Ключови фрази
Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * вътрешно убеждение * разпознаване на лице

Р Е Ш Е Н И Е
№448

гр.София, 21 януари 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
РУМЕН ПЕТРОВ

със секретар Марияна Петрова
при участието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 1396/2015 година
Прокурор от Софийската апелативна прокуратура е протестирал по касационен ред въззивната (нова) оправдателна присъда, която Софийският апелативен съд издал, отменяйки преди това осъдителната присъда на първата инстанция – Софийския градски съд, издадена от него срещу подсъдимата П. Л. Д..
Първоинстанционната присъда – 12/20.І.2015 год. по нохд 2049/2014, е по обвинението за извършения на 4.І.2014 год. срещу К. Л. Т. грабеж на лични вещи – дамската ѝ чанта и намиращото се в нея на обща стойност 392 лева. Наложеното на подсъдимата Д. наказание е 5 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип – минималното, предвидено в чл.199, ал.1, т.4, във връзка със 198, ал.1 и 29, ал.1, б.”б” от НК (още защото грабежът е бил извършен с използването на сила и представлява опасен рецидив, заради предишните осъждания на подсъдимата).
Второинстанционната (въззивна, нова) присъда – 13/23.VІ.2015 год. по внохд 341/15, е резултат от обжалването от страна на подсъдимата.
В касационния протест, подаден първоначално, оправдаването на П.Д. е квалифицирано като нарушаващо както материалния, така и процесуалния закон (първите две от трите касационни основания в чл.348 НПК), а искането за отмяна оправдателната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане – като последица от упражняване на правомощията на ВКС по чл.354, ал.1, т.4 и ал.3, т.2 и 3 от НПК. В допълнение към протеста прокурорът е изложил доводите, които е сметнал, че го подкрепят.
Протестът е поддържан и от прокурора, взел участие в съдебното заседание на ВКС, а според подсъдимата и нейния защитник е неоснователен.
ВКС намери, че протестът е основателен, доколкото в него се съдържа следното.
Доказателственият анализ на въззивния съд, довел до оправдаването на подсъдимата Д., не държи достатъчно сметка за действителната тежест на съществено повлиялите го доказателства; от една страна – на доказателствата в убедителните като цяло показания на пострадалата от грабежа Т., поради демонстрираната в тях искреност и потвърдената им обективност; от друга страна – на отделни недостатъци в същите показания, които при това съвсем не е сигурно, че се дължат на качеството на възприятията на свидетелката.
Увереността, с която Т. е разпознала в Д. своята нападателка, пострадалата свидетелка убедително е основала върху особеност на походката на обвиняемата („с наперени рамене”), но сериозната идентификационна тежест на този функционално-динамичен, комплексен, външен признак на личността е на практика изцяло пренебрегнат. Пренебрегването му от САС е още по-неприемливо, когато се види, че е станало вдействителност, заради съобщаването за въпросната особеност в походката на обвиняемата едва при втория разпит на свидетелката, четири дни след първия на 5.І.2014 год. Свидетелката е като че ли упрекната не само защото не е успяла да каже нещо определено за лицето на нападателката си, но и за възможните пропуски от страна на разпитващите (така например е останало неясно и дали протоколът за разпита на 9.І.2014 год. - преди разпознаването на обвиняемата, е съставен именно в часа, посочен в него). И ако за подобно отношение от САС има все пак място преди да проведе собствено съдебно следствие, след провеждането му трябва да се смятат за отпаднали всички въпросителни около достоверността на св.К.Т. – най-вече за външния вид на обвиняемата и за възможността той да бъде възприет нереално, и за отношенията между свидетелката и полицейските органи в досъдебната фаза, включително за не особеното уважение на последните към процесуалната форма.
Доказателствен анализ, който с оглед на гореизложеното се разминава с действителното значение на най-съществените за изхода на делото доказателства, очевидно не отговаря на изискванията за обективност на вътрешното убеждение, които произтичат от чл.14 НПК. Те са гаранция и за процесуалните права на страните, между които и на обвинението, чийто представител в случая-прокурорът, се явява пряко засегнат от проявената от САС необективност.
За изводите на ВКС – а към тях трябва да бъде добавено, че отстраняването на недостатъците в доказателствената дейност на въззивната инстанция не би могло да стане по друг начин, освен чрез предвидения поначало за такива случаи чрез връщане на делото за ново разглеждане в същата инстанция – чл.354, ал.3, т.2 НПК – за тези изводи е важно да бъде посочена и неоснователността на възраженията срещу подадения протест. Отношението към тях би било различно, ако подкрепяха оправдаването на подсъдимата чрез разколебаване на преценките на ВКС. Вместо това те разчитат на формално придържане към правилата за разпознаване на лица в чл.170 и 171 НПК (настоява се например върху претендираните нарушения в протокола за разпит преди разпознаването, а не върху самия разпит, какъвто фактически е бил проведен); разчитат на недоказаност, която няма отношение към отговорността за грабеж (например на собствеността върху отнетите вещи) или на привиждан обвинителен уклон.
Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК, ВКС-І н.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивна(нова) присъда № 13 от 23.VІ.2015 год. по внохд 341/15 на Софийския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане в тази инстанция от стадия на съдебното заседание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:



/СЛ