Ключови фрази
Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * неизплатено възнаграждение * правна помощ * писмени доказателства * отделяне на спорните от безспорните факти по делото * договор за правна защита и съдействие




Р Е Ш Е Н И Е

№ 86
София 20.05.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора....................
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 143 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:



Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Ю. Д. М. срещу решение № 493 от 26.10.11г.по в.гр.дело № 483/11г.на Окръжен съд – Добрич.С него е отменено решение № 13 от 4.01.11г.по гр.дело № 4352/10г.на Районен съд – Добрич и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от същата страна иск срещу К. А. Р. за заплащане на сумата 9500 лв,представляваща част от неизплатено възнаграждение за правна помощ от 14.05.2007г.,ведно със законната лихва върху главницата от 17.09.10г.до окончателното изплащане.
С определение № 1334 от 18.12.12г.на състав на ІV г.о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: следва ли въззивният съд да разглежда непредявени основания и служебно да установява нова фактическа обстановка,различна от приетата за безспорна между страните по делото и подкрепена с писмени доказателства, неоспорени от ответника в първоинстанционното производство,като разрешен в обжалваното решение в противоречие с приложените решения № 176 от 8.06.11г.по гр.дело № 1281/10г.на ВКС,ІІІ г.о.и № 764 от 19.01.11г.по гр.дело № 1645/09г.на ІV го.на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Според посочената задължителна съдебна практика въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.След като съдът не може по своя преценка да променя заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства и факти,то той следва да вземе решението си при съобразяване с онези от тях, които са поддържани от страните.С оглед изясняване на фактите,които са от съществено значение за спора, съдът в процедура по чл.145 от ГПК следва чрез въпроси към страните да отдели спорното от безспорното. Въззивният съд не може да постанови акта си въз основа на доводи,по които не е предоставил възможност на страните да изразят становищата си.При положение,че по спорен въпрос – по делото са ангажирани доказателства - той не може процесуално да изненада страните, давайки разрешение,което нито е въвеждано,нито е обсъждано от тях.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че между страните е сключен договор за правна помощ и съдействие,по който ищецът е поел задължение да извършва правни действия в защита на ответника срещу заплащане на възнаграждение за извършената работа,обусловено от крайния резултат, на размер на 50% от присъдените в полза на възложителя с влязло в сила съдебно решение суми за претърпяното от него непозволено увреждане след приспадане на направените разноски.Съдът обаче е счел,че процесният договор,от който ищецът черпи права е относим за причинени имуществени и неимуществени вреди за ответника,настъпили от ПТП на 7.05.2004г.Извършените от адвоката действия по приложените като доказателство граждански дела са за настъпило непозволено увреждане на 16.11.02г.По последните ищецът е получил в съдебното производство дължимото възнаграждение с оглед разпоредбата на чл.64 ал.1 ГПК/отм./в размер на 1523 лв.Ето защо съдът е приел,че представеният договор за правна помощ сочи на други правоотношения между страните по друго проишествие и по друго време, и като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.280 ЗЗД и чл.36 ЗА.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и на процесуалния закон,необоснованост и като постановено в противоречие с трайната практика на ВКС,която приема,че въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба и при липса на конкретни оплаквания не е длъжен да извършва служебно проверка на правилността на първоинстанционното решение.Касаторът моли решението да бъде отменено и искът –да бъде уважен.
Ответникът по касационната жалба К. А. Р. чрез пълномощник адв.Е. В. моли решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното:
Решението е неправилно.
Установено е,че на 14.05.2007г.между страните е сключен договор за правна помощ ,по силата на който ответникът К. Р. е възложил на ищеца Ю. М. да изготви искова молба и да я внесе в съда, с предмет - причинени на възложителя имуществени и неимуществени вреди,вследствие на ПТП на 7.05.2004г.Безспорно е от данните по делото,че ищецът е изпълнил договорните си задължения,като образуваното от него гражданско дело от името на доверителя му К. Р. срещу Ц. Д. К., [фирма] и [фирма] е приключило с осъдително решение .При това ответникът дължи изпълнение на поетото от него задължение – да заплати договореното вазнаграждение.В договора страните са обвързали заплащането на възнаграждението с резултата от осъществяваното от ищеца в полза на ответинка процесуално представителство.Съобразно уговореното дължимото възнаграждение е в размер на 50% от присъдените в полза на възложителя с влязло в сила решение суми за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.С влязлото в сила решение на К. Райчев е присъдена сумата 25 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – претърпяна на 16.11.2002г.злополука,при което дължимото в полза на адв.М. следва да се определи в размер на 12 500 лв.Ответникът не е представил доказателства за заплащане на договореното възнаграждение или на част от него.Нито в отговора на исковата молба,нито във въззивната жалба е оспорил датата на ПТП,посочена в договора за правна помощ,както и не е твърдял,че между страните има друго правоотношение във връзка с друго ПТП.
С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,настоящият състав на Четвърто г.о.намира,че въззивният съд е излязъл извън очертаните с въззивната жалба предели на правния спор,като е приел,че представеният договор за правна помощ сочи на други правоотношения между страните по повод друго правоотношение –на 7.05.04г.и за него не са ангажирани доказателства,че довереникът е изпълнил задълженията си.В нарушение на процесуалния закон – чл.6 ал.2 ГПК въззивният съд е отхвърлил иска въз основа на обстоятелство,което не е било спорно между страните и по което не са могли да изразят становището си.
Гореизложеното налага отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество – до предявения размер от сумата 9500 лв,представляща част от договореното възнаграждение по договора за правна помощ от 14.07.2007г.,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на иска - 17.09.10г.до окончателното изплащане.
На основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски за трите инстанции в размер на 791.50 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 493 от 26.10.11г.,постановено по в. гр.дело № 483/11г.на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА К. А. Р.,с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], [улица] да заплати на Ю. Д. М.,с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],офис 504 сумата 9 500 лв/девет хиляди и потстотин/,представляваща част от неизплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 14.05.2007г.,ведно със законната лихва,считано от 17.09.2010г.до окончателното изплащане,както и сумата 791.50 лв /седемстотин и деветдесет и един лв и петдесет ст/разноски за трите инстанции.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.