Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр. София, 17.07.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ПЕТЯ ШИШКОВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ПЕНКА МАРИНОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 138/2017 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на адв. Х., служебно назначен защитник на подсъдимия К. М. К. А. Е., срещу присъда № 83 от 16.03.2016 г. на Софийския градски съд (СГС), постановена по ВНОХД № 3705/2015 г. по описа на същия съд. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. С допълнение към жалбата оплакванията на защитника са подробно мотивирани, като към ВКС е отправено искане да отмени присъдата на СГС и да оправдае подсъдимия по обвиненията за престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 206 ал. 1 от НК. По отношение на обвинението за измама в допълнението се твърди, че не било доказано. Неизпълнението или частичното неизпълнение на договорно отношение не можело да бъде основание за наказателна отговорност, а също така съгласно практиката на ВКС измама не можело да има по отношение на търговец – юридическо лице. В случая по делото се установявало, че имало сключен консултантски договор между две юридически лица – търговци по смисъла на ТЗ ( [фирма] и [фирма]). По договора нямало плащане съгласно показанията на св. нотариус Н.; инкриминираната сума не постъпила по банковата сметка на [фирма]; нямало документ, удостоверяващ изпълнението и погасяването на парични задължения – разписка; нямало счетоводно отразяване на плащанията. По делото липсвали и доказателства, че търговското дружество изначално не е могло да изпълни поетите задължения. Подсъдимият Е., действащ от името и за сметка на юридическото лице, не бил поемал лични задължения по договора. Деянието не било осъществено и от субективна страна, тъй като св. П. не бил въведен в заблуждение, а сключеният консултантски договор не бил прекратен и все още действал между страните. С пространни съображения защитникът е оспорил достоверността на показанията на свидетелите П. и Б., които според касатора не следвало да бъдат кредитирани. По отношение на деянието по чл. 206, ал. 1 от НК в допълнението към касационната жалба се твърди, че складовата разписка от 30.04.2002 г. не била достатъчна, за да се приеме, че подсъдимият е извършил престъплението. Документът удостоверявал предаването на вещите на основание договор за покупко-продажба от неизвестна дата. Собствеността при неформалната сделка преминавала върху купувача от момента на сключване на договора. При неплащане на цената обсебване нямало, докато вещта не била поискана в определен срок, а такива данни по делото нямало. На второ място, инкриминираните вещи били предадени на подсъдимия, без да бъде установено в какво качество той подписал разписката (на управител, представляващ търговското дружество [фирма], или лично като физическо лице). В съдебно заседание на касационната инстанция касаторът поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена. Заявява, че счита за правилно наказателното производство да бъде прекратено предвид предстоящото изтичане на абсолютната давност за инкриминираните престъпления, извършени в периода м. април – м. май 2002 г. Прокурорът дава заключение, че атакуваната присъда в частта относно обвинението за измама следва да бъде оставена в сила, а относно обвинението по чл. 206, ал. 1 от НК следва да бъде прекратено като погасено по давност. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда от 18.03.2014 г., постановена по НОХД № 6389/2010 г., Софийския районен съд (СРС), НО, 2 състав, е признал подсъдимия К. М. К. А. Е., белгийски гражданин, за невинен в това, че на 22.05.2002 г. в [населено място], действайки като длъжностно лице – управител на [фирма], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у И. В. П. – собственик и управител на [фирма], заблуждение, че ще му осигури финансова схема за реализирането на инвестиционен проект – лизинг в размер на 156 000 лева, като подписал договор за консултантски услуги и получил на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 2 от договора сумата от 5 070 лева и сумата от 31 200 лева, с което причинил на св. П. имотна вреда в големи размери – 36 270 лева, като не изпълнил поетите задължения по договора, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК. С присъдата подсъдимият Е. е бил признат за виновен и в това, че на 30.04.2002 г. противозаконно присвоил чужди движими вещи на обща стойност 1 722 лева, които му били дадени от П. Б., управител на [фирма], поради което и на основание чл. 206, ал. 1 от НК е бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски в размер на 133,40 лева. По протест на прокурор от СРП срещу първоинстанционната присъда в оправдателната й част за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК и жалба на защитника на подсъдимия Е. срещу осъдителната част на съдебния акт за престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК е било образувано ВНОХД № 3705/2015 г. по описа на СГС, НО, ІV въззивен състав, като с атакуваната присъда № 83 от 16.03.2016 г. на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. чл. 334, т. 2, чл. 337, ал. 1, т. 1 вр. чл. 334, т. 6 от НПК от НПК въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда на СРС в оправдателната част и е осъдил подсъдимия К. М. К. А. Е. за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК на осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, като го е оправдал по отношение на квалифициращия признак по чл. 210, ал. 1, т. 3 от НК. С присъдата си съдът е изменил първоинстанционната присъда в частта относно наложеното на подсъдимия Е. наказание за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” вр. чл. 2, ал. 1 от НК му е наложил наказание глоба в размер на 1000 лева. Съдът е изменил съдебния акт на СРС и в частта относно размера на възложените по отношение на подсъдимия разноски, като го е увеличил на сумата от 155,78 лева. І. Описаното процесуално развитие на делото и правното естество на атакувания съдебен акт по необходимост налагат изрично обсъждане на въпроса за допустимостта на подадената касационна жалба в частта й, касаеща престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК. Присъдата на въззивната инстанция по ВНОХД № 3705/2015 г. по описа на СГС е атакувана пред ВКС изцяло – както по отношение на осъждането на подсъдимия Е. за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, т. 1 от НК, така и по отношение на изменителната част съдебния акт, с която на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК е било намалено наложеното на подсъдимия наказание за престъплението по чл. 206 ал. 1 от НК. Въпреки че в обжалваната присъда е отразено, че в цялост можела да бъде протестирана и обжалвана пред ВКС в 15-дневен срок от обявяването й, този съдебен акт не подлежи на касационен контрол в частта относно обвинението по чл. 206, ал. 1 от НК. Разпоредбата на чл. 346 от НПК изчерпателно очертава предмета на касационното обжалване чрез изрично изброяване на подлежащите на касационен контрол съдебни актове. В т. 2 на цитираната разпоредба е указано, че на касационен проверка подлежат „новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция” (освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК). Обсъжданата норма има предвид не всички актове, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, а само новите присъди – тези, постановени по реда на чл. 336 от НПК, с които се отменя присъдата на първоинстанционния съд и се постановява нова такава, обективираща произнасяне на въззивния съд по въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия. Това са случаите, когато е приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление, при наличието на съответен протест и ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; когато е осъден оправдан от първата инстанция подсъдим при наличието на съответен протест и съответно обвинение (каквато е хипотезата с осъждането на подсъдимия Е. за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, т. 1 от НК); когато е оправдан осъден от първоинстанционния съд подсъдим. С обсъжданата част от атакуваната присъда СГС е финализирал спора по въпросите по чл. 301, ал. 1 от НК във връзка с обвинението по чл. 206, ал. 1 от НК. В производството по ВНОХД № 3705/2015 г. присъдата на СРС за това престъпление е била проверена и като краен резултат – изменена. В такава хипотеза по същество не са налице основанията за постановяване на нова присъда, тъй като въззивната инстанция упражнява правомощието си по чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, намалявайки наказанието на подсъдимия. В тази му част постановеният от СГС съдебен акт по естеството си представлява въззивно решение, което влиза в сила от момента на постановяването му и не е от категорията на подлежащите на касационен контрол. Без значение е, че въззивният съд се е произнесъл и по двете възведени срещу подсъдимия обвинения с единен акт, а именно – присъда. Възможността за обжалване на съдебните актове се определя от тяхното съдържание, а не от наименованието им. Без значение е и обстоятелството, че в съдебния акт е посочено, че изцяло подлежи на обжалване пред ВКС, защото съдът не би могъл да предостави на страните повече права, отколкото е предвидил законът. По изложените съображения подадената от защитника на подсъдимия К. Е. касационна жалба срещу изменителната част на присъдата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство в тази му част – прекратено като неправилно образувано. ІІ. Касационна жалба в частта й относно престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК по чл. 206, ал. 1 от НК е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 вр. чл. 319, ал. 1 от НПК срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 от НПК. Липсва обаче необходимост от обсъждане на релевираните от защитника оплаквания по същество. ВКС констатира, че наказателна отговорност срещу подсъдимия Е. за това престъпление не може да бъде реализирана поради изтичането на абсолютната преследвателна давност, което обстоятелство безусловно изключва възможността за наказване на дееца. Наказанието, предвидено за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК е лишаване от свобода за срок от една до осем години, като съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК наказателното преследване се изключва по давност с изтичането на десет години, а абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК настъпва с изтичане на петнадесет години. Съответно, считано от 22.05.2002 г., към настоящия момент на произнасяне на касационната инстанция са налице условията по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на постановените съдебни актове и прекратяване на наказателното производство съгласно 24, ал. 1, т. 3 от НПК. При изтичане на давността в хода на касационното производство (както и на въззивното), когато липсва искане производството да бъде продължено, постановените по същество съдебни актове следва да бъдат отменени, а воденото наказателно производство подлежи на прекратяване, без съдът да се произнася по основателността на жалбата и/или протеста срещу съответния съдебен акт. Изтичането на давността за наказателно преследване погасява наказателната отговорност за извършеното от дееца престъпление. По силата на закона той не може да бъде осъден, а поради това наказателното производство срещу него е безпредметно. При изтекла давност поначало е недопустимо да се провежда (образува или продължава) наказателно производство, защото материалноправните последици от престъплението са отпаднали. Поради това при отсъствие на изрична претенция за продължаване на производството (или изразено съгласие, включително и по мълчалив начин, за прекратяване на производството) при изтекла давност съдът следва да се десезира от разглеждане на спора. В настоящия случай с оглед отсъствието на подсъдимия К. Е. (делото се разглежда при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а” от НПК) обяснимо не е налице изрично изявена воля за продължаване на производството от негова страна, а в съдебно заседание на 22.03.2017 г. неговият служебно назначен защитник е направил изявление, че при изтичане на давността производството следва да бъде прекратено. Следователно са налице основания за прилагане на правилата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК съобразно правомощията на касационната инстанция, тъй като отговорността на извършителя е погасена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на адв. Х. срещу присъда № 83 от 16.03.2016 г. на Софийския градски съд, НО, ІV въззивен състав, постановена по ВНОХД № 3705/2015 г. по описа на същия съд, в частите относно обвинението против подсъдимия К. М. К. А. Е. за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, както и относно възложените в тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 от НПК разноски, като ПРЕКРАТЯВА касационното производство по к. д. № 138/2017 г. по описа на ВКС, НК, ІІ н. о. в тази му част. ОТМЕНЯ присъда № 83 от 16.03.2016 г. на Софийския градски съд, НО, ІV въззивен състав, постановена по ВНОХД № 3705/2015 г. по описа на същия съд, както и присъда от 18.03.2014 г. на Софийския районен съд, НО, ІІ състав, постановена по НОХД № 6389/2010 г. по описа на същия съд, в частите относно обвинението против подсъдимия К. М. К. А. Е. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, като на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК ПРЕКРАТЯВА наказателното производство против подсъдимия К. М. К. А. Е. за това престъпление. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.