4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 431/2011 год.
Р Е Ш Е Н И Е № 90
гр.София, 10.09.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 431/2011 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 353/19.11.2010 год., постановено по в.гр.дело № 956/2010 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Горнооряховския районен съд № 352/12.07.2010 год. по гр.дело № 877/2010 год., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] менителничен иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ и е осъден ответника-касатор да заплати сумата 7500 евро по издадения в полза на ищеца запис на заповед от 30.08.2006 год. с падеж 15.12.2006 год./вземането по който е погасено по давност/ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата 2 833 лева съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че без да вземе под внимание направените от ответника искания за събиране на доказателства и без да съобрази събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства съдът е уважил изцяло предявения иск, позовавайки се само на представения запис на заповед, като е счел за ненужно да се произнася нито да изследва твърдяната от ответника връзка между абстрактната сделка и наличието на каузално правоотношение по сключен между страните договор за консултантски услуги от 30.08.2006 год., чието изпълнение процесният запис на заповед обезпечава.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] изразява становище, че направените оплаквания са неоснователни, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С определение № 119/22.02.2012 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените от касатора материалноправни и процесуални въпроси относно обхвата на доказване, в рамките на който следва да се преценява основателността на иска по чл.534 ТЗ-релевантно ли е за спора развитието на твърдяно от ответника каузално правоотношение, по повод на което е издаден записа на заповед и кой носи тежестта на доказване за наличието на неизпълнено задължение по каузалната сделка и връзката с обедняването/обогатяването на страните по менителничното правоотношение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка правилността на въззивното решение във връзка с поставените материалноправни и процесуални въпроси, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният иск по чл.534 ТЗ. Прието е, че между страните е възникнало валидно менителнично правоотношение по запис на заповед от 30.08.2006 год., съдържащ необходимите реквизити по чл.535 ТЗ, с който издателят се е задължил да заплати на поемателя сумата 7500 евро с падеж 15.12.2006 год. Безспорно е, че поради прекрибиране на менителния ефект след изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск по чл.531, ал.1 ТЗ, за приносителя на ценната книга възниква правото да предяви менителничен иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ. Направен е извода, че за разлика от неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, неоснователното обогатяване по смисъла на чл.534 ТЗ произтича от самата невъзможност да се реализират правата по менителничния ефект, поради което се изключва необходимостта от доказването на други правопораждащи факти. В тази връзка е прието, че твърдяното от ответника каузално правоотношение, което евентуално е било повод за менителничното задължаване, не е елемент от фактическия състав на иска по чл.534, ал.1 ТЗ. По тази причина при произнасянето си въззивният съд е игнорирал напълно доводите на ответника, че процесният запис на заповед е издаден за да обезпечи изпълнението на сключения между страните на същата дата – 30.08.2006 год. договор за консултантски услуги, като е отказал да обсъди сочените от издателя доказателства както и събирането на други доказателства относно наличието на каузално правоотношение приключило с изпълнение на поетите по него задължения.
При тези данни становището на настоящия състав на ВКС по поставените правни въпроси е следното:
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС,че специалният иск по чл.534, ал.1 ТЗ принадлежи на приносителя на запис на заповед или менителница, чийто менителнични искове са погасени поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или се дължи на преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. В производството по този иск, за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл.55-59 ЗЗД, не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, като вредата се изразява това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а обогатяването на издателя-че не е изплатил сумата за погасяване на задължението поради пропуск да бъдат извършени необходими действия за запазване на преките менителнични права от ползуващото се лице. В този смисъл са р.№ 42/07.04.2009 год. по т.дело № 453/2008 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о.; р.№ 135/20.12.2010 год. по т.дело № 13/2010 год. на ВКС, ТК-І т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. При възникнал, обаче, между страните спор във връзка с твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени от ответника възражения срещу твъряните от ищеца факти и обстоятелства, кредиторът трябва да докаже фактите, от които произтича вземането му, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект, а длъжникът – да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични, основани на отношенията му с кредитора. В този смисъл са р.№ 31/05.04.2012 год. по т.дело № 55/2011 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о.; р.№ 110/08.11.2010 год. по т.дело № 949/2009 год. на ВКС, ТК-І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. В тази връзка след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество следва да провери фактите и обстоятелствата свързани с твърдяната каузална сделка, съответно - дали твърдяното вземане по тази сделка съществува или не. Според константната практика на ВКС, за разпределение на доказателствената тежест е от значение не процесуалното качество на страната в процеса, а отношението й към спорното право – дали страната твърди, че то съществува или отрича съществуването му.
В случая, с оглед данните по делото, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС по поставените материалноправни и процесуални въпроси, поради което настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение следва да се отмени, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да разгледа и обсъди направените от ответника възражения относно твърдяната каузална сделка-наличието на консултантски договор между страните, за обезпечаването на който е издаден процесният запис на заповед от 30.08.2006 год., по който договор е налице пълно изпълнение на задълженията от страна на ответника по иска. При този изход на делото следва да бъде отменено и постановеното от въззивния съд определение по чл.248 ГПК от 11.12.2010 год. относно присъдените съдебни разноски за въззивното производство в размер на сумата 2 250 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 във вр. с ал.3 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 535/19.11.2010 год., както и определението от 11.12.2010 год., постановени по в.гр.дело № 956/2010 год.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
|