7 Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр.София, 24.07. 2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладвано от съдията Даниела Стоянова гр.дело № 1849/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез прокурор Д. К. от Апелативна прокуратура – П., против решение № 33/22.02.2018г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 749/2017г., с което е потвърдено решение № 1296 от 30.10.2017 г. по гр.д. 488/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, в обжалваните негови части, с които е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на И. С. Ц. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, тревоги и стрес, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство по ДП № 49/2008 г. по описа на О. при ОП-П. и н.о.х.д. № 1010/2013 г. по описа на Специализирания наказателен съд, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане, както и е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на И. С. Ц. сумата 505 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, и 10 лв. – разноски за държавна такса. В тежест на ответника са възложени сторените от ищеца във въззивната инстанция разноски в размер на 830 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което размерът на присъденото възнаграждение да бъде намален. Ответната страна И. С. Ц. не е подала писмен отговор по касационната жалба и не се е явила лично в проведеното открито съдебно заседание. В последното чрез процесуалния си представител адв. В. взема становище за неоснователност на жалбата. С определение №712 от 25.10.2018г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, апелативният съд е разрешил този правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС - т. 11 и раздел II от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и мотивите към нея от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно тази трайно установена задължителна практика, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. В тази задължителна практика на ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконното обвинение, по което ищецът е оправдан, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. Прието е също така, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта” до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. В случая, за да определи размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди на сумата 10 000 лв., въззивният съд е отчел следните установени в процеса обстоятелства: Взел е предвид причинените на ищеца емоционални вреди от воденето на наказателно производство, приключило с оправдателна присъда; естеството на повдигнатото обвинение - по чл. 321, ал.3,пр.2, т. 2 във вр. с ал.2, във вр. с чл.308, ал.7 във вр. с ал.2 и ал.1 НК - за това, че в периода от началото на месец март 2009г. до 24.06.2009г. в [населено място] е участвал в организирана престъпна група, ръководена от С. Т. Г. и П. С. А., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.308 НК, както и за това, че в периода от 05.08.2009г. до 07.08.2009г. в [населено място] е държал материали и оръдие - флаш памет без надписи, без означения, без капаче, синя, прозрачна на цвят, съдържаща сканирани изображения на лични карти, свидетелства за управление на МПС, паспорти, дипломи, печати и банкови карти, за които предполагал, че са предназначени или че са послужили за съставяне и преправяне на документи; характера на обвинението – за престъпления, които са тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 3 НК; продължителността от 5 години на наказателното производство - един обективно дълъг житейски период; взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ с продължителност 4 месеца; лечението на здравословните му проблеми в условията на изтърпяване на мярката „Задържане под стража“ му създало допълнителни притеснения, за това че не може свободно да организира лечението си . При определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният съд е взел предвид и участието на ищеца в производството за един дълъг период с лично явяване в поредица от заседания, което според него освен притеснения несъмнено е довело и до затруднения в ежедневието на ищеца, включително да намери работа и да работи. Посочил е, че от значение са и обстоятелствата, установяващи се от представената от ответника с отговора на исковата молба справка за съдимост, както и от представените в хода на приложеното наказателно дело такива справки, според които ищецът е осъждан с присъда от 04.12.2007 г. на РС-Пловдив (като е отложено изпълнението й) и още по време на производството пред Специализирания наказателен съд с определение от 03.01.2013 г. по н.о.х.д. № 8775/2012 г. на ПРС му е наложено наказание лишаване от свобода за престъпление по чл. 308, ал.7 от НК (1 година и 4 месеца), което той е изтърпял в Затвора-П. и бил освободен на 03.09.2013 г. В този смисъл ищецът не бил лице с чисто съдебно минало, което поначало понася по-тежко наказателно производство против него. Съдът обосновал, че е неоснователно позоваването на водено срещу ищеца наказателно производство и по н.о.х.№ 5441/2015 г. на ПРС, тъй като то е образувано вече след приключването на н.о.х.д. № 1010/2013 г. на Специализирания наказателен съд с влязлата в сила на 18.07.2014 г. оправдателна присъда. Съобразил е също, че според заключението на съдебно-психологичната експертиза от 04.10.2017 г. при ищеца не се установяват дезадаптивни промени в психичните сфери и в начина му на цялостно когнитивно и личностово функциониране като резултат от провеждането на наказателното производство против него, задържането и престоя му в следствения арест, както и наличие на душевна травма вследствие на преживяното от него. С оглед на тези съждения е определен размерът на дължимото се на ищеца обезщетение. Обжалваното решение е постановено в противоречие с така установената практика по поставения правен въпрос, защото от фактическа страна въззивният съд е установил релевантните факти, но при определяне на размера на обезщетението не е извършил прецизна оценка на последните и как същите влияят върху този размер. Поради това и доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция. В случая между страните няма спор и това е установено безспорно, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, които са следствие на незаконното обвинение. Спорен е единствено въпросът за размера на дължимото обезщетение за репариране на тези вреди. Както бе посочено и по-горе в настоящото решение в раздел II от ППВС № 4/1968 г. на съдилищата се указва, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт следва да се съобразят характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. Когато неправомерното поведение се състои в неоснователно повдигнато обвинение от правозащитните органи, съдебната практика определя като релевантни за размера на обезщетението обстоятелства още личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. При изложените от него мотиви, въззивният съд е обсъдил приетите за установени от него обстоятелства по делото, които са релевантни за определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, но не е посочил какво е значението на тези обстоятелства при определянето на същия - как всяко от тях се отразява върху него - в насока за увеличаването или за намаляването му, при преценката им като критерии за справедливото му определяне. Тези критерии, отнесени към процесния случай, обосновават извод, че размерът на присъденото обезщетение е необосновано завишен. Ищецът към момента на повдигане на обвинението е на възраст 37 години, а към момента на приключване на наказателното производство – 42 години – в активен трудоспособен период. Предприетото срещу него наказателно преследване е създало предпоставки за унизяването му пред семейство, близки приятели и колеги и обществото като цяло. Лечението на здравословните му проблеми в условията на изтърпяване на мярката „Задържане под стража“ и продължителността на същата – 4 месеца, му създало допълнителни притеснения, за това че не може свободно да организира лечението си. Несъмнено тежестта на обвинението, първоначалното осъждане и многократните съдебни заседания са създали стрес, неудобство, притеснения и дискомфорт. Тези обстоятелства обуславят определяне на обезщетение в сравнително по-висок размер. Същевременно установената продължителност от пет години, в рамките на която се е развила най-вече съдебната фаза на наказателния процес, не надхвърля значително разумния срок; липсата на данни за тежки и необратими здравословни проблеми - според заключението на съдебно-психологичната експертиза от 04.10.2017 г. при ищеца не се установяват дезадаптивни промени в психичните сфери и в начина му на цялостно когнитивно и личностово функциониране като резултат от провеждането на наказателното производство против него, задържането и престоя му в следствения арест, както и наличие на душевна травма вследствие на преживяното от него; данните, установяващи се от представената от ответника с отговора на исковата молба справка за съдимост, както и от представените в хода на приложеното наказателно дело такива справки, според които ищецът е осъждан с присъда от 04.12.2007 г. на РС-Пловдив (като е отложено изпълнението й) и още по време на производството пред Специализирания наказателен съд с определение от 03.01.2013 г. по н.о.х.д. № 8775/2012 г. на ПРС му е наложено наказание лишаване от свобода за престъпление по чл. 308, ал.7 от НК (1 година и 4 месеца), което той е изтърпял в Затвора-П. и бил освободен на 03.09.2013 г. , са все обстоятелства, които обуславят по-малък размер на обезщетението. При съвкупното обсъждане на всички тези факти и като има предвид обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, съдът в настоящия си състав намира за справедливо да индивидуализира дължимото на ищеца обезщетение в размер на сумата от 5 000 лв. Този размер е от естество да обезщети в най-адекватна степен реалните вреди, претърпени от ищцата в резултат на наказателното преследване. Поради тези съображения уважаването на иска за неимуществени вреди в по-голям или по-малък размер би довело до несъответствие на обезщетението с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения критерий за справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи. При определянето на този размер, настоящият съдебен състав взема предвид и обстоятелството, че самото осъждане на ответната П., като процесуален субституент на държавата, да заплати това обезщетение, има основно репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди. Поради това искът е основателен до размер 5000лв. Това обезщетение се дължи ведно със законната лихва за забава, считано от 21.12.2015г. до окончателното изплащане. С оглед изхода от спора и при условията на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ следва да се разпределят и разноските по делото. Претенция за разноски е заявена единствено от ищеца. В производството пред първите две съдебни инстанции сторените от ищеца разноски са в общ размер 5420лв., от които 4590лв. пред първата инстанция, 830лв. – пред втората. И двете страни по спора не са заявили претенция за разноски в настоящото производство. Съобразно уважения размер на претенцията в полза на ищеца се дължат 297,80лв. Това налага отмяна на въззивното решение и в частта, с която като краен резултат в полза на И. С. Ц. са присъдени разноски в размер 505лв. за първа инстанция и 803лв. за втора инстанция, като общо дължимата сума от 297,80лв. следва да се присъди с настоящото решение. Съобразно гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 33/22.02.2018г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 749/2017г. в частта, с която като краен резултат е уважен предявеният от И. С. Ц. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 5000лв. до 10000лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 21.12.2015г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която в полза на И. С. Ц. са присъдени разноски в размер 505лв. за първа инстанция и 803лв. за втора инстанция, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. С. Ц. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 5000лв. до 10000лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 21.12.2015г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 33/22.02.2018г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 749/2017г., в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, [населено място], [улица], да заплати на И. С. Ц. сумата 297,80лв. – разноски, сторени в производството по предявения иск пред първата и въззивната съдебни инстанции съобразно уважения размер на претенцията. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: