Р Е Ш Е Н И Е № 521 град София, 08.01.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора И.Чобанова изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1734 / 2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК по молба /искане/ на осъдения Ц. Н. М. /известен и като П. П. П./ за възобновяване на производството по нохд № 432/2011 г. на Районния съд в гр.Козлодуй. В искането се сочи, че делото не е изяснено от фактическа страна, не е извършена очна ставка между подсъдимия и пострадалия, а разпитаният в досъдебната фаза очевидец бил манипулиран от бащата на жертвата да свидетелства във вреда на искателя. Оспорват се също така правната квалификация на деянието и справедливостта на наложената санкция. В заключение се отправя искане за ново разглеждане на делото и справедливо осъждане. Защитникът на осъдения поддържа искането като акцентира върху примерното му поведение преди извършване на инкриминираната дейност Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на производството, установи следното : Районният съд в гр.Козлодуй с присъда № 20 от 06.03.2011 г. по нохд № 432/2011 г. признал подсъдимия Ц. Н. М. / П. П. П./ за виновен в това, че на 14.06.2011 г., около 23,30 часа в с.О., област Враца, извършил полово сношение с лице от същия пол – И. М. Н., като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 157, ал.1 ,алт.1 от НК във връзка с чл. 54, ал.1 и ал.2 от НК го осъдил на четири години и шест месеца лишаване от свобода, които на основание чл. 58а , ал.1 от НК намалил с една трета до три години лишаване от свобода, търпими при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът ,на основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК, приспаднал от срока на определеното наказание периода, през който по отношение на подсъдимия действала мярка за неотклонение задържане под стража. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на пострадалия И. М. Н. сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за понесените неимуществени вреди, причинени му от престъплението по чл.157, ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Присъдата не е обжалвана и проверявана по касационен ред и влязла в сила 22.03.2012 г. Искането за нейната ревизия по пътя на възобновяването е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок , поради което е допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения: Наказателното производство пред районния съд в гр.Козлодуй, протекло по Глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях.Няма данни за манипулиране на волята на подсъдимия. В искането си за възобновяване той заявява, че е направил самопризнания, за да получи по-леко наказание лишаване от свобода /”около 1-2 години”/, поради което бил разочарован от определения от съда размер.Това изявление показва единствено информираността на подсъдимия относно връзката между съкратеното съдебно следствие и размера на наказанието, но не и неправомерно въздействие върху свободния избор на наказателна процедура.Внимателният преглед на първоинстанционния съдебен процес показва точно спазване на процесуалните правила, регламентиращи особената процедура на съкратеното съдебно следствие.Подсъдимият бил представляван от адвокат и в негово присъствие съдът разяснил на страните правата , които имат съгласно процесуалния закон, включително тези по Глава двадесет и седма от НПК. Ц. Н. М. изрично заявил, че признава изцяло фактите и обстоятелствата в обвинителния акт и не желае събиране на доказателства.При тези обстоятелства оплакването за неизяснена фактическа обстановка поради неосъществена очна ставка и разпит на свидетели е процесуално несъстоятелно. Съгласно обвързващите съда задължителни указания на Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС по тълк.д.№1/2008 г.,НК , когато подсъдимият доброволно и съзнателно е пожелал разглеждане на делото по реда на чл. 373,ал.2 от НПК той „сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания.” Приетото ограничение е премирано от законодателя с налагане на санкция при облекчен режим, каквато подсъдимият получил. Ето защо съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е разпитал свидетели и не е извършил очни ставки. Установената от предходния съдебен състав фактическа обстановка не подкрепя и оплакването за неправилно приложение на закона. От искането на осъдения може да се разбере, че той оспорва квалификацията на извършеното дейния като насилствено хомосексуално действие съгласно чл.157, ал.1 , алт.1 от НК. Възприетите от съда обстоятелства опровергават твърдението на осъдения за доброволен контакт. Ц. М. /П. П./ сломил съпротивата на пострадалия чрез удряне на шамари , извиване на ръцете и блъскане на земята.Употребата на сила и насилственото съвкупление се констатират не само в самопризнанията на подсъдимия, но и в показанията на свидетелите Б. и Н., както и в данните от съдебно-медицинската експертиза. Съдът е установил всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 157,ал.1, алт.1 от НК, поради което присъдата не подлежи на възобновяване с аргумент за касационното основание по чл. 348 , ал.1 , т.1 от НК. В искането не е посочено изрично оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, но тъй като осъденият прави обобщено оплакване срещу приложената принуда, следва да се отбележи, че не е налице явно несъответствие между нейния размер и степента на обществена опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Районният съд е съобразил високата степен на обществена опасност на деянието, за което особено допринася физическата и социална уязвимост на жертвата /младеж с физически и ментални затруднения/, както и обществената опасност на дееца, обусловена от многобройните му осъждания за тежки умишлени престъпления. В присъдата коректно са изброени и смекчаващите отговорността обстоятелства, припомнени и в искането на осъдения – разкаяние, семейни обвързаности и продължителен /осемгодишен/ период, в който се Ц. М. се въздържал от извършване на престъпления. Съвкупната оценка на тези фактори позволила на съда да определи санкция съобразно целите на чл. 36 от НК под средния размер, предвиден от законодателя. Допълнително тя е редуцирана поради следваната процедура на съкратено съдебно следствие до три години лишаване от свобода , които не подлежат на последващо намаляване по реда на възобновяването. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като намери , че не са налице предпоставките на чцл. 422,ал.1 , т.5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц. Н. М. /П. П. П./ за възобновяване на производството по нохд № 432/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Козлодуй. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.