Р Е Ш Е Н И Е № 220 С о ф и я, 25 април 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 09 а п р и л 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 2389/2011 година. С касационна жалба от защитника на подс.К. С. С. от П. адв.Пл.Е. от АК-П. се атакува решение № 187 от 07.07.2011 г., постановено по ВНОХД № 167/2011 г. от апелативен съд-Велико Търново с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, като се иска отмяната му и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и като последна алтернатива – изменяването му и намаляване на размера на наложените му кумулативно предвидени наказания до справедлив минимум. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият лично и чрез процесуалния си представител адв.П.Е. от АК-П. моли жалбата да бъде уважена. Частният обвинител и граждански ищец, румънският гражданин С. М. от Б., Република Румъния, лично и чрез повереника си адв.Й. Й. от АК-Б. моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 26/15.04.2011 г., постановена по НОХД № 1466/2010 г. на Плевенския окръжен съд подсъдимият К. С. С. от П. е признат за виновен в това, че на 17.06.2010 г. по път І-3 от София за П. след разклона за [населено място], област П., при управляване на МПС – лек автомобил „Опел А.” с рег.№...... е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на румънските граждани Г. Д. М. и В. М. и средна телесна повреда на сина им, румънския гражданин С. М., [дата на раждане] , Б., Република Румъния и на основание чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.”б”, пр.1-во вр.чл.342, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а на основание чл.343г от НК е лишен от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 4 години от влизане на присъдата в законна сила, като е признат за невинен и оправдан да е допуснал ПТП при нарушаване на правилата на чл.5, ал.1, т.1 и чл.44, ал.1 от ЗДвП. Уважен е предявеният от пострадалия С. М. иск за сумата от 100 000 лв, представляваща обезщетение за причинените му от смъртта на родителите му, както и за сумата от 3000 лв за лично причинените му телесни увреждания неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху тях от датата на увреждането му до окончателното им изплащане, като искът до пълния предявен размер от 250 000 лв е отхвърлен като неоснователен. Разпоредено е с веществените доказателства по делото – лекият автомобил на подс.С. е постановено да му бъде върнат, а този на пострадалите румънски граждани – да бъде унищожен, тъй като наследникът им С.М. не желае да го получи, като тотално увреден. По жалба на защитника на подсъдимия с доводи за неправилността й във всичките й части поради необосноваността, незаконосъобразността й относно доказателствения анализ на съда и изведените правни изводи с неправилното приложение на материалния закон и искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд, с решението си от 07.07.2011 г. Великотърновският апелативен съд я е изменил, като е оправдал подсъдимия да е допуснал нарушения и на правилата на чл.6, чл.8, ал.1 и чл.15, ал.1 от ЗДвП, намалил е размерът на наказанието му лишаване от свобода от 3 години и 6 месеца на 3 години, чието изпълнение е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в законна сила, а в останалата част същата е потвърдена като правилна и законосъобразна. В касационната си жалба защитникът адв.Е. навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствения анализ и от апелативния съд и оттам за неправилното приложение на материалния закон като касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, свързани с искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подзащитния му или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, като алтернативно се навежда и касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явната несправедливост на наложеното му кумулативно наказание с искане за намаляване на размерите на двете наложените му наказания до справедлив размер. Решението не се атакува и не се навеждат каквито и да е доводи за неправилност в гражданско-осъдителната му част. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК и за допустима, като разгледана по същество, я приема за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: В касационната жалба на защитника на подсъдимия, която в по-голямата си част повтаря въззивната, най-общо е изразено недоволството им защо той не е оправдан за случилото се, когато при постигнатия резултат по фактите е възприета, макар и назована като съмнение в негова полза, тезата му за случилото се. Въззивният съд с основание е допуснал и изслушал, а в крайна сметка и възприел изводите на повторната АТЕ досежно скоростта на двете МПС преди и в момента на удара, за механизма на удара между тях, обясняващ поведението на двата водачи преди настъпването на ПТП и възможните им реакции от техническа гледна точка за избягването му, включително чрез екстрено спиране като първо и основно правило по ЗДвП при възникване на опасност за движението им. Оплакването им неоснователно да е отказано от съда събиране на показанията на три длъжностни лица от МВР като свидетели не се свързва от жалбоподателя с каквото и да е обстоятелство, което да е останало неизяснено по делото и да е от съществено значение за разкриване на обективната истина за произшествието. Дори и да не са търсени и намерени следи извън периметъра на огледа на местопроизшествието – над 50-60-те метра, то обективните резултати от възприетата от апелативния съд АТЕ сочат, че както водачът на румънския автомобил, така и подс.С. са имали реалната възможност да преодолеят настъпването на ПТП – основно чрез екстрено спиране, а за последния – и да не се отклонява от лентата си за движение. Последното не може да бъде възприето като „спасителна маневра”, включително и по смисъла на двете тълкувателни решения на ВС, на които основно се е позовала защитата ( ТР № 106/83 г. и № 28/84 г. на ОСНК на ВС). Това е така, защото подс.С. е имал реална възможност да предотврати ПТП, като извън опасната за спиране на управлявания от него автомобил зона е могъл да предприеме такова спиране и да насочи автомобила си надясно, а не да преминава в насрещната пътна лента, там да предприема такова спиране, където е настъпил ударът с насрещно движещото се МПС на пострадалите при маневрата на водача му Г.М. да го върне на правилното му място на пътя. В редица други свои решения ВКС е имал възможност да поясни, че спасителната маневра се оправдава само когато е била извършена в момент на налична пряка и непреодолима опасност за движението и не е имало възможност да се действа по друг начин, като последно решение на водача, преди да настъпят последиците от логичното развитие на пътната ситуация, но които не е могло да бъдат преодолени от поставения в такава критична ситуация водач по начините, предвидени в чл.20 от ЗДвП. А както се посочи, подс.С. обективно е могъл да преодолее създадената за движението му опасност от навлезлия в пътната му лента автомобил на семейство М. като намали и дори спре в своята пътна лента и по този начин даде възможност и на другия водач, създал опасността за движението му да намали или спре и да възстанови правомерното си движение, т.е. подсъдимият не е бил поставен в ситуация да предприеме екстрени действия в опасната зона за спиране и предприетата от него маневра за навлизане в насрещната пътна лента е в нарушение на чл.16, ал.1 от ЗДвП, след като за преодоляване на опасността не са използвани регламентираните в чл.20 от ЗДвП начини. За да стигне до този извод, въззивният съд е изследвал подробно противоречащите си заключения на двете тройни АТЕ и с основание е кредитирал това на назначената във въззивното производство, като научно защитено и компетентно боравещо с наличните по делото обстоятелства за случилото се на пътя – деформациите по автомобилите, отложените на пътя следи от ПТП, местонахождението на двете МПС след произшествието. Съдът е изложил убедителни съображения защо възприема това заключение както относно скоростта на двете МПС, причината за създадената опасност на пътя, поведението на двамата водачи и механизма на удара, от което е извел допуснатото от жалбоподателя нарушение на правилото на чл.16, ал.1 от ЗДвП, намиращо се в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и причинения тежък съставомерен вредоносен резултат. По този начин той е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК да посочи въз основа на кои доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение по фактите, да отговори обосновано и законосъобразно на доводите на страните, основно на защитата на подс.С., наведени във въззивната им жалба, като няма игнорирани или превратно оценени доказателствени материали. Липсва претендираната в касационната жалба неяснота и „непълнота” в мотивите на атакуваното решение, а относно „необосноваността на присъдата” касаторите не отчитат допустимите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и подложения на касационна проверка съдебен акт, като наведените твърде общо в жалбата им доводи за неправилността му следва да бъдат оставени без уважение. Не е налице както касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за допуснати процесуални нарушения при извеждане на правно релевантните факти, така и това по чл.348, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК, като е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Съдът се е обосновал защо поведението на подс.С. не може да бъде прието за „случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК и затова не следва да бъде оневинен за причиненото ПТП и смъртта на двамата румънски граждани, родители на третия пострадал С.М.. Правилен е и изводът му, че има значително съпричиняване на престъпния резултат от страна на другия водач Г. М., но това е обстоятелство, което е отчетено и следва да се цени и от настоящата инстанция във връзка с дължимото се на жалбоподателя наказание за осъщественото непредпазливо престъпление по транспорта. Поради това не могат да бъдат удовлетворени исканията както за оправдаването му, така и за връщане на делото за ново разглеждане. Не е основание за връщане на делото за ново разглеждане и допуснатото от въззивния съд нарушение на правото на защита на частния обвинител и граждански ищец С.М. при провеждане на съдебното заседание на 04.07.2011 г., на което той не е могъл да се яви и е поискал отлагане разглеждането на делото, но последният не се позовава на това нарушение, не атакува изводите на приетата в това заседание тройна АТЕ и моли въззивното решение да бъде потвърдено. Това нарушение не може да бъде ползвано от подс.С., доколкото то не ограничава неговото право на защита и както бе посочено по-горе, в това заседание е приета поискана от защитата му АТЕ, чиито изводи са възприети и в негова полза. ВКС намира, че не е налице и явна несправедливост на наложеното на жалбоподателя кумулативно наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години, така и лишаването му от правоуправление за срок от 4 години от влизане на присъдата в законна сила. Наказанието лишаване от свобода е определено на предвидения законов минимум, като не са налице многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито така предвиденото и наложено му наказание не се явява несъразмерно тежко за извършеното. Допуснатото нарушение на правилата за движение е грубо, като е причинена смъртта на двамата родители на пострадалия С.М. и то във възраст, когато му е била нужна тяхната подкрепа в живота. Вярно е, че е налице сериозно съпричиняване на вредоносния резултат от водача Г.М., но създадената от него опасност за движението е била реализирана в ПТП именно заради допуснатото от жалбоподателя нарушение на горепосоченото правило на ЗДвП в ситуация, която е била преодолима при избиране на правомерно поведение съобразно изискванията на чл.20 от същия закон. Обстоятелството, че и той е бил сериозно увреден при ПТП е от значение да се подкрепи изводът на съда да не търпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, въпреки причинения тежък вредоносен резултат. Именно тези обстоятелства оправдават целите на чл.36 от НК да бъдат постигнати чрез един по-продължителен изпитателен срок, през който и чрез изтърпяване на кумулативно наложеното наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК да преосмисли бъдещото си поведение зад волана. Искането за намаляване на размерите на двете наказания не е обосновано с никакви доводи от жалбоподателя, разчитайки алтернативно на снизхождение, но като не се отчитат горепосочените обстоятелства, очертаващи сериозната обществена опасност на допуснатото ПТП, включваща и тежкия вредоносен резултат, и на дееца, с оглед тежестта на нарушеното правило за движение в пряка причинна връзка с произшествието. Няма основание за коригиране на така наложеното на жалбоподателя кумулативно наказание и жалбата и в това отношение следва да бъде оставена без уважение. Няма наведени оплаквания против уважения граждански иск, макар първото искане в жалбата да е за оправдаване на подсъдимия. Апелативният съд е изложил обосновани съображения защо в този им размер присъдените на ищеца С.Месота обезщетения за загубата на двамата му родители и за претърпените лично от него физически болки и страдания от уврежданията му от ПТП следва да бъдат потвърдени, при липса на въззивна жалба от негова страна против първоинстанционната присъда, които ВКС също приема и не следва да повтаря, особено при липса и на касационна жалба от пострадалия. В тази му част въззивното решение също следва да бъде оставено в сила. Отправена е претенция за възстановяване направените от ищеца и частен обвинител С.М. разноски за явяването му с повереник в касационното производство. То е основателно и следва да бъде уважено. Подс.С. следва да възстанови по сметка на ВКС 410 лв разноски във връзка с международната делегация до РР и за ползването на преводач, а на С.М. следва да заплати 500 лв разноски за тази инстанция. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 187 от 07.07.2011 г., постановено по ВНОХД № 167/2011 г. от апелативен съд-Велико Търново. ОСЪЖДА К. С. С. от П. да заплати на румънския гражданин С. М. от Б., Република Румъния, сумата 500-петстотин лева, а на държавата по сметка на ВКС 410-четиристотин и десет лева, направени разноски пред касационната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: