Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 132   гр. София, 06  април 2010 година                                                                                                                                                     Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и шести февруари  две хиляди и десета година, в състав:                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ                 ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА                                              ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                           При участието на  секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев дело № 775/2009 година.     Производството пред Върховния касационен съд е с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на Н. К. К., за отмяна по реда на възобновяване на производството, на протоколно определение от 28.04.2009 г. по н.ч.д. № 3344/2009 г., на Софийски районен съд (СРС), с което е извършено групиране на наказанията на искателя по три влезли в сила присъди с приложението на чл.24 НК по отношение на определеното общо наказание. В съдебното заседание пред настоящата инстанция осъденият и неговият з. поддържат искането, като мотивират доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на искането на осъдения, поради отсъствие на съществено процесуално нарушение и правилно приложение на разпоредбата на чл. 24 НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, приема за установено следното: Искането е допустимо, тъй като е депозирано в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК, но разгледано по същество е неоснователно. За периода 1990 г. – 2008 г. Н. К. е осъждан 5 (пет) пъти за извършени престъпления от общ характер по н.о.х.д. № 211/90 г., н.о.х.д. № 10071/03 г., н.о.х.д. № 9645/06 г., н.о.х.д. № 437/05 г. по описа на СРС и н.о.х.д. № 994/96 г. на Софийски градски съд. По предложение на Софийска районна прокуратура на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е образувано н.ч.д. №3344/2009 г. по описа на СРС, което е предмет на искането за възобновяване. С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 28.04.2009 г. са групирани наказанията, определени на осъдения К. по н.о.х.д. № 10071/03 г., н.о.х.д. № 9645/06 г. и н.о.х.д. № 437/05 г. на СРС, като му е определено общо най – тежко наказание в размер на 13 г. лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 НК с 2 г. Първоинстанционният съдебен акт е потвърден изцяло с решение № 921/03.07.2009 г., постановено по в.н.ч.д. № 2186/09 г. по описа на Софийски градски съд. Съдът е извършил групирането на наказанията правилно и законосъобразно, по най – благоприятен за осъдения начин и при спазване разпоредбите на чл. 23 – 25 НК. Доводите, изложени от осъдения и защитника му за нарушение на процесуалния закон, довело до ограничаване правата на осъдения и неправилното приложение на чл. 24 НК са лишени от фактическо и правно основание. Вярно е, че в производството по чл.306, ал.1, т.1 НПК не са изискани като доказателствен материал наказателните дела по които са постановени присъдите, предмет на групиране на наказанията. Това обаче не налага извод за допуснато нарушение от категорията на визираните по чл.348, ал.3, т.1 НПК, защото СРС е изпълнил задълженията си във връзка с изясняване правното положение на осъдения, като е изискал равностойностни по доказателствено значение източници, каквито са свидетелство за съдимост на К. , преписи от влезлите в сила, постановени спрямо него присъди и подробни справки от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и НСС относно изтърпените наказания и предварителни задържания, чрез които е установил в пълен обем обстоятелствата от значение за определяне на общото наказание. Несъстоятелен е и следващия довод за нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в позоваване на източници, невключени в доказателствения материал по надлежния ред и това да е довело до неправилно приложение на чл.24 НК. В тази връзка следва да се отбележи, че данните за заболяването на осъдения са отразени и в представеното от защитата експертно решение на НЕЛК №0506/19.09.2008г., както и в съобразителната част на присъдата по нохд №9645/2006г.на СРС ,които са включени в доказателствения материал. Затова въззивната инстанция, като е направила мотивиран отказ да приеме за основателни възраженията на защитата за допуснати нарушения на правилата за формиране на доказателствената основа за приложението на чл.24 НК не е допуснала нарушение което да налага отмяна на съдебния акт по реда на възобновяване на наказателното производство. Съображенията на въззивния състав с които е възприел решаващите мотиви за увеличаване на определеното общо наказание са обосновани и законосъобразни, поради което се споделят от настоящия състав. Обстоятелствата от значение за определяне на общото най – тежко наказание и приложението на чл. 24 НК са правилно оценени по тежест и значение. В тази връзка съдът правилно е съобразил цялостната престъпна дейност на К. Високата криминална активност на осъдения, изразила се в извършване на множество тежки престъпления от раздел „Разврат” от НК, предимно изнасилвания , представляващи опасен рецидив, за които двете инстанции правилно са приели, че разкриват изключително висока степен на обществена опасност, както на извършените престъпления, така и на личността на осъдения,като техен извършител, са обстоятелства, обосноваващи необходимостта за увеличаване на определеното общо наказание, за да се гарантира постигане на целите по чл.36 НК в настоящият случай. Не води до други изводи позоваването на обстоятелства при които осъдения изтърпява на наказанието лишаване от свобода и данните за недоброто му здравословно състояние, по които след задълбочено обсъждане въззивния състав е мотивирал надлежни откази да ги приеме за основателни. Такова е положението и с позоваване на отменителното решение на ВКС по к.д. №691/2008г. по което е отменено приложението на чл.24 НК, но това решение не може да има обвързващо действие за следващите състави, които са се произнасяли по искането за определяне на общо наказание по друга съвкупност от множество престъпления и присъди с които са определени наказанията. В този смисъл приложението на чл. 24 НК е обосновано и законосъобразно и не е налице основание за отмяната на постановения съдебен акт по реда на възобновяване на наказателното дело. Мотивиран от изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение при отсъствие на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК   Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на Н. К. К. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 921/03.07.2009 г., постановено по в.н.ч.д. № 2186/09 г. по описа на Софийски градски съд с което е потвърдено н.ч.д. № 3344/2009 г. на Софийски районен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ:   1.         2.