. на Районен съд – Радомир, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 998/2014 г. по описа на същия съд. Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, съдът взе предвид следното: Ответниците по касация Г. И. Ч. и А. П. Ч. са предявили против С. Л. А. иск за делба на УПИ находящ се в населената част на [населено място], [община], целият с площ от 520 кв. м. съставляващ парцел X. за имот с планоснимачен номер 1049 в кв. 107 по регулационния план на [населено място], [община], утвърден със Заповед № III–144 от 1981 г. Ищците твърдят, че са съсобственици на описания недвижим имот на основание две правни сделки, сключени със С. Л. П. – дарение и покупко–продажба, обективирани съответно в нотариален акт № 136, том IV, № 663/2013 г. и нотариален акт № 137, том IV № 664/2013 г. Ответницата, касатор по настоящото производство, С. Л. А. е оспорила иска с доводите, че посочените по-горе сделки не са породили вещно–прехвърлителен ефект, тъй като са сключени с лице, което няма право на собственост върху имота, предмет на сделките. Като основно възражение сочи, че приживе общият наследодател Л. П. Ч. е оставил саморъчно завещание от 26.03.2010 г., с което е завещал на внучката си Н. В. Н. процесния имот, която чрез нейната майка и законен представител С. Л. А. е обявила завещанието и е приела завета, като за това е съставен констативен нотариален акт. Наред с това ответницата е предявила инцидентен установителен иск за недействителност на горепосочените сделки на основание чл. 76 ЗН, тъй като към момента на изповядването им не е била извършена делба между наследниците Л. П. Ч. и С. Л. П.. В случай, че съдът приеме, че завещанието не е породило действие към момента на прехвърляне на недвижимия имот ответницата С. Л. А. в условията на евентуалност е предявила иск по чл.26, ал.2, пред. 5–то ЗЗД за обявяване за симулативно дарението на 1/20 ид. ч. от процесния имот, както и същевременно е предявила и иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване частта на сестра си С. Л. П.. С определение от 09.12.2014 г. по гр. д. № 667/2014 г. районният съд е приел за съвместно разглеждане иска по чл.76 ЗН, конституирал е като ответник С. Л. П. и е отделил в отделно производство предявените от С. Л. А. искове по чл.26, ал.2, пред.5–то ЗЗД и чл.33, ал.2 ЗС. С определение от 05.01.2015 г. по гр.д. № 667/2014 г. след като е приел, че е налице връзка на обусловеност между делата на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът е спрял производството по делбата до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по отделените искове по чл.26, ал.2, пред.5–то ЗЗД и чл.33, ал.2 ЗС. Срещу това определение е подадена частна жалба вх.№ 424 от 27.01.2015 г. на С. Л. А., която с обжалваното по настоящото производство определение № 150 от 23.02.2015 г. по ч.гр.д. № 104/2015 г. Окръжен съд – Перник е оставил без уважение. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че двете искови претенции по евентуалния иск, не попадат в никоя от изрично предвидените в чл.343 ГПК хипотези и тъй като искът по чл.33, ал.2 ЗС има конститутивен характер, произнасянето по него ще има обуславящо значение за делбеното производство. Срещу така постановеното въззивно определение е подадена частна касационна жалба, предмет на настоящото производство, в която се правят оплаквания за неправилност и се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че в отговора на исковата молба ответницата изрично е посочила, че искът по чл.33, ал.2 ЗС се предявява в условията на евентуалност и че за нея би възникнал правен интерес от разглеждането му само и единствено ако съдът отхвърли като неоснователно възражението за липсата на съсобственост поради наличието на завещателно разпореждане, респективно не се уважи иска за относителна недействителност по чл.76 ЗН. В представеното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК частният жалбоподател поставя следния, уточнен от съда, процесуалноправен въпрос: „Допустимо ли е съдът в случай на разделяне на искове на основание чл.210, ал.2 ГПК по свой почин да замести волята на ищеца в производството и да приеме за разглеждане евентуалния иск, преди да се разгледа главния иск, след като изрично в исковата молба ищецът е заявил, че разглеждането на евентуалния иск се обуславя от решението по главния иск?”. Въпросът е относим към изводите на въззивния съд и с оглед особеностите на настоящия случай следва да се допусне касационно обжалване на соченото основание. По поставения въпрос настоящия съдебен състав приема следното: В практиката на ВКС – напр. решение № 97 от 8.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г., I т.о. – е дадено тълкуване, че критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищеца в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска. Следователно, след като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете. Ако съдът счете, че въведените основания не могат да съществуват едновременно, то следва да даде указания на ищеца да заяви поредността, при която следва да се разгледат исковете. Ако ищецът не направи такова изявление или поддържа исковете при условията на кумулативност, съдът следва да ги разгледа в поредност, съответна на естеството на правоотношението. Посоченото тълкуване е приложимо и в случаите, когато е недопустимо съединяването на исковете за общо разглеждане в едно производство. В тези случаи предявения като евентуален иск се отделя в отделно производство – чл.210, ал.2, изр.второ ГПК, като съдът разглеждащ всяко от делата следва да прецени връзката на обусловеност между тях, следваща от естеството на правоотношението и да спре обусловеното дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. С оглед отговора на въпроса, обусловил касационно обжалване следва, че частната касационна жалба е основателна. В делбеното производство съсобствеността е изведена от наследствено правоприемство и договорно правоприемство с наследник по закон и е наведено възражение за липса на съсобственост поради наличие на завещателно разпореждане в полза на лице, което не е наследник по закон и при условията на евентуалност е предявен и иск по чл.76 ЗН. Исковете по чл.26, ал.2, пред.5–то ЗЗД и чл.33, ал.2 ЗС са предявени също като евентуални в случай, че съдът приеме, че завещателното разпореждане не произвежда действие. Правилно съдът е преценил, че е недопустимо съединяването в делбата на конститутивния иск по чл.33, ал.2 ЗС, поради което го е отделил за разглеждане в отделно производство. Неправилна е обаче преценката му, че делбеното производство е обусловено от изхода на спора по исковете по чл.26, ал.2, пред.5–то ЗЗД и чл.33, ал.2 ЗС. В случая налице ли е съсобственост като предпоставка за реализиране правото по чл.33, ал.2 ЗС, ще се установи с решението по чл.344, ал.1 ГПК с разрешаването на спора дали процесният имот е преминал към наследниците по закон на Л. П. Ч., поч.4.01.2012 г. или към наследника му по завещание. Следователно в конкретната хипотеза производството в първата фаза на съдебната делба е обуславящо спрямо производството по исковете с правно основание чл.26, ал.2, пред.5–то ЗЗД и чл.33, ал.2 ЗС. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 150 от 23.02.2015 г. по ч.гр.д. № 104/2015 г. на Окръжен съд–Перник. ОТМЕНЯ определение № 150 от 23.02.2015 г. по ч.гр д. № 104/2015 г. на Окръжен съд–Перник и потвърденото с него определение от 05.01.2015 г. по гр д. № 667/2014 г. на Районен съд – Радомир за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 998/2014 г. на Районен съд-Радомир. ВРЪЩА делото на Районен съд-Радомир за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: