4 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 302/2010 год. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 583/10 гр.София, 29.12. 2010 година Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Василка Илиева изслуша докладваното от председателя (съдията) Т. НИНОВА ч.гражданско дело под № 302/2010 година Производство по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е въззивното определение № 9050 от 13.08.2009 год., постановено по в.ч.гр.дело № 4646/2009 год. по описа на Софийския градски съд, І-ви въззивен състав, с което е оставено в сила определение от 16.04.2009 год. за прекратяване производството по гр.дело № 1118/2009 год. на Софийския районен съд, 47-ми състав, на основание чл.129, ал.3 и чл.130 ГПК. Недоволен от въззивното определение е касаторът В. Б. Б. от С., представляван от адвокат Е. Д. Ч. от С. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпроси, свързани с приложението на чл.14, ал.1-3 и ал.4 ЗСПЗЗ. Прилага решения относно наличие на противоречива съдебна практика. От ответниците по частната касационна жалба Е. Б. Б. и Ц. Т. П., двете от гр.С., са постъпили отговори по чл.276, ал.1 ГПК със становище за основателност. Останалите ответници по частната касационна жалба Л. Д. Т., Г. Й. В., Б. Д. В., И. Д. В., четиримата от с.В., Софийска област, Д. С. С., Р. Д. С., Н. Д. С., Р. Л. Б., А. Л. Б., Г. Ц. П., С. Х. Д., Ц. К. П. от с.М., Софийска област, К. С. Б. и Л. С. Б. от гр.К. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че липсват доказателства към момента на предявяване на исковата молба производствата по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ да са приключили, освен това имотите не са индивидуализирани по граници и съседи, поради което производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустимо. Обжалваното определение е постановено в противоречие с ТР № 1 по гр.дело № 11/1997 год. на ОСГК на Върховния касационен съд и решение № 46 от 22.03.1994 год. по гр.дело № 573/1993 год. на ІV гражданско отделение на Върховния съд относно предмета на установителния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ към минал момент като не е необходима индивидуализация на имотите към момента на внасяне в ТКЗС, при което административната процедура следва да се съобрази с гражданскоправния спор и за ищците е налице правен интерес от иска на посоченото основание, а така както е предявен, уточнен и поддържан на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ се явява допустим. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че определението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че частната касационна жалба е допустима. За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че определенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, обосновал е противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено. По изложените съображения касационно обжалване следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 9050 от 13.08.2009 год. по ч.гр.дело № 4646/2009 год. на Софийския градски съд, І-ви въззивен състав. ОТМЕНЯ въззивното определение на Софийския градски съд, І-ви въззивен състав с № 9050 от 13.08.2009 год. по ч.гр.дело № 4646/2009 год. и оставеното с него в сила определение от 16.04.2009 год. на Софийския районен съд за прекратяване производството по гр.дело № 1118/2009 год. по описа на 47-ми състав на основание чл.129, ал.3 и чл.130 ГПК. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане спора по същество. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: